Когато лишаваме децата от отговорности у дома, отлагаме развитието им с години. Когато лишаваме децата от отговорности по принцип, отлагаме успехите им с десетилетия.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
Какво е отговорност? Способността да поемаме контрол за собствените си действия и решения.
За децата ни, това означава да разбират и изпълняват своите задължения, да отговарят за поведението си и да се учат да вземат добри решения самостоятелно.
Отговорността е суперсила за цял живот, защото:
- изгражда увереност в личните способности;
- развива умение за решаване на проблеми;
- работи върху куража и независимостта на децата ни.
- насърчава постоянство, необходимо за справяне с по-големите предизвикателства, които животът неизменно ще донесе.
Можем смело да твърдим, че няма минимална възраст да дадем на децата си повече отговорности и задължения за тях и нещата им - като връщаме играчките и книгите обратно по местата им, слагаме изцапаните дрехи в коша, “подреждаме” чистите дрехи и опитваме заедно да държим детската стая в добър вид. Единственото условие е да са проходили :)
Колкото по-рано започнем да стимулираме поемането на отговорност, а с това и повече независимост и самостоятелност, толкова по-добре за всички у дома.
От друга страна, липсата на отговорности изиграва лоша шега и на нас като родители, и на децата ни:
- свикват и очакват другите да решават проблемите им вместо тях;
- не могат да се справят с изискванията на училището (и впоследствие, на работата);
- не знаят как да управляват времето си, да спазват поети ангажименти и да преследват цели;
- лесно губят доверието на околните.
Децата, които не могат да носят отговорност, впоследствие срещат сериозни затруднения да поддържат позитивни и дълготрайни взаимоотношения.
Важно е да помним, че ученето на отговорност е постепенен процес. Винаги започваме с малки неща, проявяваме невероятно търпение и не пропускаме да отпразнуваме усилията на децата си.
С порастването идват и по-сложните задачи, които изискват и по-голяма независимост, съобразителност и гъвкавост. Но дотогава оправянето на стаята, вършенето на домашните, включването в домашните задължения, поемането и спазването на обещания, опитите за спестяване на джобни средства, грижата за домашния любимец - това са все неща, с които децата могат успешно да се справят, стига да ги насърчаваме... и да оставаме категорични за тях.
Отговорността е най-прекият път към успех на децата ни - не само в училище, а и в живота им занапред.
Общуване
За мен, моментите в колата са безценни, за да обсъждаме такива "сериозни" теми. С разнообразни идеи и ценна вътрешна информация, смешки и небивалици, времето по светофарите лети неусетно и сякаш стигаме в пъти по-бързо :) А и така, на тихо, тясно и концентрирано, сякаш можем да им кажем неща, за които все няма подходящ момент.
Разбира се, не е необходимо да шофираме, за да поговорим за отговорността. Важното е да не изпускаме чудесни възможности да видим света през детските очи и да осъзнаем защо мислят и действат така нашите съкровища.
Ето идеи за дискусия по тази толкова важна тема - можете да поговорите по принцип или да използвате конкретен повод, който е провокирал разговор.
За 5-годишно дете:
- С какво можеш да помагаш у дома? А кое най-много ти харесва? Защо?
- Защо трябва да прибираме играчките си след игра?
- Как се чувстваш, когато направиш нещо навреме, без някой да напомня?
- Какво се случва, ако забравиш да направиш нещо важно?
- Как си напомняш да си измиеш зъбите всеки ден?
За 10-годишно дете:
- Защо е важно да се грижим за себе си и нещата си?
- Какво се случва, когато забравим да направим нещо, което сме обещали?
- Защо е важно да довършваме това, което сме започнали?
- Какво имаме предвид, когато кажем, че някой е "безотговорен"?
- Как решаваш дали да похарчиш или да спестиш джобните?
За 15-годишно дете:
- Как си разпределяш времето така, че да стига и за училище, и за приятели, и за хобита?
- Какво правиш, ако имаш по-голяма цел и много искаш да я постигнеш?
- Какво означава да бъдеш отговорен приятел? А гадже?
- Да си отговорен, означава ли да си перфектен?
- Как показваме отговорност към природата? А към обществото ни?
Практика
Ние у дома използваме “Карта на отговорностите” - техника, която ни помага ясно да видим и опишем задачите си, да ги разпределим справедливо и да знаем кой и кога има нещо за вършене.
Картата работи добре още от малка детска възраст (със задачи спрямо възможностите на детето, разбира се), но върши чудесна работа и с по-големи деца (които имат и повече отговорности).
Има две ключови предимства:
- визуална - помага на всички да виждат ясно какво и кога се очаква от тях - вместо да си говорим и напомняме, я посочваме и показваме;
- съвместна - насърчава ни да решаваме заедно като семейство и да споделяме предизвикателствата, които неминуемо ще дойдат при (не)изпълнението на тези задачи.
Ето как работи:
Карта на отговорностите
- На голям лист начертавате таблица, в която отгоре по хоризонтал изписвате дните от седмицата, а отляво по вертикал изброявате задължения у дома (сервиране и отсервиране за хранене, пускане на пералня и прахосмукачка, поливане на цветята, разходка на кучето сутрин и вечер, подреждане на детската и останалите стаи и т.н.).
- Всеки от семейството си избира свой цвят молив и отбелязва какви задължения е поел в момента и през кои дни.
- Разглеждате картата и набелязвате проблемни моменти. Например, някой има твърде много задължения, друг сякаш почти нищо не прави, а трети върши задачи, които не би трябвало са негови.
- Заедно търсите как да разпределите задълженията по-справедливо. Най-лесният принцип, според мен, е: “Общото е общо, моето е мое” - децата поемат всички техни неща, за които нямат нужда от помощ и съдействие, а след това търсите как да ги включите в някои от семейните задачи.
- Правите нова версия на таблицата с обновените задължения и я закачате на видимо място в хола.
- Всяка сутрин си припомняте кой какво има да прави, а всяка вечер обсъждате как са се получили нещата - "добре" или "можеше и по-добре".
За да проработи успешно:
- Не се отказвайте, ако след 2-3 дни нещо не се получава съвсем. Заедно потърсете реалната причина: “Виждам, че не слагаш всяка вечер храна на котката, както заедно решихме. Какъв може да е проблемът - забравяш, нямаш време, не ти е приятна миризмата или нещо друго? Хайде да видим как да направим така, че да стане.”
- Бъдете търпеливи и поне за 2 седмици оставете без промяна това ново разпределение (важно е тогава да нямате ваканция или пътуване). След това се съберете отново, обсъдете дали има нужда нещо да се промени и ако заедно прецените, променяйте.
И още...
Скандинавското родителство е изградено върху принципите на отговорността, независимостта и равното достойнство у дома. За тези северни родители, доверието и свободата да грешиш и да се учиш от грешките си, са в основата на възпитанието.
Разбира се, не трябва да подценяваме ролята на културата, обществото, качеството на живот и образованието, които са оформили и насърчават този родителски стил.
За мен, тази статия в The Guardian е много показателна и успява да улови аспектите на този тип родителство, в който отговорността започва отрано. Струва си да отделите 10-15 минути, за да я прочетете.
Пишете ми, ако решите да пробвате “Картата на отговорностите”, да споделите впечатления от въпросите за дискусия или да ми разкажете за ваше лично предизвикателство по темата.
Това е всичко от мен за тази седмица.
До следващата събота!
