Има фрази, които притежават силата да променят уменията и навиците на децата - и да улесняват живота на всички.
Знание
Дните на родителите са много шарени:
- отговорили сме на почти половината от няколкото хиляди въпроса;
- само няколко пъти контролът ни се е поизплъзнал;
- два/три/четири пъти сме се направили, че не сме чули;
- евентуално веднъж сме спестили цялата истина (в името на общото благо);
- смяли сме се със сълзи на историите от детската и училище;
- вдигнали сме нулевото настроение в колата с няколко от вътрешните ни семейни майтапи, които само ние си ги разбираме;
- повторили сме за шапката около тринадесет пъти и най-накрая ние сме си забравили своята.
И вечерта, на по-тихо, спокойно и тъмно, когато останем насаме със себе си, си повтаряме някои сцени от деня и си мислим, че сме могли да ги изиграем по друг начин.
Искаме да постигнем все дългосрочни и благородни неща - да изградим навици, да насърчим самостоятелност, да развием определена настройка към света, да възпитаме ценности. Ама, ей така, като се завъртят сто екшъна за един момент, и реагираме по-"краткосрочно" (да го наречем така :)).
И това е напълно нормално. Множеството ежедневни родителскиситуации изискват хем бързи реакции, хем мъдри отговори. А децата не се уморяват непрестанно да тестват граници, да проверяват все пак дали пък няма да стане, ако питат за стотен път, често са под влияние на силни, смесени и понякога необясними емоции, а мултисензорният свят и дигитални преживявания също си казват своето.
В тези моменти, няколко добре подбрани изречения могат да ни помогнат не само да се справим с конкретната ситуация, но и да изградим дългосрочни, позитивни навици у децата. Те ни спестяват дълги обяснения, убеждения, наново припомняне на правила, шумно несъгласие, огромно загубено време и финално - много излишни нерви и сръдни.
Аз лично имам някои ключови фрази-фаворити, които зная, че работят и за сегашния момент, и за дългосрочните цели, и за трите ми деца в различни възрасти, и за мен, и за семейството. Не ги подреждам по важност - всички са еднакво значими и дават отличен резултат, ако се прилагат системно и уважително.
"Сега не е време за това."
Това е фразата за всяка ситуация, в която детето настоява да прави нещо неподходящо за момента.
Може би иска да играе, когато е време за лягане, или да гледа телевизия, когато трябва да се подготвя за училище, или иска първо да си вземе дневния бонус в онлайн играта, когато трябва да си напише домашните, или иска шоколад, а е време за вечеря.
Фразата "Сега не е време за това" е изключително полезна, защото:
- учи децата на концепцията за време и подходящ момент;
- помага им да разберат, че животът има структура и ред;
- показва, че различните дейности имат своето определено място в деня;
- насочва към приоритетите в деня и съдейства да изградим добри навици за (само)организация.
Ако имате план за дните, то така показвате, че спазването му е важно. Дори можете да поглеждате заедно за какво е време сега, ако има "неволно" объркване :)
Важно е да допълним тази фраза с обяснение кога ще бъде подходящото време за желаното нещо: "Сега не е време за игра, защото е време за вечеря. Ще можеш да поиграеш, след като се нахраним." Това е достатъчно и няма нужда от повече обяснение, защото правилата у дома се знаят и казаното от нас не е изненада за никого.
И, разбира се, важно е условията да не се променят всеки път, защото възрастният така е решил. Тази фраза трябва да допълва и напомня как върви денят ни по принцип. Планът за деня е ключов, за да имаме спокойни, подредени и сравнително предвидими дни. “Сега не е време за това” помага на всички уважително да се връщаме към него.
"Върни това на мястото му, когато си готов/а."
Тази фраза е за всяка ситуация, в която всичко се вади, а нищо не се връща обратно (след игра, четене, рисуване, експериментиране, оправяне на прическата, майсторене).
Тя е безценна за изграждане на навици за ред и отговорност. Както и за горната, а и за останалите, които ще разгледам в бюлетина, няма неподходяща възраст - колкото по-рано започнем да ги казваме и да сме сериозни за изпълнението им, толкова по-добре. Те са в основата на добрите навици на децата - и като всеки навик, изискват повторение (по няколко пъти на ден :)), за да “лепнат” в дългосрочен план.
А когато децата свикнат да връщат нещата по местата им след ползване:
- имаме по-подреден и приятен дом;
- ги учим на отговорност към вещите - техните, чуждите и общите;
- им помагаме да ценят това, което имат;
- облекчаваме заедно ежедневието на цялото семейство;
- стаята им по-често е подредена, отколкото не е.
Тази фраза може да звучи и така: "Много се радвам, че така ентусиазирано си поигра с конструктора (тоест има блокчета навсякъде у дома, основно под дивана ;)). Хайде сега да го събереш и върнеш на мястото му."
Или така: “Супер е, че си решила да четеш книжка, след като си игра така весело с куклите. Сега, обаче, първо трябва да ги прибереш тях на мястото им, а после можеш да четеш спокойно, колкото време решиш.”
И, разбира се, условието тук е децата да знаят кои са местата на всички неща у дома. Тоест, всяко нещо трябва си има постоянно място, което си е негово, откъдето се взима и връща в същия вид (последното уточнение е важно :)).
"Как да ти помогна?"
Тази фраза е за всяка ситуация, която е трудна за детето. Тя стои в основата на целия процес по изграждане на доверие и подкрепа между родител и дете.
С годините и порастването на нашите съкровища, много неща ще се променят. Но това, което не искаме да се променя, е доверието в нас като родители, както и тяхната убеденост, че ние сме там, за да им помогнем, без значение какво е дошло по пътя.
А в случаите, когато ние сме бесните, тази фраза става още по-ключва, защото ни помага да прескочим първичните си емоции и да покажем именно тази подкрепа и безусловна родителска любов.
Когато питаме "Как да ти помогна?", ние:
- показваме на детето, че сме на негова страна;
- учим го да разпознава нуждите си и да ги изразява;
- насърчаваме го да търси помощ, когато има нужда;
- създаваме пространство за открит диалог.
Можем да използваме тази фраза в различни ситуации: "Виждам, че се затрудняваш с домашното. Как да ти помогна?". Или "Изглеждаш разстроен. Как мога да ти помогна да се почувстваш по-добре?"
С порастването на децата, започваме да се сблъскваме с много мигове, в които изглежда сякаш правят неща нарочно, за да ни дразнят или защото знаят, че така ни нараняват. Но това е много далеч от истината.
Децата ни обичат искрено, силно и безусловно - точно такива човеци, каквито сме. А това, всъщност, е техният начин да покажат, че имат нужда от помощ, защото са объркани, тревожни, засрамени, потиснати и не знаят какво следва, какво да правят, какво да кажат.
Това е и нашата родителска задача - да им покажем, че виждаме/чуваме/усещаме, че нещо не е наред и сме винаги там, за да помогнем.
"Не те разбирам, като говориш така."
Тази фраза е за всяка много емоционална ситуация, когато детето изгуби контрол над себе си и начина, по който се изразява.
Във всички тези негативни моменти, в които без значение защо гласът е значително по-висок от нормалното и думите не са съвсем мили, трябва да реагираме на момента, като покажем, че ние не сме съгласни да продължим диалога по този начин.
Казвайки "Не те разбирам", ние:
- поставяме граница на неприемливо поведение;
- учим детето да изразява емоциите си по конструктивен начин;
- показваме, че уважението е двупосочно.
Може да развием фразата с конкретика от случилото се, като добавим: "Разбирам, че си ядосан, но не те разбирам, когато ми крещиш. Поеми си няколко пъти въздух и опитай отново да ми обясниш какво става.”.
Ако крясъците продължат, просто повтаряме изречението отново. В един момент детето ще промени начина, по който говори, за да може да проведе разговор с нас и да ни каже това, което иска.
Разбира се, условието тук е и ние да не викаме. Без значение с каква емоция идва при нас детето ни, нашият тон трябва да остане спокоен, трябва да спрем това, което правим, за да покажем, че сме на разположение за разговор и да гледаме детето в очите, докато му говорим, като сме на неговото ниво.
Ние сме модел на подражание за децата ни и те най-често показват това поведение, което познават най-добре от дома и семейството. Ако често викат, най-вероятно и у дома се вика.
"Обичам те. Ти си супер!"
Това е фразата, която трябва да казваме всеки ден, по няколко пъти, във всякакви ситуации и без конкретен повод.
Въпреки, че е последна в списъка, тя е най-важната фраза - защото изразява с думи нашата безусловна любов и възхищение. Често в забързаното ежедневие забравяме да изразим тези чувства, а те са толкова ключови за емоционалното развитие на децата и жизненоважни за всеки човек! Толкова е хубаво, когато знаем, че някой ни обича искрено такива, каквито сме си с всичките си особености и чар ;)
Казвайки "Обичам те. Ти си супер!", ние:
- изграждаме самочувствието на детето;
- създаваме усещане за сигурност и приемане;
- укрепваме емоционалната връзка родител-дете;
- показваме с думи, че то е желано такова, каквото е.
Важно е да казваме това не само когато детето е постигнало нещо, но и без конкретен повод: "Знаеш ли, просто исках да ти кажа, че те обичам и мисля, че си невероятен!"
Често действаме по обратния начин - казваме, че го обичаме с повод (завършване, победа, представление), с което, без да го имаме предвид, изпращаме на децата си послание, че ги обичаме, само когато покажат добър резултат. Затова, нека не си пестим думите за специални поводи - всеки миг с децата е специален, неповторим и заслужаващ внимание.
"Сега не е време за това."
"Върни това на мястото му, когато си готов/а."
"Как да ти помогна?"
"Не те разбирам, като говориш така."
"Обичам те. Ти си супер!"
Тези пет фрази, използвани редовно и с искреност, трансформират ежедневните ни взаимодействия с децата. Те спястяват влизането в режим "обяснение" и преминаването директно към режим "действие". Разбира се, с изключение на последната :)
Фразите помагат и за изграждането на здрава семейна култура, основана на уважение, подкрепа и любов. Когато ги превърнем в наш навик ще усетим, че постепенно динамиката и комуникацията у дома се променят към по-добро.
Нека помним, че начинът, по който говорим с децата си и думите, които използваме, стават техен вътрешен глас. И понеже е важно какво, как и кога казваме, нека използваме фрази, с които да изпълним този вътрешен глас с любов, подкрепа и мъдрост.
Надявам се, че този бюлетин ви е бил полезен. Очаквам с нетърпение да чуя вашите истории и преживявания.
До следващата седмица!
