Границите у дома показват, че родителят може да прави разлика между нуждите на децата и техните желания.
Здравейте! Аз съм Цвети Камова и всяка събота в "Успешното родителство" ще разглеждам в дълбочина важна родителска тема:
- описвам защо е важна и какво означава за родителите и децата;
- давам идеи за въпроси и разговори, с които да я обсъдите заедно;
- предлагам техники и инструменти, за да я приложите на практика още сега;
- споделям допълнителни материали за четене и разглеждане.
Да започваме!
Знание
Границите ни позволяват да живеем по-добре, като ни помагат да контролираме кое да пуснем в живота си и кое да оставим навън.
Трудно е да кажа за кого те са по-важни - за детето или за родителя. На детето, границите дават сигурност и увереност да изследва, открива и расте в новия, голям, непознат и доста противоречив свят. На възрастния, те дават сигурност и увереност да изгради и поддържа обичащо, подкрепящо и успешно семейство, в напълно новата си и непозната родителска роля.
А с времето, децата научават и един особено важен урок за тях самите, без който няма как да постигнат пълноценен живот и удовлетворение - а именно, как самите те да изграждат своите собствени граници, как да казват “Не!” на хора, взаимоотношения и ситуации, които смятат за неблагоприятни и негативни.
Родителите, които идват при мен, често споделят проблем именно с границите. Трудно им е да ги създават, да си спазват и при нужда - да ги променят.
Нека видим защо се случва така.
- “Разбирам, че сега ти е интересно и искаш да останеш с нас, но вече е време за сън!”
- “Да, и аз обичам много тези бонбони, но първо ще вечеряме, а после ще е време за десерт!”
- “Навън вали много силен дъжд и трябва да си обуеш гумени ботуши! Зная, че искаше да покажеш новите си сандали на Дани, но днес не е подходящ ден за тях.”
- „Аз виждам, че си разстроена, но не мога да ти позволя да говориш с мен така! Можем да обсъдим проблема спокойно след 5 минути, като очаквам преди това да ми се извиниш.“
- Разбирам, че искаш да си купиш дрон, но бюджетът ни е ограничен. Можем да обсъдим заедно как да спестиш за него или да намерим компромисен вариант.“
- "Знам, че искаш да останеш на партито до късно, но се разбрахме за прибиране в 11 часа. Можем да обсъдим по-късно вечерно излизане за следващия път, но този път трябва спазиш уговорката ни.“
Всички тези ситуации са примери за ясни и уважително поставени граници. В тях отчитаме мнението и желанията на детето, но даваме ясно да се разбере кое поведение е приемливо и кое не е - в името на приети семейни правила, безопасност, лични нужди, сигурност или здраве на самото дете.
Представяме си границата като червена линия, която знаем, че не се пресича. Нейното преминаване означава неуважение - към себе си, към семейството, към други хора или към средата, в която живеем.
В горните примери съм дала четирите ключови аспекта, които разграничават добре поставената граница от неуспешната такава.
Ясна граница
Детето знае какви са правилата у дома, кога време за какво е, какви са семейните ни ритуалите, кой за какво е отговорен и кога. В най-добрия случай правилата са създавани заедно с детето - тоест са споделени, разбрани и добре обяснени. Така малкият човек знае защо съществува всяко правило. При поставянето на ясна граница, няма как да дойде въпрос “Ама защо така?” - тя не се появява от нищото.
Уважителна граница
Нуждите и желанията на детето са чути и разбрани, мнението му е отчетено винаги, когато това е възможно и емоциите също са взети предвид. Никой не е унижен или омаловажен от тази граница. Родителите са наясно какво се случва във възрастта на детето им в момента, кои са неговите/нейните приоритети, интереси и типични вътрешни конфликти.
Категорична граница
Границата работи, само, когато се спазва - тоест, “Не!” означава “Не!” :) При границите, както и в целия път на успешно отглеждане и възпитание, водещи са нуждите на децата, а не желанията им. И ние, възрастните, носим цялата отговорност в тази посока. Ако имаше манифест на родителя, то още в самото му начало трябва да пише: “Аз, родителят на моето скъпо дете, разбирам напълно, че всеки мой отказ в името на благополучното израстване на въпросното дете, ще е съпроводен с крясъци, упреци, тръшкане и нерядко обиди към мен, но приемам участта си в името на тази висша кауза!”
Адаптивна граница
Децата растат, семейството се променя и всеки един негов представител също израства. Неминуемо границите трябва да отчитат тези естествени промени. Но това не означава отпадането им, а адаптирането им към новите обстоятелства. Часът за лягане може вече да не е 20:00, а 22:00, но границата остава - имаш час за лягане и той се спазва.
Нека не забравяме, че най-добрият знак, че децата ни се развиват добре, е когато те ежедневно тестват границите у дома. Те растат, светът им също пораства с бързи темпове и неочаквани аспекти, и всичко винаги трябва да се поставя под въпрос :)
А най-сигурният знак на нашата неимоверна родителска любов и загриженост за тяхното израстване, са същите тези оспорвани граници, които, обаче, държат здраво добрите ни взаимоотношения у дома и пълноценната семейна среда.
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за границите:
За 5-годишно дете:
- Кои са правилата в нашия дом? Защо мислиш, че ги имаме?
- Как се чувстваш, когато някой не спазва правило?
- Какво правиш, когато искаш нещо, но мама или татко казват "не"?
- Кое е любимото ти правило и защо?
- Ако можеше да измислиш ново правило за семейството, какво би било?
За 10-годишно дете:
- Какво означава думата "граници" за теб?
- Защо мислиш, че са важни границите в семейството?
- Кое е най-трудното правило за спазване за теб и защо?
- Как се чувстваш, когато някой преминава твоите лични граници?
- Как мислиш, че се променят правилата и границите с порастването?
За 15-годишно дете:
- Как се различават границите у дома от тези в училище, с приятели или на обществени места?
- Кои граници намираш за справедливи и кои - за несправедливи? Защо?
- Как поставяш свои собствени граници в отношенията с другите?
- Как мислиш, че границите влияят на доверието между родители и деца?
- Как би обяснил/а на по-малко дете защо са важни правилата и границите?
Практика
За да поставим добра граница, трябва да спазим четирите й условия: ясна, уважителна, категорична и адаптивна.
Ето няколко примера за двата най-проблемни аспекта - яснота и уважение.
Ясни и уважителни граници
Време за екран:
Ясна граница: "Можеш да гледаш телевизия или да играеш на таблета за 1 час, но само след като си свършиш домашните."
Обяснение: "През учебната седмица домашните ти са с приоритет пред всичко друго и е добре да ги правиш по-рано, а не да ги оставяш за вечерта, когато си изморен."
Лично пространство:
Ясна граница: "Преди да влезеш в стаята на брат си/сестра си, трябва да почукаш и да изчакаш разрешение."
Обяснение: "Това показва уважение към личното пространство на другия и ни учи на добри маниери."
Домашни задължения:
Ясна граница: "Всеки четвъртък е твой ред да изхвърляш боклука."
Обяснение: "Това ни помага да поддържаме дома чист и те учи на отговорност."
Уважение към чувствата:
Ясна граница: "ОК е да се чувстваш ядосан, но не е ОК да удряш или обиждаш някого."
Обяснение: "Всички чувства са валидни, но трябва да намерим добри начини да ги изразяваме, без с това да нараняваме хората около нас."
Време за лягане:
Ясна граница: "През учебните дни лягаме в 21:30 ч."
Обяснение: "Достатъчният сън е важен за здравето и доброто представяне в училище."
Говорене на масата:
Ясна граница: "По време на вечеря всички изключваме телефоните и разговаряме един с друг."
Обяснение: "Това ни помага да покажем уважение към другите и да научим повече за деня на всеки от нас."
Ако към момента нямате изградени правила за задълженията и отговорностите у дома, трудно ще поставите граници в тази посока. Вижте тук инструменти, които да ви помогнат да започнете първо с това.
И още...
Родителството е уникален процес, който има способността да ни разкрива много неща за нас самите - стига да му позволим. В ежедневните опити да възпитаваме децата си, откриваме наши собствени области за развитие, неподозирани силни страни и, уви, слаби такива.
Когато се опитваме да поставим граници на децата си, често осъзнаваме, че самите ние се борим с подобни проблеми. Може би откриваме, че ни е трудно да кажем "не" на допълнителни ангажименти в работата, да се дистанцираме от “особени” приятелства или да отделим време за себе си.
Лично за мен, родителството е най-добрата възможност да растем и помъдряваме - и това, което допускаме в живота си или оставяме навън, е ключово за щастието и благополучието ни.
Именно затова родителството не е най-лесното, но е най-благодатното пътуване, на което можем да се отправим заедно.
Надявам се, че този бюлетин ви е бил полезен. Очаквам с нетърпение да чуя вашите истории и преживявания.
До следващата седмица!
