Защо е важно да подкрепяме идеите на децата си?

Когато подкрепяме детските начинания, ние не просто помагаме на едно дете да създаде нещо. Ние му помагаме да създаде себе си..

Искам да споделя с вас една история, която преживявам точно сега с моите две по-големи деца и поради което бюлетинът вече две съботи пропуска да излезе. История за мечти, за провали и победи, за учене и израстване - тяхното и нашето като родители.

Децата (на 13 и 11 г.) си стартираха своя първи общ бизнес - онлайн магазин за 3D-принтирани магически подаръци. Процесът започна още преди половин година, когато решиха да инвестират събраните си пари в 3D-принтер. Тогава нямаха идея за магазин, а си представяха покупката като интересно решение за огромното количество подаръци, които купуваме за празници и поводи.

Звучеше логично - те се аргументираха отлично, бяха проучили цени, резервни части, материали, модели, техники за принтиране и софтуер. И бяха събрали необходимата сума - всичките си спестени пари.

Ние имаме изключително дейни деца с много разнообразни интереси и този тип инициативи за нови техни проекти не са ни чужди. Винаги сме били на линия и за подкрепа, и за идеи, и за конструктивна критика.

Поговорихме си на 12 очи (с кучето и котката) - похвалихме идеята им и всички усилия, които явно не бяха малко. Но премълчахме другата част - колко по-сложно е. Колко много повече време ще отнеме. Колко сериозни усилия ще изисква. Как идва в не особено подходящ момент с много други задачи. Колко безинтересни неща ще трябва да правят в процеса, които ще ги откажат и демотивират бързо.

Разбира се, за (почти) всичко това бяхме прави и (почти) всичко това се случи през следващите месеци. Но към онзи момент се спряхме.

Защо? Защото работата ни като родители не е да им казваме как няма да успят и как това е невъзможна за тях задача. В живота си ще срещнат твърде много хора, които ще им казват тези неща.

Нашата задача е друга - да не угасим безценната искра в очите им, а да я разпалим в пламък. Онази искра на вярата, че могат да променят света (дори и малко). Онази откривателска решимост, че нещо велико предстои. Онзи несломим кураж, че те могат - въпреки всичко!

Ние, като по-големи от тях знаем, че ако потискаме идеите, хъса, инициативата, те постепенно ще намалеят и ще спрат да идват в един момент. И после връщането назад е много трудно. А това е страшно.

Ние също знаем, че животът се учи само с опита и грешката, не с разговори, нито от учебника. И сега, докато сме до тях и можем да им помагаме адекватно, е най-добрият момент да тестват себе си.

И работата започна.

Имат дни на невероятен ентусиазъм - когато първият им принтиран предмет излезе перфектен и те подскачаха от радост. И дни на пълно отчаяние - когато нищо не се получава и принтерът сякаш работи против тях. Имат моменти, в които се карат помежду си за това кой е виновен за провала. И моменти, в които се прегръщат, празнувайки малка победа.

Имат периоди на пълно отчаяние, когато дни наред никой нищо не купува и дни, в които поръчките валят. Имат моменти на сурова истина (близък приятел не си е избрал и поръчал нищо) и дни на изумление от прекрасните коментари, които непознати хора им изпращат след покупката.

С други думи - минават през всичко, което един предприемач преживява (и през което съм минавала и аз с моите собствени проекти), но в още по-силен и ярък формат, точно по детски:

• моментът, в който осъзнаваш, че не е толкова лесно, колкото си си представял;
• загубата на интерес, когато първоначалният ентусиазъм отшуми;
• изкушението да се откажеш, когато стане трудно;
• скуката на изключително рутинните, но абсолютно задължителни административни задачи;
• объркването, когато трябва да вземеш решение;
• фрустрацията от непланираните проблеми - счупен принтер, некачествени нишки за принтиране, технически проблеми, с които не знаеш как да се справиш, забавяне със снимките за страницата;
• тревогата, когато нямаш време - учебните задачи си вървят, поръчките също, спортовете и клубовете не спират, а ти закъсняваш с всичко;
• страхът от това да поемеш отговорност;
• умората, от която всичко ти изглежда черно и не особено весело;
• усещането, че си провал, когато много от това, което си планирал, не става на практика и започваш да губиш всичките си вложени средства.

Изброените неща се изсипаха накуп в последните седмици, през които нямаше бюлетин, но имаше нужда от нашата родителска помощ, разбиране и пълна подкрепа (и почти цялото ни свободно и несвободно време).

Всеки ден се борехме с родителски въпроси, които нямат прости отговори:

• Доколко да помагаме, без да поемем пълен контрол?
• Кога да ги оставим да се провалят, за да научат урока си?
• Как да ги мотивираме, без да натискаме прекалено?
• Докога да продължаваме да инвестираме време и енергия?

А през последните месеци на подготовка имаше вечери, в които вместо да гледаме филм заедно или играем на игри, обсъждахме защо клиентите чакат поръчките си. Уикенди, в които вместо разходка в парка, помагахме с преизчисляване на цените и калкулации. Следобеди, изпълнени с викове "Не мога повече!", последвани от мило и окуражаващо (и с леко по-твърд тон) "Хайде, още малко!".

Сега, месеци по-късно, точно преди Коледа, те най-после стартираха официално своя онлайн магазин.

Не, не е перфектен.
Да, все още има забавени поръчки.
Понякога забравят да отговорят на съобщение.
Маркетингът им е по-скоро сладко хаотичен, отколкото професионален.

Но знаете ли кое е най-важното? Те са различни деца от тези, които преди месеци влязоха във всекидневната с блясък в очите. Те са по-силни. По-мъдри. По-уверени.

Защото, когато подкрепяме детските начинания, ние не просто помагаме на едно дете да създаде нещо. Ние помагаме на това дете да създаде себе си.

Разбира се, че не е лесно да преглътнем импулса да кажем "Това няма да стане". Или поредна вечер да стоим будни до късно, за да помогнем с проблем. Или да намерим сили да кажем "Опитай пак", когато всичко се проваля и просто искаме то да спре. Или да повярваме в техните мечти, дори когато изглеждат невъзможни, не на място, не навреме. Или да приемем, че пътят няма да е прав и гладък, няма да е по план и ще е доста нервно.

Но най-големият житейски урок няма да е това, което е станало на финала - дали детският им бизнес ще успее или ще се провали. Най-важните уроци са дошли в процеса на опитването:

След всеки провал има ново начало.
Упоритостта често е по-важна от таланта.
Можеш винаги да разчиташ на родителите си.
Най-хубавите неща в живота често започват с "Имам идея!", но се случват с много труд и постоянство.

Ето го магазина на децата. Всички магически подаръци са още по-впечатляващи на живо. (драконите са страхотни и няма дете, което да не се зарадва - и аз си имам един :)

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: