Когато подкрепяме детските начинания, ние не просто помагаме на едно дете да създаде нещо. Ние му помагаме да създаде себе си..
Искам да споделя с вас една история, която преживявам точно сега с моите две по-големи деца и поради което бюлетинът вече две съботи пропуска да излезе. История за мечти, за провали и победи, за учене и израстване - тяхното и нашето като родители.
Децата (на 13 и 11 г.) си стартираха своя първи общ бизнес - онлайн магазин за 3D-принтирани магически подаръци. Процесът започна още преди половин година, когато решиха да инвестират събраните си пари в 3D-принтер. Тогава нямаха идея за магазин, а си представяха покупката като интересно решение за огромното количество подаръци, които купуваме за празници и поводи.
Звучеше логично - те се аргументираха отлично, бяха проучили цени, резервни части, материали, модели, техники за принтиране и софтуер. И бяха събрали необходимата сума - всичките си спестени пари.
Ние имаме изключително дейни деца с много разнообразни интереси и този тип инициативи за нови техни проекти не са ни чужди. Винаги сме били на линия и за подкрепа, и за идеи, и за конструктивна критика.
Поговорихме си на 12 очи (с кучето и котката) - похвалихме идеята им и всички усилия, които явно не бяха малко. Но премълчахме другата част - колко по-сложно е. Колко много повече време ще отнеме. Колко сериозни усилия ще изисква. Как идва в не особено подходящ момент с много други задачи. Колко безинтересни неща ще трябва да правят в процеса, които ще ги откажат и демотивират бързо.
Разбира се, за (почти) всичко това бяхме прави и (почти) всичко това се случи през следващите месеци. Но към онзи момент се спряхме.
Защо? Защото работата ни като родители не е да им казваме как няма да успят и как това е невъзможна за тях задача. В живота си ще срещнат твърде много хора, които ще им казват тези неща.
Нашата задача е друга - да не угасим безценната искра в очите им, а да я разпалим в пламък. Онази искра на вярата, че могат да променят света (дори и малко). Онази откривателска решимост, че нещо велико предстои. Онзи несломим кураж, че те могат - въпреки всичко!
Ние, като по-големи от тях знаем, че ако потискаме идеите, хъса, инициативата, те постепенно ще намалеят и ще спрат да идват в един момент. И после връщането назад е много трудно. А това е страшно.
Ние също знаем, че животът се учи само с опита и грешката, не с разговори, нито от учебника. И сега, докато сме до тях и можем да им помагаме адекватно, е най-добрият момент да тестват себе си.
И работата започна.
Имат дни на невероятен ентусиазъм - когато първият им принтиран предмет излезе перфектен и те подскачаха от радост. И дни на пълно отчаяние - когато нищо не се получава и принтерът сякаш работи против тях. Имат моменти, в които се карат помежду си за това кой е виновен за провала. И моменти, в които се прегръщат, празнувайки малка победа.
Имат периоди на пълно отчаяние, когато дни наред никой нищо не купува и дни, в които поръчките валят. Имат моменти на сурова истина (близък приятел не си е избрал и поръчал нищо) и дни на изумление от прекрасните коментари, които непознати хора им изпращат след покупката.
С други думи - минават през всичко, което един предприемач преживява (и през което съм минавала и аз с моите собствени проекти), но в още по-силен и ярък формат, точно по детски:
- моментът, в който осъзнаваш, че не е толкова лесно, колкото си си представял;
- загубата на интерес, когато първоначалният ентусиазъм отшуми;
- изкушението да се откажеш, когато стане трудно;
- скуката на изключително рутинните, но абсолютно задължителни административни задачи;
- объркването, когато трябва да вземеш решение;
- фрустрацията от непланираните проблеми - счупен принтер, некачествени нишки за принтиране, технически проблеми, с които не знаеш как да се справиш, забавяне със снимките за страницата;
- тревогата, когато нямаш време - учебните задачи си вървят, поръчките също, спортовете и клубовете не спират, а ти закъсняваш с всичко;
- страхът от това да поемеш отговорност;
- умората, от която всичко ти изглежда черно и не особено весело;
- усещането, че си провал, когато много от това, което си планирал, не става на практика и започваш да губиш всичките си вложени средства.
Изброените неща се изсипаха накуп в последните седмици, през които нямаше бюлетин, но имаше нужда от нашата родителска помощ, разбиране и пълна подкрепа (и почти цялото ни свободно и несвободно време).
Всеки ден се борехме с родителски въпроси, които нямат прости отговори:
- Доколко да помагаме, без да поемем пълен контрол?
- Кога да ги оставим да се провалят, за да научат урока си?
- Как да ги мотивираме, без да натискаме прекалено?
- Докога да продължаваме да инвестираме време и енергия?
А през последните месеци на подготовка имаше вечери, в които вместо да гледаме филм заедно или играем на игри, обсъждахме защо клиентите чакат поръчките си. Уикенди, в които вместо разходка в парка, помагахме с преизчисляване на цените и калкулации. Следобеди, изпълнени с викове "Не мога повече!", последвани от мило и окуражаващо (и с леко по-твърд тон) "Хайде, още малко!".
Сега, месеци по-късно, точно преди Коледа, те най-после стартираха официално своя онлайн магазин.
Не, не е перфектен.
Да, все още има забавени поръчки.
Понякога забравят да отговорят на съобщение.
Маркетингът им е по-скоро сладко хаотичен, отколкото професионален.
Но знаете ли кое е най-важното? Те са различни деца от тези, които преди месеци влязоха във всекидневната с блясък в очите. Те са по-силни. По-мъдри. По-уверени.
Защото, когато подкрепяме детските начинания, ние не просто помагаме на едно дете да създаде нещо. Ние помагаме на това дете да създаде себе си.
Разбира се, че не е лесно да преглътнем импулса да кажем "Това няма да стане". Или поредна вечер да стоим будни до късно, за да помогнем с проблем. Или да намерим сили да кажем "Опитай пак", когато всичко се проваля и просто искаме то да спре. Или да повярваме в техните мечти, дори когато изглеждат невъзможни, не на място, не навреме. Или да приемем, че пътят няма да е прав и гладък, няма да е по план и ще е доста нервно.
Но най-големият житейски урок няма да е това, което е станало на финала - дали детският им бизнес ще успее или ще се провали. Най-важните уроци са дошли в процеса на опитването:
След всеки провал има ново начало.
Упоритостта често е по-важна от таланта.
Можеш винаги да разчиташ на родителите си.
Най-хубавите неща в живота често започват с "Имам идея!", но се случват с много труд и постоянство.
Ето го магазина на децата. Всички магически подаръци са още по-впечатляващи на живо. (драконите са страхотни и няма дете, което да не се зарадва - и аз си имам един :)
Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна:
1. Курсът "Силата на границите": Научете се да поставяте граници без вина и конфликти. Този курс включва целия ми опит с моите три деца и работата ми със стотици родители и учители през последното десетилетие. 30 пълни дни, 4 модула с практични техники, които работят в реалния живот. Пристига директно в имейла ви всеки ден. 120+ родители дават оценка 4.8/5.
2. Седмичният ми бюлетин “Успешното родителство”: Над 30 теми за възпитание с готови инструменти за прилагане, адаптирани за деца на 5, 10 и 15 г. - работят прекрасно за семейства в повече деца в различни възрасти. Всяка седмица пристига в пощенската ви кутия - знания, въпроси за дискусия и практични техники. Присъединете се към 800+ абонирани семейства.
3. Образователната платформа Red Paper Plane: Готови учебни програми за развитие на емоционални, социални, предприемачески умения за деца в предучилищен и начален етап. Професионални материали за учебна среда, които наистина работят - 97% от децата отбелязват напредък в уменията си след една година участие в програмата. 700+ учители и 20,000+ деца в страната ги използват ежедневно вече 10 години.
