Границите не са наказание, а сигурност за децата. Когато краят на деня е ясен, децата спят по-добре, а родителите си връщат вечерта обратно.

Знание

Вечерите са еднакво труден етап за всички у дома - изморени сме физически, ментално сме претоварени от деня, мислим си за разни задачи за утре, не всички от които приятни...

Отделно, идва напрежението от очакването, че трябва да има време за всичко и всички - защото това е моментът, когато сме истински заедно като семейство и не бързаме за сутрешно излизане.

Искаме да ни разкажат, ние да си разкажем, да се посмеем и гушнем, да хапнем спокойно, да поиграем заедно на нещо бързо и хоп - по леглата.

И точно тогава, на финалната права, щафетата се разпада - всичко се обръща наопаки.

Поглеждаме часовника с надежда, но надежда там няма :) Минал е часът, в който децата е трябвало да са си по леглата, за да върви всичко спокойно и по план (и да си имаме време и ние, възрастните). Въпреки, че сме казали „лягай си" повече от десет пъти с все по-високи нотки в гласа, съкровището ни все още е в хола, иска вода, да си довърши приказката или играта, после му трябва (пак) тоалетна, после не може да намери нещо важно за утре, после не си е приготвило нещата за утре (домашните в това число…).

Ние стоим на прага на детската стая, изтощени, изнервени, чудим се защо това просто нещо - да си легнат - е толкова сложно!

Този сценарий се повтаря често в семействата. И не, децата не го правят, защото целенасочено искат да ни вдигнат кръвното (въпреки че понякога наистина изглежда така).

Те правят това, защото границите не са достатъчно ясни. Или по-точно - защото ние самите не сме сигурни къде точно е границата за вечерното лягане и как да я поддържаме без да викаме, без да се преговаря и без да се чувстваме виновни.

Проблемът с трудното лягане е, че за децата вечерта няма ясен край.

Когато няма ясен край, децата неусетно поемат контрол. Те не го правят нарочно - просто усещат липсата на структура и я запълват с... още едно искане. И още едно. И още едно.

А ние, от своя страна, започваме да преговаряме. „Добре, още 10 минути." „Добре, последна вода." „Добре, но това е наистина последното." И така границата се размива все повече, докато в един момент внезапно осъзнаем, че нямаме нито граница, нито вечер за себе си.

Решението не е да станем по-строги или да викаме по-високо. Решението е да установим ясна вечерна граница, която работи - и за децата, и за нас.

Днес ще споделя техниката, която използвам с моите деца и която променя вечерта от непрестанни преговори в спокоен, предвидим край на деня.

Не става въпрос за уговорки за по-ранно лягане. Точно обратното.

Става въпрос за граница, която децата разбират и която ние не се колебаем да поддържаме всяка вечер.

Практика

Техника "Вечерна рутина 1,2,3"

Тази техника се базира на три прости, но мощни принципа:

1. Ясен край на вечерта (не преговаряме)
2. Предвидима последователност (знаем какво следва)
3. Последователност от наша страна (не се колебаем в налагането й всяка вечер)

Ето и какви са стъпките:

Стъпка 1:
Вечерна рутина - фиксиран час и семпла последователност

Изберете реалистичен час за започване на вечерната рутина. Не става въпрос за часа за лягане, а за часа за започване на подготовката за сън, която реалистично отнема около един час.

Час за започване на рутината може да е:
- за 5-годишно дете: 20:00
- за 10-годишно дете: 21:00
- за 15+ годишно: 21:30

Създайте проста последователност от 3-4 стъпки, която се случва всяка вечер по един и същи начин. Например:

1. Подготовка за утре (дрехи, раница)
2. Душ, зъби, пижама
3. Спокойно време в стаята (приказка, четене, музика)
4. “Лека нощ, слънчице!”, целувка, гасите лампите и излизате от стаята.

Важно: Добре е детската стая да е “зона без устройства” вечерта - приберете ги с вас, когато излизате. Децата ще спят по-спокойно по всички критерии. Ако детето се буди с аларма на телефона или плейъра си, обмислете да я смените с готин старомоден часовник - будилник.


Стъпка 2:
Обявете рутината в спокоен момент

Тук трябва да сме много внимателни. Колкото и да ни се иска точно сега, в кризисния момент, нещата да станат по новия начин, трябва да се въздържим. При границите това е наистина критично - никога не започваме да въвеждаме нови правила в момента на напрежение.

Избирате спокоен момент следобеда и казвате:
„Искам да говорим за времето за лягане. От днес ще правим така: в 20:00 започваме да се подготвяме за сън. Знаеш какво следва – приготвяне за утре, душ, зъби, пижама, приказка, целувка за лека нощ и загасяме лампите. Разбрахме ли се?"

Не питаме "Харесва ли ти?" :)
Обясняваме ясно какво ще се случва оттук нататък.

Детето може да протестира - и това е нормално. Но вие спокойно отговаряте: "Разбирам, че не ти харесва. И въпреки това, от днес ще правим така, защото искам вечерите да са по-спокойни и ти да си отпочиваш добре."

Без повече обяснения или оправдания. Това е рутината занапред.


Стъпка 3:
Всяка вечер едно и също - скучно и спокойно, не преговаряме

Когато детето каже „Още 5 минути!", „Още една приказка!", „Не ми се спи сега!", “Точно ми се обади Мишето и първо малко ще си поговоря с нея, и после си лягам!”, вие отговаряте спокойно, без гняв:

„Разбирам. Но сега не е време за това. Сега е време за сън. Лека нощ, слънчо!"

И излизате от стаята. Не обяснявате, не преговаряте и в никакъв случай не правите изключения.

Ако детето излезе от детската и дойде при вас, спокойно го връщате обратно без думи.

Първите 2-3 дни ще е трудно. След седмица ще забележите промяна. След 2 седмици вече ще идва естествено.

Важно: Ако детето има истинска нужда (болка, страх от нещо) - разбира се, че се връщате. Но "искам вода" за 5-ти път не е истинска нужда, а повод да отложим лягането :)

Не се сърдите. Просто сте спокойни и последователни. Границите не са наказание - те са сигурност и любов за децата. Виж, непредвидимостта и постоянният хаос са източник на истински детски стрес и тревога.

***

Когато не се получава:

Приложете естествени последствия. Ако е имало голяма съпротива и сте се забавили 30 мин. отгоре, на следващата вечер започнете 30 минути по-рано и напомнете защо: "Днес започваме по-рано, защото вчера имаше много искания след времето за сън. Надявам се днес да мине по-лесно. Ако днес се справиш, утре пак връщаме нормалния час за приготвяне."

Когато се получава:

Признайте успеха. Ако детето се оправи относително спокойно, признайте това: "Забелязах, че днес си легна, когато беше време, въпреки че искаше да останеш буден. Браво! Гордея се с теб!"

Както съветвам в "Силата на границите" - бъдете последователни всяка вечер. Същото правило, същата стратегия, същото отстояване на вашата позиция. Не само днес и утре, а всеки път.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за вечерната рутина:

За 5-годишно дете:

• Какво те кара да се чувстваш спокоен, когато е време за сън?
• Какво би искал да има във времето преди да заспиш?
• Какво те кара да искаш да останеш буден още малко?

За 10-годишно дете:

• Кое е по-хубаво - когато знаеш какво ще се случи или когато не си сигурен?
• Има ли нещо, което те тревожи вечер и заради което не искаш да си легнеш?
• Как би изглеждала идеалната вечер?

За 15-годишно дете:

• Какво те кара да отлагаш лягането?
• Какво би те накарало да спазваш вечерна рутина, без да се чувстваш контролиран?
• Ако ти си родител, как ще подредиш вечерната рутина за децата си така, че да е полезна за тях?

И още...

Децата растат. Светът им също пораства с бързи темпове и неочаквани ситуации.

Затова нека не забравяме, че най-добрият знак, че децата ни се развиват добре, е че те ежедневно тестват границите у дома.

А най-сигурният знак на нашата неимоверна родителска любов и загриженост за тяхното израстване са същите тези оспорвани граници - които, обаче, държат здраво добрите ни взаимоотношения у дома и пълноценната семейна среда.

Невронауката ни казва, че детският мозък търси предвидимост. Когато знае какво следва и че няма място за преговори, той се успокоява.

И изследванията показват, че децата, които имат ясна вечерна рутина без преговори, заспиват средно с 20 минути по-бързо и спят по-дълбоко. А по-добрият сън подпомага когнитивните функции, емоционалната регулация и общото благосъстояние на следващия ден.

А ние, родителите... си връщаме вечерта! Това е ключов аспект за личното ни и семейно щастие, който често пропускаме.

Когато поставяме здравословни граници по последователен, уважителен и ясен начин, ние даваме на децата си безценни дарове, които ще ги съпътстват през целия им живот. Не е лесно, но това е фундаментът на балансираното и успешно родителство - затова и най-търсеният ми курс е по тази тема.

Така можем да превърнем лягането от ежедневна битка в спокоен край на деня - без викане, без преговори, със сигурност за децата и спокойствие за нас.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: