Конфликтите между децата ни са най-добрата възможност да ги научим на безценни умения за решаване на проблеми - стига ние да спрем да ги решаваме вместо тях.

Знание

Като за старт, искам да поздравя всички смели родители-съмишленици, решили да имат повече от едно дете. Трябва да знаете, че сме истински герои!

Казвам ви го, защото по принцип нас, родителите, без значение колко деца имаме, не се хабят да ни хвалят често. Камо ли да ни кажат, че се справяме отлично. А ние сме си супер храбри - и си се справяме доста добре!

А истината е, че изобщо не е лесно да отглеждаш деца във времената, в които живеем. Светът никак не е child/parent friendly място в момента.

Добре - след това потупване по рамото, продължаваме напред по темата. Този бюлетин е за всички семейства с две и повече слънца, за които тези фрази не са изненада:

"Мамооо, той ме удари!"
"Тя взе МОЯТА играчка!"
"Той ме гледа СТРАННО!"
“Тя започна! Не я слушай какво ти казва! Лъже!”

Та, добре дошли в ежедневието на семействата с повече от едно дете, където родителят е вечният съдия, който се опитва да въдвори ред и справедливост, макар че най-често не знае дори за какво точно се спори.

Най-притеснителният момент в дома с няколко деца е, когато изведнъж стане тихо. Сещате се какво имам предвид - онази оглушителна тишина, която те кара моментално да скочиш и да хукнеш към детската стая. Защото знаеш, че оглушителната тишина е предвестник на оглушителен конфликт.

И наистина - в момента, в който отвориш вратата, ги заварваш в разгара на поредната епична битка за... последната бисквита, конзолата за игри, или просто защото "той ми дишаше в лицето".

Какво правим обикновено? Питаме "Какво става тук?!" или още по-лошо - "Кой започна?"

И точно тук е грешката.

Защото в момента, в който зададем тези въпроси, ние ставаме съдия в процес, в който и двете страни са убедени, че са прави. Всяко дете започва да се защитава, да обвинява другото, да преувеличава. Конфликтът, вместо да утихне, се разпалва отново - и този път е по-весело, защото е с публика.

Истината е, че в разгара на караницата децата са залети от емоции - гняв, обида, ревност, фрустрация. Мозъкът им буквално не може да мисли рационално. Затова всеки опит да "изясним ситуацията", тук и сега, е обречен на провал.

Науката показва нещо изключително важно: битките между братя и сестри са не само нормални, но и необходими за развитието на децата. Те са начин децата да изследват границите си, да се научат да отстояват позицията си, да развиват емоционална интелигентност в "безопасната" среда на дома.

Парадоксално, децата, които се научават да се карат "правилно" вкъщи, се справят в пъти по-успешно с конфликтите навън.

Ключът тук е в думата "правилно".

А за това трябва да отделим две неща едно от друго: потушаването на конфликта и решаването му.

Практика

✋🏻 Техника "Спираме сега, решаваме после"

Тази техника разделя ситуацията на два процеса, които обикновено смесваме:
1. потушаването на конфликта и
2. реалното му решаване.

Защото в разгара на битката няма смисъл да търсим решения - децата не могат да мислят ясно. Можем да постъпим по-мъдро (и ефективно за всички).

Използвам тази техника и в учебната ни програма за позитивна класна среда - винаги дава чудесни резултати.

Стъпка 1: Спираме ескалацията

Не с викане, не със заплахи, а с ясно, спокойно действие.

Застанете между двете деца. Вдигнете ръка с дланта напред и кажете тихо, но твърдо: "Стоп."

Не питайте какво се е случило. Не коментирайте кой е прав. Не се опитвайте да разберете кой е започнал. Просто спирате действието.

Вие не навлизате в конфликта, не ставате съдия и не се опитвате да го решите веднага. Просто слагате граница: "Да, виждам, че това се случва, но сега не е моментът да го обсъждаме."

Стъпка 2: Даваме емоционално признание

Това е най-важната част.

Погледнете едното дете в очите и кажете спокойно: "Виждам, че си много ядосан сега."
После се обърнете към другото: "И ти си много ядосана, разбирам."

Не казвайте "Не трябва да си ядосан" или "Това не е толкова сериозно" (така или иначе ние често не знаем точно какво се е случило). Просто назовете емоцията, която виждате, и я признайте като валидна.

Когато признаете чувството им с ясни думи, децата усещат, че не са игнорирани, а са чути и разбрани. Това моментално намалява напрежението.

Стъпка 3: Отлагаме за конкретно време

Не казвайте "Ще говорим за това по-късно" - "по-късно" е неясно и може да означава и никога 🙂

Вместо това, дайте конкретно време: "Ще поговорим за това след един час, като се приберем у дома" или "Довечера след училище, ще седнем тримата и ще видим какво се е случило."

Колкото по-конкретно е времето, толкова по-спокойни ще се почувстват децата. Знаят, че няма да бъдат забравени.

След това следва ясна инструкция: "Сега и двамата отивате в стаите си за 10 минути да се успокоите. После ще вечеряме заедно. Няма да обсъждаме случилото се - това ще е след вечеря."

Кажете го спокойно, но категорично. Не питайте "Може ли да отидете в стаите си?" - това звучи като молба. Просто кажете какво трябва да се случи.

Стъпка 4: Решаваме по-късно, когато има спокойствие

В уговореното време седнете с двете деца. Това е много важно - винаги спазвайте обещанията си към тях.

Сега вече отделете време да изслушате всяка страна спокойно. Използвайте прости въпроси:

"Какво се случи от твоя гледна точка?"
"Как се почувства, когато той/тя направи това?"
"Как мислиш, че се чувстваше брат ти/сестра ти?"

После помогнете на децата да намерят решение заедно: "Какво можем да направим, за да не се случва това повече?"

Важното е, че сега и двете страни са по-спокойни, имат време да мислят ясно и могат да участват в конструктивен разговор.

Моят опит у дома показва, че е много вероятно изобщо да не стигнете до тежки разговори, защото децата ще са помислили, емоциите ще са отшумени отдавна и може да получите подобен отговор: “Мдааа, следобед май и двамата бяхме поизморени и поизнервени след училище, затова така се сдърпахме. Всъщност нищо сериозно не беше .. Може би утре след училище първо трябва да си починем поотделно. Съжаляваме, че така стана. Сега нямаме какво да обсъждаме.”

👉 Не забравяйте наистина да седнете с децата по-късно - ако кажете, че ще говорите след час, но след това забравите или решите, че вече не си струва, децата ще престанат да ви вярват и следващия път няма да се съгласят да изчакат. Думата ви трябва да има тежест. И точно в спазването на нашите малки, средни и големи обещания към тях стои целия процес по изграждане на тяхното доверие към другите хора в живота им сега и за в бъдеще, както и тяхната самооценка и самоуважение.

***

Адаптация по възрасти

За 5-годишно дете: Времето за "по-късно" трябва да е съвсем скоро - след 15-20 минути. Малките деца забравят бързо и се нуждаят от по-непосредствени действия.

За 10-годишно дете: Можете да отложите до вечерта. Обмислете да си въведете "семейна среща" веднъж седмично, на която да обсъждате повтарящи се конфликти и да търсите работещи решения.

За 15-годишно дете: Дайте им възможност първо да опитат сами да решат конфликта. "Очаквам до утре да сте намерили решение заедно. Ако не успеете, тогава ще се намеся."

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата. Обсъдете ги не в разгара на конфликт, а когато имате спокоен момент.

За 5-годишно дете:

• Какво най-много харесваш в твоя брат/сестра? А какво - не толкова?
• Как се чувстваш, когато се карате?
• Какво друго можеш да направиш, когато си много ядосан, вместо да удряш/крещиш?

За 10-годишно дете:

• Какво те дразни най-много в брат ти/сестра ти - и как мислиш, че можеш да му/ѝ го кажеш без караница?
• Когато се карате, какво всъщност искаш да постигнеш - да спечелиш спора или нещо друго?
• Как би могъл/а да покажеш на брат си/сестра си, че искаш да спрете да се карате, без да изглеждаш като губещ/а?

За 15-годишно дете:

• Кое е по-важно за теб в момента на конфликт - да спечелиш спора или да запазиш добрите отношения с брат си/сестра си?
• Как мислиш - защо понякога е толкова трудно да се извиниш на брат си/сестра си, дори когато знаеш, че си сгрешил/а?
• Ако брат ти/сестра ти дойде при теб с проблем в училището или с приятели, как би се чувствал/а и какво би направил/а?

И още...

В ситуациите на конфликт между братятя аи сестрите. ключът на успеха за всички е само един - в разделянето на потушаването от решаването на ситуацията. Вие не игнорирате проблема, но и не позволявате на конфликта да завземе цялата вечер и да изнерви всички.

Това, което прави тази техника още по-ефективна е, когато децата се научат да разпознават и назовават емоциите си сами.

Защото какво се случва по време на всяка караница? Детето е залято от комбинация от гняв, обида, ревност, напрежение, разочарование. И не знае какво да прави с тези чувства. Затова удря, крещи, плаче, хвърля, блъска.

Когато детето може да каже "Ядосан съм, защото ти ми взе играчката без да ме попиташ!" вместо да удря - това е огромна крачка. А когато може да разпознае, че всъщност не е ядосано, а е наранено, защото се чувства по-малко важно от брат си - това вече е емоционална интелигентност, която ще му служи цял живот.

Защото децата, които могат да назоват какво чувстват, имат по-малко конфликти. А когато имат конфликти - ги решават по-бързо и без излишни драми.

Ще забележите, че когато се научим да говорим езика на емоциите, тогава всички живеем по-добре.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: