Защо децата не умеят да чакат (и какво общо има това с успеха в живота им)

Голямата част от порасналия ни живот изисква чакане - за повишение, за правилния партньор, за резултатите от усилията ни, за натрупване на опит. Децата, които днес могат да изчакат, са децата, които утре ще постигнат повече в живота си.

Знание

Фреди Меркюри го е казал най-добре. И не само за децата, а за голяма част от нас, порасналите им родители.

"I want it all, I want it all, and I want it now!"

Дали стоим на замръзнала опашка в магазина, където на детето му е и чудовищно скучно, и си иска играчката от покупките... Дали средно големите си чакат нещо поръчано по куриер (щипка за косата и три ластички от Temu, защото тук такива изобщо ги няма по магазините!)... Дали искат сок - ама на момента, не по принцип, нали? Никога не е просто: "Искам сок ей така, когато можеш да ми налееш." Дали става въпрос за отдавна известния подарък-изненада от Дядо Коледа...

Ние, родителите, винаги сме изправени пред детската невъзможност да изчакат - дори когато срокът е абсолютно нищожен или пък фиксиран с конкретен ден и час, който не зависи от мама и тате. Но те го искат сега, веднага, тук. И възрастта им няма особено значение.

Думи като "Почакай!", "Имай още малко търпение!", "Утре между 11 и 12 куриерът ще е тук" не помагат. С нищо.

Като родители, ние най-често отговаряме на тази неспособност за търпение по един от двата начина: или се предаваме (защото просто нямаме сили за поредната сцена: “Добре, добре, Дядо Коледа ще подрани тази година …”), или се ядосваме ("Колко пъти да кажа - петък следобед е пратката, ПЕТЪК! Днес е ПО-НЕ-ДЕЛ-НИК!!").

И двете реакции са разбираеми. Но нито една не решава истинския проблем.

Истината е, че когато детето иска всичко веднага и не може да чака, то не ни манипулира и не е "разглезено". То просто все още няма изградена толерантност към фрустрация - способността да понесем дискомфорта от това, че не получаваме желаното в момента, в който го искаме. А това е ключово умение за успеха в живота и е наша отговорност да им го предадем. И подранилият Дядо Коледа няма да ни помогне ;)

Това умение не идва автоматично с възрастта. И ние, възрастните, го знаем много добре. Затова индустрията постоянно ни предлага "купи сега, плати после", "доставка до 24 часа" и "гледай веднага без реклами".

Толерантността към фрустрация се изгражда - с практика, с подкрепа и с много, много повторения. Казах ли "много"? :)

Ето какво се случва в главата на детето, когато иска нещо: мозъкът му изпраща сигнал "Искам това!" и очаква незабавно удовлетворение. Когато удовлетворението не идва, се активира същата част от мозъка, която реагира на физическа болка. Да, за детето чакането боли - в прекия смисъл на думата. Този дискомфорт, с който ние сме посвикнали от годините чакане на това-онова. (но винаги е там в някаква степен), е реален и физически.

Всеки път, когато насърчим детето да успее да изчака - дори само 5 минути повече от предния път - то изгражда невронни пътеки, които правят следващото чакане по-поносимо. Това е като мускул: колкото повече го тренираш, толкова по-силен става.

А децата, които са научени да отлагат удоволствието и умеят да чакат, са децата, които постигат повече в живота си.

Практика

⏳ Техника "Мостът на чакането"

Тази техника превръща чакането от един празен и болезнен момент в по-структурирано преживяване с ясен край. Това помага на детето да визуализира колко му остава и да запълни времето с нещо конкретно, което го “разсейва от целта”.

С прилагането на тази на пръв поглед семпла техника децата постигат нещо много важно - научават различни стратегии за изчакване, което е ключът към умението за търпение и отлагане на удоволствието.


Как работи:

1. Признаваме желанието:
"Разбирам, че много искаш [.....] точно сега. И аз бих искала да можем веднага."

2. Правим чакането видимо с нещо конкретно:
пясъчен часовник, таймер, броене на пръсти, рисуване на "стъпки" на лист, стенен календар за по-далечни във времето неща. "Виж, когато пясъкът горе отиде долу / когато стрелката стигне до 5 / когато оцветим тези 3 квадратчета, тогава ще е време."

3. Даваме "работа" на чакането:
Когато оставим детето да чака пасивно, това само натрупва още нетърпение и фрустрация. Затова сменяме посоката: "Докато чакаме, можеш да ми помогнеш да сгъна тези дрехи / да нарисуваш какво ще правиш, когато получиш колета / да преброиш колко червени коли ще минат."

4. Отбелязваме успеха, когато времето изтече:
"Успя! Изчака цели 15 минути. Знам, че не беше лесно, но се справи."

Адаптация по възрасти

За 5-годишно дете: Чакането трябва да е кратко - 5-10 минути. Използвайте визуални инструменти (пясъчен часовник е перфектен). Бъдете до детето, докато чака.

За 10-годишно дете: Можете да въведете по-дълги интервали. Помогнете им да създадат собствен "списък за чакане" - неща, които могат да правят, когато трябва да изчакат нещото си. Похвалете стратегията, не само резултата: "Забелязах, че реши да почетеш, докато чакаш - умно решение." На тази възраст спестяването е много силен инструмент за умения, така че ги стимулирайте да си събират парички за техни по-големи желани неща през месеците.

За 15-годишно дете: Разговаряйте за всякакви форми на чакане - като изчакване за резултати от изпит, за отговор от приятел/ка, създаване на портфолио за кандидатстване чак след година или две, спестявания за по-крупна покупка, в това число инвестициите. Помогнете им да видят връзката между толерантността към фрустрацията, отлагането на моментното удоволствие и постигането на по-големи цели.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата в спокоен момент - не когато то иска нещо веднага.

За 5-годишно дете:

• Какво усещаш, когато трябва да чакаш за нещо, което много искаш?
• Кое е най-хубавото нещо, за което си чакал/а?
• Какво можем да правим заедно, докато чакаме?

За 10-годишно дете:

• Кога ти е най-трудно да чакаш? А кога е по-лесно?
• Как мислиш, защо някои хора са по-търпеливи от други?
• Какво правиш, за да ти е по-лесно, когато трябва да изчакаш?

За 15-годишно дете:

• Как мислиш, влияят ли социалните мрежи на търпението ни? По какъв начин?
• Спомняш ли си момент, в който чакането всъщност се оказа полезно?
• Какво, според теб, означава да можем да отлагаме удоволствието? А има ли това връзка с успеха в живота?
• В кои области на живота ти е най-трудно да бъдеш търпелив/търпелива? Защо точно те?

И още...

Знаменитият "маршмелоу експеримент" или още “експериментът за отложено удоволствие” на психолога Уолтър Мишел показва нещо изключително важно: децата, които успяват да изчакат за по-голяма награда (вместо да вземат по-малката веднага), показват по-добри резултати в почти всяка сфера на живота години по-късно - академично, социално, професионално, лично.

По-късните изследвания по темата ни показват нещо още по-интересно: децата, които успяват да изчакат, са го направили не просто защото са имали повече самоконтрол. Те са използвали стратегии: отвръщали са поглед от изкушението, разсейвали са се с нещо друго, измисляли са си игри.

С други думи - толерантността към фрустрация не е черта на характера, която или имаш, или нямаш. Тя е умение, което се учи. И се случва успешно, когато прилагаш стратегии, за да постигнеш.

Всеки път, когато помагаме на детето си да изчака, без да се поддаваме на натиска, но и без да го оставяме самò в дискомфорта, с който не може да се справи, ние инвестираме в способността му да преследва дългосрочните си цели, да изгражда по-дълбоки взаимоотношения и да се справя с неизбежните разочарования на живота.

А истината е, че голяма част от порасналия ни живот е чакане - за повишение, за правилния партньор, за резултатите от усилията ни, за натрупване на опит в сферата. Децата, които са научени да понасят това чакане, са децата, които не се отказват лесно и постигат повече в живота си.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: