Как изглежда родителското куфарче с инструменти за трудни ситуации?

Преди 10 години започнах да прилагам дизайн мислене в родителството. Днес то е водещият начин, по който виждам изграждането на успешни деца (и родители) в съвременния свят.

Знание

Преди точно 10 години, за пръв път излязох на сцена, за да говоря за дизайн мислене в родителството.

Тогава за пръв път разказах, че към родителството може да бъде подходено като към дизайн предизвикателство. И като казвам "дизайн", имам предивид как да направим нещо да работи по най-добрия възможен начин, а не как изглежда на външен вид :)

И оттогава не съм спирала да говоря, пиша и създавам програми (родителски и учителски), в които прилагам същите методи, с които дизайнерите решават сложни, глобални или пък много конкретни проблеми - но този път насочени към това да имаме спокойна семейна среда, щастливи и удовлетворяващи дни и уверени деца (не по-малко сериозни и объркани проблеми :)).

Тогава, това беше смела идея. Днес е реалност, която променя живота на хиляди семейства (и е не по-малко смела идея от стартовата ми точка преди десетилетие).

С какво ни помага дизайн мисленето като родители?

• Разбираме реалните нужди на децата си (не само желанията им)
• Oпределяме ясно проблемите, преди да се опитваме да ги решим (което ни помага наистина да решаваме проблема, а не следствието му)
• Измисляме множество възможни решения, вместо да залагаме на първото, което ни хрумне
• Изпробваме и тестваме решения, преди да ги приемем за практика у дома
• Усъвършенстваме, доразвиваме и подобряваме подходите си въз основа на резултатите, а не си държим на познатото, което може видимо да не работи за никого

В света, в който децата израстват с технологии, които се променят всеки ден, където старите рецепти за възпитание не винаги работят, където всяко семейство е уникално и има нужда от персонализирани решения, дизайн мисленето е единственият подход, който ни дава толкова голяма гъвкавост и креативност, но заедно с това и структура и ефективност.

За мен, най-голямата сила на дизайн мисленето в родителството е, че то ни показва как да постигнем целите си като родители. Дава ни начини да постигнем целта си, инструменти в този процес, план в стъпки, поле за грешка и подобрение, който работи във всяка ситуация, с всяко дете, във всяко семейство.

Ежедневието на родителите е може би най-сериозното дизайн предизвикателство, с което се сблъскваме в живота си. Дневният ред винаги е пълен и колкото повече децата растат, толкова повече променливите в уравнението нарастват:

• Kак да направя по-ефективна дневна рутина?
• Как да има по-малко караници вкъщи?
• Как да върна границите в отношенията ни?
• Как да намаля изтощителните битки за всяко нещо - от закуската, до лягането?
• Как да изградя уважение, но без страх и подчинение?
• Как да насърча повече самостоятелност в малкия човек?
• Как да помогна на тийенджъра ми да е по-отговорен и по-уверен?
• Как да имам време за всичко и всички у дома?
• Как да засиля отново връзката с партньора си?

Аз вярвам, че доброто родителство не е въпрос на повече контрол, по-строги правила и ригидно следване на установени принципи.

Напротив - доброто родителство се постига с по-добро разбиране, по-креативни решения и по-силни връзки помежду ни. Само тогава, когато действаме осъзнато, ефективно и методично, можем да създадем най-благоприятната среда за израстването на всички в нашия дом.

Защото семейството е там, където всички заедно се движим напред, гледаме в една посока и никой не оставен назад.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за силата на творческото решаване на проблеми:

За 5-годишно дете:

• Какво правиш, когато нещо не става, както си го мислиш?
• Ако има много начини да направиш нещо, как избираш кой да пробваш?
• Кога е хубаво да попитаме някого за помощ?
• Какво правиш, ако първият ти опит не се получи?
• Как разбираш, че някой има нужда от помощ?

За 10-годишно дете:

• Как според теб можем да открием най-доброто решение на един проблем?
• Защо е важно първо да разберем какво точно се случва, преди да започнем да търсим решение?
• Кога е полезно да опитаме няколко различни начина за решаване на една и съща задача?
• Как можем да научим нещо ценно, дори когато нашите идеи не се получават?
• Какво означава да се поставиш на мястото на друг човек, когато търсиш решение на проблем?

За 15-годишно дете:

• Как според теб технологиите днес променят начина, по който хората търсят и намират решения?
• Защо понякога е по-добре първо да тестваш една идея в малък мащаб, вместо директно да я прилагаш изцяло?
• Как можеш да превърнеш собствените си грешки в нещо полезно за бъдещето?
• Защо според теб най-очевидното решение невинаги е най-доброто?
• Как мислиш, че творческото мислене може да ти бъде от полза, независимо каква професия избереш?

Практика

За тези десет години над 30,000 деца преминаха през учебните ни програми и няколко хиляди семейства са били част от родителските ни програми (и с по-голямата част от тях сме все още заедно). Това е невероятен процес - толкова много деца, които буквално растат пред очите ти - всяко със своя си характер, мечти, поведение, умения и таланти.

И всеки път три ключови суперсили на дизайн мисленето успяват да трансформират родителството в посоката, в която ние искаме да поеме.

Днес ще дам пример с всяка от тях, разпределена по възрасти и сравнена със "стандартни" подходи, за да си ги представим по-лесно.

1. Визуализация

За децата визуализацията е ключова, защото развива неимоверно пространственото мислене, способността им за анализ на сложни ситуации, умението да структурират информация и да правят връзки между абстрактни концепции.

С нея правим невидимото видимо, за да можем всички да разберем и участваме в решенията, научаваме как се случват нещата и си помагаме да действаме по-добре.

За 5-годишни:

• Рисуваме картинки на чувствата ни, вместо само да говорим за тях и всичко да е абстрактно (по тази така или иначе абстрактна тема :)).
• Създаваме визуален график на деня с картинки за всяка дейност, вместо изнервени до краен предел, че закъсняваме за детската и викаме из коридора кое не е взето и кое не е направено.
• Правим "карта на проблема" с рисунки, за да видим какво се случва, вместо излишно и неефективно да се обясняваме в момента на конфликтната ситуация в магазина.

За 10-годишни:

• Изготвяме схеми на семейните отговорности, вместо да си викаме вечер за нещата, които не са изпълнени, защото са забравени.
• Правим визуални планове за големи цели (спестяване, учене), вместо да ги отмятаме “в движение” в колата на връщане от училище, когато никой не слуша така или иначе.
• Създаваме диаграми за проследяване на напредъка, вместо да спорим шумно, когато пак нещо негативно се появи в поведението на детето.

За 15-годишни:

• Изработваме визуални анализи на сложни решения, вместо да се въртим в кръг с безкрайни "ами ако"-та
• Правим мисловни карти за избор на професия или университет, вместо да разчитаме на случайни разговори с приятели и подпитвания от роднините.
• Създаваме линия на времето за дългосрочни проекти, стипендии и лични цели, вместо да се паникьосваме в последния момент и все да нямаме план.

2. Усъвършенстване (итерация)

Осъзнатото търсене на грешката и изпробване на нови, по-добри варианти (итерацията) развива у децата ключовите за 21-ви век умения като устойчивост, гъвкавост в мисленето, способност за учене от грешки, растеж чрез опит и готовност да експериментират.

Тя ни помага да не очакваме перфектни решения от първия път и ни стимулира да изпробваме, да се учим и да подобряваме. С нея осъзнаваме и виждаме, че за всеки проблем има много решения, но ние трябва да намерим това, което работи за нас.

За 5-годишни:

• "Опитваме нов начин да се подготвяме сутрин тази седмица", вместо всяка сутрин да повтаряме същите грешки и да се караме за същите неща.
• "Ако това правило не работи, ще го променим", вместо да настояваме категорично за нещо, което очевидно не се получава и създава напрежение.
• "Хайде да видим дали този начин за прибиране на играчките е по-забавен", вместо да се борим с отказите и нежеланието всеки ден.

За 10-годишни:

• Тестваме различни методи за учене и избираме най-ефективния за нашето си дете, вместо да се борим с домашните вечер след вечер по един и същи неработещ начин.
• Експериментираме с различни начини за организация на времето, вместо постоянно да закъсняваме и да се стресираме.
• Пробваме различни подходи за решаване на конфликтите с приятели, вместо да се втурваме ние да решим “веднъж и завинаги” проблема с едни и същи подходи.

За 15-годишни:

• Създаваме "пилотни проекти" за нови хобита или интереси, вместо да чакаме "идеалния момент" или да се отказваме при първото препятствие.
• Тестваме различни начини за подготовка за изпити, вместо да разчитаме на същата стратегия, която видимо вече не работи за порасналото ни дете.
• Експериментираме с различни стилове на общуване при трудни ситуации у дома, вместо да влизаме в една и съща деструктивна динамика, която най-често води до отчуждаване и липса на доверие.

3. Емпатия

Емпатията е невероятно човешко състояние - тя развива у децата емоционална интелигентност, способност за дълбоки връзки, разбиране на различни гледни точки и умение за сътрудничество.

Тя ни помага да започваме винаги с разбиране на нуждите и гледната точка на другия. С нея научаваме, че не сме сами на света, че грижата е в основата на добрите взаимоотношения, че ако не разберем защо става така, няма да можем да намерим и как да решим проблема.

За 5-годишни:

• "Как мислиш, че се чувства брат ти в този момент?", вместо директно да ги съдим и наказваме за поредния скандал.
• "Кажи ми какво точно те притеснява", вместо да предполагаме, че знаем какво се случва и да реагираме импулсивно.
• "Да видим заедно какво се случва от твоята гледна точка", вместо да обясняваме как "трябва" да се чувстват и кое е “правилният” начин за реакция.

За 10-годишни:

• Правим "интервюта" един с друг преди да решаваме по-сериозни семейни проблеми, вместо да налагаме решения отгоре-надолу, без да разберем ситуацията.
• Изследваме как различните членове на семейството виждат ситуацията, вместо да приемаме, че всички имаме еднаква гледна точка - и от тази позиция вече търсим решение.
• Опитваме се да разберем мотивите и принципните неща зад поведението, вместо да реагираме само на видимите симптоми.

За 15-годишни:

• Създаваме "персонажи" за различните роли в конфликтни ситуации, вместо да виждаме хората в черно-бяло или да ги категоризираме.
• Изследваме дълбоките нужди зад повърхностните желания, вместо да се фокусираме само върху това, което децата искат да получат.
• Играем "адвокат на дявола" и нарочно избираме по-различна гледна точка с цел по-добро разбиране на проблемите, вместо да оставаме в капана на собствените си установени принципи.

И още...

Нека си представим инструментите на един метод като голямото куфарче с инструменти, с което идва майсторът у дома. За всеки проблем има нещо, което му помага да го отремонтира - в нашия случай, да постигнем родителската си цел.

Силата на инструментите е в тяхното разнообразие, както и в тяхната последователност. Всеки инструмент, който съм споделяла в тези бюлетини - "Картата на отговорностите", "Времето в мен", "Планът за деня", "Вълшебната кутия" - всички те работят по принципите на дизайн мисленето.

Защо е важно да използваме инструменти? Защото те правят абстрактните концепции конкретни и видими. Позволяват ни експериментиране и адаптация. Започват с разбиране на нуждите конкретно на нашето семейство, в нашата ситуация, на нашите деца и изграждат решения спрямо тях.

В света, който се променя все по-бързо, нашите деца ще имат най-много нужда от умения за справяне с неопределеност, несигурност, бърза смяна на плановете. Ще им трябва и творческо решаване на проблеми, съпричастност и умения за работа в екип. Ще трябва да могат да се грижат за себе си и другите, да поемат рискове и да се справят със стрес и претоварване.

Аз виждам всеки наш ден в семейството като възможност да практикуваме тези умения заедно, да се развиваме в посоката, която искаме и да има кой да ни помогне по пътя напред. Всеки конфликт у дома е шанс да учим емпатия. Всеки проблем - малък, голям или невъзможен, е възможност за креативност. Всяка грешка - наша или тяхна, е стъпка към едно по-добро решение.

Преди 10 години започнах с една вяра - че родителството може да бъде по-съзнателно, по-творческо и по-ефективно. Днес знам, че не само може - то трябва да бъде такова, за да е успешно.

И всеки път, когато родител ми пише, че някой инструмент е променил динамиката у дома или когато дете ми разказва как е решило проблем само, аз знам защо си струваше всеки един момент от това пътуване към по-способни и щастливи семейства.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: