Мигът, в който живеем сега - със своя шум, бързане и хаос, утре ще бъде спомен, по който ще копнеем с усмивка и носталгия.

Знание

Тази седмица се случи нещо, което ме накара да се замисля за времето и как го възприемаме като родители.

Седяхме с децата и разглеждахме снимки от "този ден през годините" - една от малкото ни семейни традиции, които успяваме да поддържаме години наред, въпреки забързаното ежедневие.

И внезапно се озовах там - в спомените от времето, когато те бяха съвсем малки. Когато Сони изследваше света във всеки негов детайл, отдаден на науката, без да спира да пита. Когато Ани беше най-най-забавното мъниче на света и всеки израз беше бисер, а най-малката Леа дори не беше част от живота ни.

"Ех, когато бяха малки...". Тази фраза се отрони от устните ми почти неволно, придружена от усмивка и лека (или нелека) тъга.

В този момент осъзнах колко е типично това преживяване за всички родители. Как стоим в настоящето - изтощени от ежедневните предизвикателства, бясното темпо, нечовешкия натиск (от училището, работата, социалните медии), и сякаш автоматично идеализираме миналото, от което помним главно милите моменти.

А какво става сега? Сега единият е във фазата на ранното бунтарство и непрекъснато тества границите, другият е в периода на невъзможната разсеяност и постоянно губи нещата си, а най-малкият фъстък е твърдо в етапа "НЕ!" на всичко, което предложиш.

Нашият дом е шумен, а аз - изтощена и с чувството, че не ми достигат поне още три часа в денонощието.

Но в този момент осъзнах и нещо друго. След пет години ще гледам снимките от ДНЕС и ще мисля: "Ех, тогава бяха толкова сладки... този период беше толкова специален."

Ние, родителите, сме странни създания. Постоянно се обръщаме назад - към времето, в което "беше по-лесно" и "по-хубаво", или гледаме напред към онзи идеален момент в бъдещето, когато "всичко ще си дойде на мястото". А междувременно пропускаме да видим, че живеем точно в дните, за които един ден ще копнеем с носталгия.

Баба ми, която е на почти 85 години, преди време ми каза нещо уж на шега, в което обаче стои мъдростта, която имат само тези наши скъпи хора:

"Не прави моята грешка. Аз прекарах 30-те си години в желание да си върна 20-те, а 40-те - в копнеж по 30-те. Сега бих дала всичко, за да съм отново на 50." После се засмя и добави: "Но съм сигурна, че когато съм на 95 ще си мисля, че 80-те ми са били доста добри години! Но така не се живее добре. Пропускаш всичко."

И има право.

Апартаментът, от който непрекъснато се оплакваме сега, защото не е достатъчно голям, един ден ще се превърне в "онова очарователно място, където живеехме".

Работата, която сега ни стресира на максимум, ще се трансформира в място, "където създавахме невероятна промяна за децата от цяла България".

Всички големи предизвикателства, с които се сблъскваме днес, ще се превърнат във важните ни житейски истории, които ще разказваме с усмивка (и гордост) утре.

А децата? Днес може да ни изтощават с постоянните си въпроси, капризи и нужди. Но един ден тишината в дома, когато са пораснали и са далеч, ще ни се струва непоносима.

Оказва се, че сме доста неумели в разпознаването на хубавите моменти, докато сме в тях и ги изживяваме тук и сега.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за време, спомени и настоящия момент:

За 5-годишно дете:

• Кое е най-хубавото нещо, което се случи днес?
• Какво правехме заедно, когато ти беше бебе? Помниш ли?
• Ако можеше да спреш времето точно сега, какво би искал/а да правим заедно?
• Как мислиш - какво ще правиш, когато станеш голям/а колкото мен?
• Кое е твоето любимо занимание да правим заедно точно сега?

За 10-годишно дете:

• Кои са най-хубавите ти спомени от времето, когато беше по-малък/а?
• Какво мислиш, че ще ти липсва от сегашния ти живот, когато пораснеш?
• Кое е най-трудното нещо в това да си на твоята възраст?
• Кое е най-хубавото нещо в това да си на твоята възраст?
• Как можем да направим днешния ден още по-специален?

За 15-годишно дете:

• Какво мислиш, че ще запомниш от този период от живота си?
• Какво според теб ще разказваш на твоите деца за годините, в които си бил/а тийнейджър?
• Има ли нещо, което сега ти се струва трудно, но мислиш, че един ден ще гледаш на него с усмивка?
• Кои моменти от детството си ценни най-много и защо?
• Какво мислиш, че ще ни липсва и на двама ни, когато един ден напуснеш дома?

Практика

Стоическа медитация “Пътешествие във времето"

За днес съм избрала една практика от стоицизма, който е любима моя философия, която по силен и въздействащ (и бърз) начин да ни помогне да оценим настоящия момент. Стоиците са майстори на силата и волята, нужни за сегашния момент, а това е един от основните им инструменти за осъзнаване и мотивация.

Да се захващаме :)

Отделете 10 минути от деня, за предпочитане рано сутрин или по-късно вечер, когато имате малко повече спокойствие. Можете да направите медитацията сами или заедно с партньора си.

Стъпка 1: Бъдещето

Затворете очи и си представете дома си след 10-15 години.

Децата са пораснали и са далеч, най-вероятно в чужбина и участ, правят стаж, работят. По-големите може да имат свои партньори, а защо не и собствени деца. Прибират се само за празници или по-вероятно - веднъж годишно за няколко дни.

Представете си сутрините - няма закъснения за училище, няма забравени домашни, няма закуски, които трябва да се приготвят набързо. Всъщност, вече не бързате за никъде.

Представете си вечерите - няма хаос от детски неща, разхвърляни по пода, няма пуканки от филмовата вечер, които намирате навсякъде, няма спорове кой е на ред да избере филма. Всъщност, всичко е наред, спокойно и тихо накъдето и да се обърнете у дома. Сякаш няма нужда от вас...

Представете си празниците - рождените дни най-често се честват по телефона и с видеовръзка. Не можете да прегърнете детето си, когато ви разказва за трудна ситуация в живота си.

Позволете си да почувствате тишината в този дом.
Чистотата.
Реда.
И празнотата.

Стъпка 2: Тук и сега

Сега отворете очи и огледайте дома си.

Чуйте шума.
Вижте разхвърляните играчки.
Обувките, оставени на входа (някъде).

Помислете за хаоса на сутрешната подготовка, за умората от постоянното напомняне, за изтощението от вечните спорове.

Но също така помислете за смеха, който изпълва дома. За прегръдките преди лягане. За малките ръчички, които още търсят вашите за успокоение. За момента, когато детето ви казва "обичам те" просто ей така, без причина.

Стъпка 3: Снимка за спомен

Сега изберете един обикновен момент от днешния ден, който бихте искали да запомните. Може да е нещо съвсем просто:

• как детето ви разказва развълнувано за нещо, случило се в училище;
• как се смеете заедно на закуска;
• как най-малкото рисува с концентрация на масата (тоест около листа);
• как по-голямото дете ви помага с готвенето.

Опитайте се да запечатате този момент в съзнанието си. Представете си, че сте фотограф, който улавя всеки детайл - звуците, миризмите, изражението на лицето на детето ви.

Помнете, че един ден точно този обикновен момент ще се превърне в много скъп спомен.

***

Тази медитация е реалистичен начин да си представим естествения ход на времето - за да осъзнаем, че най-хубавите дни, за които ще тъгуваме в бъдеще, са точно тези, които изживяваме в момента.

Животът, който имаме сега - с всичките му предизвикателства, хаос и несъвършенства, е този, който един ден ще си спомняме с носталгия.

Отделете време и за един експеримент. Следващият път, когато сте при вашите майка и татко или баба и дядо, ги помолете да ви разкажат нещо от детството ви, когато сте били малки или подрастващи Обърнете внимание за какво са избрали да ви разкажат, гледайте лицата им, докато говорят и чуйте тона на гласа им :)

И още...

Знаете ли, че с времето нашите спомени се променят? Това е научно доказан феномен, наречен "реконструкция на паметта". Нашият мозък не съхранява спомените като видео файл, който можем да превъртим и да видим точно какво се е случило. Вместо това, всеки път когато си спомняме нещо, ние всъщност го пресъздаваме наново.

И тук идва интересното - с всяко пресъздаване ние малко променяме спомена. Добавяме, изпускаме, пренареждаме елементи. С времето това води до т.нар. "носталгична реконструкция" - тенденцията ни да идеализираме миналото.

Ето защо изтощителните нощи с бебе, което не спи или не суче правилно, или изнервящите спорове с двегодишно дете, което отказва да си облече якето в мразовит ден, с времето се трансформират в "ах, колко сладко беше, когато беше малък". Трудните моменти избледняват, а хубавите стават по-ярки и по-наситени.

Това не е никак лошо. Всъщност, това е един от защитните механизми на мозъка ни, който ни помага да преживеем трудностите на родителството (и на живота по принцип). Но осъзнаването му ни дава възможност да погледнем по-реалистично както на миналото, така и на настоящето.

Вместо да идеализираме "тогава" и да обезценяваме "сега", можем да приемем, че всеки етап от родителството идва със своите радости и предизвикателства. Че всеки период е ценен по свой собствен начин. И че точно сега - с всичкия хаос, шум и умора - живеем дните, които един ден ще бъдат нашите "добри стари времена".

Има един мъдър израз за родителството: "Дните са дълги, но годините са кратки."

Може да ни се струва, че този ден няма край, че крясъците никога няма да спрат, че умората никога няма да отмине. Но един ден ще се обърнем назад и ще осъзнаем колко бързо е минало всичко.

Затова, вместо да мечтаем за миналото или да чакаме идеалното бъдеще, нека се опитаме да живеем в настоящето. Да прегърнем несъвършенството на сегашния момент. Да осъзнаем, че най-хубавите дни не са зад нас, нито пред нас.

Те са точно сега.