Вместо да се стремим към идеалното семейство, нека просто направим днешния ден малко по-добър от вчерашния.

Знание

Много родители прекарват немалко време в това да планират перфектното си родителство.

Съставяме сложни планове за това как ще отгледаме най-щастливите деца, как ще създадем идеалната семейна атмосфера, как ще балансираме всичко безупречно. Планове, пълни с детайли и нерядко високи очаквания към нас и децата ни.

Аз бях такъв родител в началото.
Бях истински убедена, че мога да планирам всичко - и то перфектно.

Но реалността така и не се подчини на плановете ми :) Дори когато постигах нещата, към които се стремях, обстоятелствата се бяха променили толкова драстично, че първоначалните ми цели вече нямаха особен смисъл и всички усилия изглеждаха малко хвърлени на вятъра.

Затова сега стратегията ми е доста по-различна (и проста, а следователно и по-ефективна) - фокусирам се да направя днес по-добре от вчера.

Този подход работи като сложна лихва - aко подобрим едно малко нещо всеки ден, семейният ни живот ще бъде значително по-добър след 365 дни. Джеймс Клиър в "Атомните навици" говори точно за това.

Просто избираме едно нещо и се стремим да го направим малко по-добре. Не е сложно, не е непосилно - точно толкова семпло е, колкото и звучи написано (за разлика от много други неща, при които между теорията и практиката няма общо).

За мен, най-големият проблем с дългосрочните родителски планове е, че те предполагат, че ние знаем какво ще искаме и какво ще цени бъдещото ни "аз".

Не, не знаем. Родителят (човекът, професионалистът, партньорът), който ще сме след пет години, ще бъде напълно различен от сегашния. Ще имаме различни ценности, различни знания и ще сме в много различни обстоятелства от днес.

И това е чудесно! Така работи животът, така растем и се развиваме - базирано на динамиката, адаптацията и гъвкавостта и промяната.

Освен това и светът се променя драматично. И бързо. Преди шест години кой би предвидил пандемията или къде сме с технологиите днес? А какво ще означава да си родител в ерата на изкуствения интелект (този разкош предстои да го изживеем)?

Разбира се, не трябва да спираме да мечтаем големи неща за семейството си, децата си и нас самите. Мечтите са сила. Но вместо да създаваме ригидни дългосрочни планове, по-добрият избор е да направим едно нещо по-добре днес.

"Какво малко нещо мога да подобря още сега?"

Може би, да изслушам без да прекъсвам. Или да реагирам спокойно в един конфликт. Или да спра да викам, когато се нервирам. Или да отделя 10 минути качествено време с всяко от децата си. Или да планирам по-отрано и по-добре лятната ваканция за всички ни.

Голямата промяна в родителството се случва с малки крачки всеки ден.

Днес, малко по-добре от вчера.

И утре - отново.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за малките подобрения:

За 5-годишно дете:

• Какво ново научи днес?
• Кое нещо днес направи по-добре от вчера?
• Какво искаш да опиташ утре?
• Как се чувстваш, когато нещо ти се получи по-добре?
• Какво малко нещо може да направиш, за да помогнеш на семейството?

За 10-годишно дете:

• Какво означава за теб да "растеш" като човек?
• Кое едно нещо искаш най-много да подобриш в себе си?
• Как се справяш, когато нещо не ти се получава от първия път?
• Какви малки промени забелязваш в себе си с времето?
• Какво те мотивира да се стремиш да ставаш по-добър/а в нещо?

За 15-годишно дете:

• Как се различава човекът, който си днес, от този, който си бил преди година?
• Какви навици искаш да изградиш в следващите месеци?
• Как се справяш с желанието си да си "перфектен/на"?
• Какво е най-трудното в това да се променяш към по-добро?
• Какви малки стъпки правиш към целите си?

Практика

Изграждането на навици отнема време - науката показва, че са необходими поне 21 дни, за да започне да се формира нов навик.

Промяната не е само в начина, по-който мислим и се отнасяме към нещо - тя е и физиологична. Мозъкът трябва да се отучи да прави старото (въвлечени са немалко химически реакции и изменения) и паралелно с това да изгради наново механизъм да прави желаната промяна (желана за нас, но нежелана от мозъка ни, защото му създаваме много нова и допълнителна работа :)).

Затова вместо да очакваме мигновени промени, нека си дадем реалистично време. Ето как:

21-дневният експеримент

Стъпка 1: Избор на фокус

Седнете заедно като семейство и ВСЕКИ избира ЕДНО малко нещо, което иска да подобри в следващите 21 дни. Важно е да бъде:

• Конкретно и измеримо
• Постижимо всеки ден
• Достатъчно малко, че да не изисква чудеса от храброст и местен героизъм (израз на леля ми, който харесвам :))

Примери за родители:

• "Няма да викам, когато се ядосам - ще си поема 5 дълбоки вдишвания и ще отговоря спокойно."
• "Ще отделя 10 минути време заедно на всяко от децата ми всеки ден."
• "Ще благодаря на децата поне веднъж дневно за нещо конкретно, което те са направили."

Примери за деца:

• "Ще си оправям леглото всяка сутрин, преди да отида на закуска."
• "Ще казвам 'благодаря' на родителите си всеки ден за нещо, което са направили за мен."
• "Ще слагам чинията си в съдомиялната след ядене."
  

Стъпка 2: Визуален календар

Знаете колко обичам визуалните материали - що го виждаме, значи наистина го правим. Иначе на думи, всички сме много силни :)

Затова, направете си календар за 21 дни на стената. Всеки член на семейството има свой с избраната цел (картинка, иконки, стикери, цветова комбинация - знаете как работят нещата с децата :)). В края на всеки ден слагате зелена отметка - ако сте успели, жълта - ако частично, червена - ако не.


Стъпка 3: Ежедневен ритуал

Всяка вечер се събирате за 5 минути и всеки споделя:

• Как му е минал денят с неговата цел
• Какво е било трудно
• Какво ще направи по-добре утре
  

Стъпка 4: Празнуване на успеха

В края на 21-вия ден направете нещо специално заедно - любима семейна вечеря, филм, сладоледена разходка. Обсъдете какво сте научили и решете дали искате да продължите с тази цел или да изберете нова за следващите 21 дни.

И още...

Перфекционизмът в родителството е като невидима епидемия. Социалните медии ни показват идеални семейства, книгите (родителство, личностно развитие) ни дават безкрайни списъци с неща за правене, а обществото създава нереалистични очаквания.

Но истината е, че най-добрите родители не са перфектните родители. Най-добрите родители са тези, които растат заедно с децата си, които признават грешките си и се стремят да станат по-добри всеки ден.

Децата не се нуждаят от перфектни родители. Те се нуждаят от истински родители - такива, които показват, че грешките са част от живота, че растежът е процес и че любовта ни не зависи от постиженията им.

Когато спрем да се стремим към идеализираното перфектно и започнем да ценим малките, ежедневни победи, създаваме у дома атмосфера на растеж, вместо на натиск и тревога.

А най-хубавото на тези малки промени е, че се натрупват. След месец ще забележим разлика. След три месеца ще бъдем изненадани от напредъка. След година ще погледнем назад и ще видим семейство, което е пораснало заедно.

Затова нека не търсим революцията, а се стремим към еволюцията.

По една малка стъпка - всеки ден.