Сравнението е нож с две остриета. Използвано умно, то може да развива и мотивира децата ни; използвано неправилно, то ги наранява и отблъсква.

Знание

Едно от най-ярките ми и неприятни спомени от детството е сравнението, което майка ми правеше с приятелите ми и съседите от блока. Надя беше винаги отличничка, Цвета (адашката ми) винаги държала подредено в тях, Яна била учтива и поздравявала всички - дори помогнала веднъж на майка с торбите от магазина (веднъж помощ, но завинаги напомняне) и още, и още.

Но животът си върви и с времето нещата се променят - Надя се омъжи на 18, Цвета пропуши още в основното, Яна спря да поздравява когото и да е, защото я завихри доста тежко тийнеджърство. Тогава, ура, всички сравнения с тях спряха, но пък останаха изумително много познати и недотам познати съседчета и приятелски деца, с които да бъда сравнявана.

Сравнението е много естествен процес и всички хора го правим (включително, и с още по-голяма сила, в света на социалните медии). Проблемът на този вид сравнение: “Засрами се! Виж другите как могат! Сега се мотивирай и се промени!”, е че не работи точно така. Не само при мен не работеше, при никого не работи. Използван по този начин, този масов родителски инструмент не може да постигне личностно развитие, промяна на навиците, мотивация, увереност или самодисциплина.

Не само, че не ги постига, а напротив - емоционално съсипва децата (и нас, родителите), отчуждава ни един от друг и, не на последно място, разваля отношенията между детето ни и приятелите му (с които го сравняваме).

Всички ние имаме такива спомени от собственото си детство, в които са ни сравнявали – със съседчето, със съученика, с брат или сестра или с братовчеда, които са имали по-високи оценки, били са по-добри спортисти или по-учтиви и организирани. И никой от нас не си спомня подобни сравнения с топлина и благодарност, нали?

Тогава защо го правим с децата си?

Отговорът е много семпъл - искаме бързо да мотивираме децата да променят себе си чрез добър пример. Това е начинът, по който им индикираме, че имат проблем - страна на характера, която да подобрят; качество или умение, което да развият; особено поведение, което да променят; добър навик, който да развият; по-различни цели, към които да се стремят. И, разбира се, в по-отчайващи ситуации целим да засрамим децата за тези неща.

Нека доразвием тази идея - искаме да покажем на децата, че могат да бъдат по-добрата версия на себе си и да насочим вниманието им към каква може да е тази по-добра версия. Защото точно там се крие “правилното” сравнение.

Ако променим нашата родителска отправна точка от "Защо не си като тях?" към "Как мога да ти помогна да бъдеш най-добрата версия на себе си?", тогава ще насочим цялата енергия на съкровищата ни от това просто да победят другия в името на съревнованието, към по-висша цел - растеж и вътрешна мотивация за собственото им развитие.

Една малка промяна на формулировката (и нашата гледна точка) прави много голяма крачка напред за децата ни.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за сравнението:

За 5-годишно дете:

• Какво те прави специален/на и различен/на от другите?
• Как се чувстваш, когато някой ти каже, че си направил нещо много добре?
• Какво означава за теб да бъдеш "най-добър" в нещо?
• Как се чувстваш, когато не можеш да направиш нещо, което твой приятел може?
• Кога си горд/а от себе си?

За 10-годишно дете:

• Как се чувстваш, когато те сравняват с други деца?
• Случвало ли ти се е да се сравняваш с другите и да се чувстваш зле? Защо?
• Какво според теб е по-важно: да бъдеш по-добър от другите или да ставаш по-добър от вчера?
• Има ли някой, на когото се възхищаваш и искаш да бъдеш като него? Какви качества има този човек?
• Кои са твоите три най-силни страни и как можеш да ги развиваш още повече?

За 15-годишно дете:

• Как социалните медии влияят на начина, по който се сравняваме с другите?
• Какво мислиш за израза "Сравнението е крадецът на радостта"?
• Как можеш да използваш примера на другите за вдъхновение, без да се чувстваш недостатъчно добър/а?
• Какво е по-важно според теб: да следваш своя собствен път или да се опитваш да бъдеш като другите?
• Как реагираш, когато не се справяш толкова добре, колкото ти се иска? Какви стратегии използваш, за да се мотивираш?

Практика

За днешната тема съм избрала техниката "Трансформиране на проблем във възможност" - и оттам в мотивация за децата. С нея ще преформулираме тезата си, като поставим проблема в съвсем различен контекст.

Личният ни пример, по-можещите деца в определени сфери, както и саморефлексията, наистина могат да мотивират нашите деца - но е изключително важно как го формулираме пред нашите съкровища.

Нека видим 3 начина, по които можем да насочим вниманието на детето към “по-добрата версия на себе си” и да го насърчим да тръгне в тази посока.

1. Трансформиране чрез учене от ролеви модели
Вместо да използваме сравнението като критика, го превръщаме във възможност за учене от положителни примери:

> Вместо: "Мишо винаги си измива ръцете, без да му напомнят, защо ти не можеш?"
> По-добре: "Видях, че Мишо си е направил песничка за миене на ръце. Искаш ли и ние да измислим наша песен, която да ти помага да запомниш?"

> Вместо: "Петя се качва сама на катерушката, а ти все искаш помощ."
> По-добре: "Виждаш ли как Петя слага първо ръцете си на пръчката и после се изтегля? Искаш ли да опитаме заедно този начин, който й помага?"

> Вместо: "Виж колко бързо смята Мария наум, а ти все имаш нужда от калкулатор."
> По-добре: "Чух, че Мария използва някои интересни трикове за смятане наум. Искаш ли да я попитаме дали може да сподели някои от тях с нас?"

> Вместо: "Защо не можеш да бъдеш отговорен като брат си с домашните?
> По-добре: "Брат ти има интересен начин да планира домашните си през седмицата. Мислиш ли, че подобен подход би ти помогнал?"

> Вместо: "Всички останали в отбора тренират допълнително, само ти не го правиш."
> По-добре: "Разбрах, че Мартин има специална програма за тренировки, която му помага да подобри скоростта си. Искаш ли да научиш повече за неговия подход?"

> Вместо: "Виктор вече има ясна идея за кандидатстудентските изпити, а ти все още не мислиш за това."
> По-добре: "Виктор сподели, че е разговарял с няколко студенти от специалностите, които го интересуват. Това ми се струва добър подход за събиране на информация. Какво мислиш?"

2. Трансформиране чрез въпроси за саморефлексия
Вместо да даваме готови сравнения и оценки, задаваме въпроси, които насърчават детето само да оцени напредъка и усилията си:

> Вместо: "Виж как добре се справя Ива с пъзела, а ти още не си започнал."
> По-добре: "Какво мислиш, че би ти помогнало да подредиш този пъзел? Искаш ли първо да намерим ъгловите части заедно?"

> Вместо: "Алекс винаги казва 'моля' и 'благодаря', а ти постоянно забравяш."
> По-добре: "Помниш ли онези вълшебни думи, които правят хората щастливи? Кога смяташ, че е добре да ги използваме?"

> Вместо: "Съученикът ти се подготвя много по-сериозно за контролните."
> По-добре: "Какъв начин за подготовка за контролни работи би бил най-полезен за теб? Как мислиш, че можеш да подобриш подготовката си?"

> Вместо: "Ева има много по-красив почерк от твоя."
> По-добре: "Харесваш ли почерка си? Има ли нещо, което би искал да подобриш в него? Какво мислиш, че можем да направим за това?"

> Вместо: "Виктор вече е решил за коя специалност ще кандидатства, а ти още не си мислил за това."
> По-добре: "Какви професионални области те привличат най-много в момента? Какъв тип информация би ти помогнала да се ориентираш по-добре в избора си?"

> Вместо: "Сестра ти никога не спореше толкова с нас на твоята възраст."
> По-добре: "Как мислиш, че можем да подобрим комуникацията помежду си, когато имаме различни гледни точки? Какво би ти помогнало да изразиш мнението си по начин, който е ОК за всички?"

3. Трансформиране чрез споделяне на лични истории
Вместо директно сравнение, използваме лични истории и опит, за да помогнем на детето да види различни перспективи:

> Вместо: "Защо не можеш да бъдеш търпелив като Мишо?"
> По-добре: "Когато бях малка, ми беше много трудно да чакам реда си. Знаеш ли какво ми помагаше? Броях наум до 10 и си представях нещо приятно. Искаш ли да опитаме заедно следващия път?"

> Вместо: "Защо постоянно прекъсваш, когато възрастните говорят? Никое друго дете не прави така."
> По-добре: "Когато бях малък като теб, и аз имах толкова много неща, които исках да кажа веднага! Баба ми беше дала специален 'говорещ предмет' – когато го държах, беше мой ред да говоря. Искаш ли да си изберем и ние такъв предмет вкъщи?"

> Вместо: "Защо не си организиран като съученика си Иван?"
> По-добре: "В твоята възраст също имах проблеми с организацията. Тогава моят учител ме научи да си водя малък бележник с всички задачи. Беше много просто, но ми помогна страшно много. Искаш ли да помислим заедно за нещо подобно, което би работило за теб?"

> Вместо: "Виж как внимателно свири Марин на пианото, а ти все бързаш."
> По-добре: "Когато започнах да уча китара, ми беше много трудно да свиря бавно и внимателно. Учителят ми предложи да записвам изпълненията си и да ги преслушвам. Това ми помогна да осъзная грешките и да бъда по-търпелив. Мислиш ли, че подобен подход би ти помогнал?"

> Вместо: "Приятелите ти са много по-активни в социалните каузи, а ти не проявяваш интерес."
> По-добре: "През първата ми година в университета се чувствах доста изгубен, докато не се включих в студентска инициатива за почистване на парка. Там срещнах невероятни хора и открих, че мога да допринеса за нещо важно. Има ли някаква кауза, която предизвиква интереса ти, дори и малко? Искаш ли да разгледаме заедно, ако не си избрал?"

> Вместо: "Защо не можеш да управляваш времето си по-добре като сестра си?"
> По-добре: "На твоята възраст имах сериозни проблеми с организацията. Всичко оставях за последния момент. Ключът за мен беше да открия техниката "Pomodoro" (от "домат" на италиански) – работа в кратки, фокусирани интервали с малки почивки. Това напълно промени подхода ми към задачите. Бих могъл да ти покажа как работи, ако проявяваш интерес."

Всеки от тези подходи помага да преформулираме сравнението от критика в насърчение и поддръжка. Децата по естествен път се сравняват с другите, но нашата роля като родители е да ги насочим към здравословно отношение към себе си и околните, фокусирано върху личностното развитие, а не върху безсмислена конкуренция.

Преходът от негативно сравнение към позитивна мотивация не е лесен – всички ние понякога се изкушаваме да използваме бързите и лесни формулировки, особено когато сме уморени или под стрес.

Но важното при всички тези техники е последователността и нашата искреност. Децата бързо разпознават, когато прилагаме "техника", без истинска загриженост и разбиране. Промяната в начина, по който говорим за сравнението, трябва да отразява истинска промяна в начина, по който мислим за него. Само тогава ще забележим промяна при децата си.

И още...

Социалните медии създават безпрецедентни възможности за сравнение, което натоварва не само децата, но и родителите. "Инстаграм родителството" е феномен, при който родителите се стремят да представят перфектен семеен живот, което създава нереалистични стандарти за всички.

Изследванията показват, че времето, прекарано в социалните мрежи, директно води до повишени нива на депресия и тревожност, основно заради постоянното сравнение. Психолозите използват термина "сравнителна рамка на референтност", за да опишат как вече се сравняваме не само с непосредственото си обкръжение, а с глобална база от хора, представящи най-добрите версии на себе си.

За нашите деца ефектът е още по-силен. Според множество изследвания из цял свят, тийнейджърите прекарват средно по 7 часа пред екрана на ден, като почти 2/3 от това време е в социалните мрежи. Те непрекъснато гледат внимателно подбрани образи на привидно "перфектни" животи, тела, постижения и отношения. Децата попадат в капана да сравняват своя вътрешен свят с внимателно полирания външен свят на другите.

Но парадоксът е, че докато се борим да предпазим децата си от вредните ефекти на сравнението в социалните медии, ние самите участваме в същата игра. Родителските групи, страницата на училището и семейните профили се превръщат в арени, където показваме постиженията на децата си, перфектните семейни пикници и идеално украсените детски стаи, сякаш за да кажем: "Вижте какъв чудесен родител съм!".

Затова нашата роля в този процес е определяща и незаменима. Но не трябва да забравяме, че тя трябва да бъде двупосочна:

1. Да бъдем дигитални ролеви модели, демонстрирайки здравословно отношение към онлайн присъствието си.
2. Да създадем пространство за открити разговори за това, което виждаме онлайн и да помагаме на децата да развият "критична медийна грамотност" – способността да разпознават, че публикуваното в социалните мрежи е силно филтрирана версия на реалността.

В съвременния свят, който е обсебен от външни и видими критерии за успех, една от ключовите родителски цели е да покажем на децата ни, че стойността им не се определя от харесванията, последователите или сравнението с другите, а от тяхната уникална същност, техните си лични цели и техния си собствен път на развитие.

Затова може би най-мощният инструмент в нашия родителски арсенал е собствената ни човечност - пълна не само с успехи, но и с трудности, грешки и колебания, които да споделяме с децата си.