Когато нашата "сериозна" родителска роля се срещне с детската игра, се раждат най-хубавите моменти заедно, създават се най-стабилните връзки и се учат най-ценните житейски уроци.
Знание
"Мамо, искаш ли да си тигър, а аз ще съм малкото тигърче и ще те гоня?"
"Тате, хайде да се преструваме, че сме пирати и да търсим тайно съкровище!"
"Може ли да играем на криеница в тъмното?"
А после децата растат и чуваме съвсем друго:
"Няма ли нещо по-готино да правим? Тези игри са за малки деца."
"Защо изведнъж искаш да играем - да не се е случило нещо?"
"Това някакъв нов родителски подход ли е, мамо? Пак си чела нещо в интернет, нали?"
Играта е един невероятно мощен инструмент за всички у дома. Освен, че ни прави щастливи (като се смеем отделяме ендорфини), тя е наш сигурен помощник за всякакви ежедневни ситуации - от проблемни рутинни задачи, през “скапана” атмосфера у дома, до неприятнадистанцираност в комуникацията с порасналото ни дете.
Когато се впуснем в игра, нещо магично се случва с отношенията ни. Напрежението изчезва, смехът избухва, а лицето на детето (дори да е 16-годишният сериозник) грейва по начин, който трудно можем да постигнем другояче.
Защо става така? Защото когато играем с децата си, ние навлизаме в техния свят. А това е най-големият родителски дар — да влезем в света им, вместо да очакваме те винаги да се нагаждат към нашия.
Игривото родителство работи във всяка възраст - просто формата се променя. С малкото дете се превръщаме във великани и феи; с 10-годишните създаваме тайни кодове и предизвикателства; с тийнейджърите споделяме саркастични шеги и абсурдни истории. Но същността остава една - споделена радост и непринудено щастие.
Независимо от възрастта, игрите ни дават уникална възможност да решим множество родителски предизвикателства:
Да премахнем съпротивата - с малките превръщаме подреждането настаята в "спасителна мисия", а с тийнейджърите можем да предложим предизвикателство "кой ще измисли най-абсурдното оправдание да не си подреди стаята" (и междувременно, докато се смеем, подреждането се случва).
Да преодолеем страховете - малките се борят с въображаеми чудовища, а по-големите преработват социални тревоги чрез споделяне на "най-неловкия момент днес" състезания, в които родителите също участваме.
Да се сближим - 15 минути пълно потапяне в игра създават по-дълбока връзка от цял ден, прекаран физически заедно, но с разделено внимание. Това важи с особена сила за тийнейджърите, които обикновено избягват директните разговори за чувства и проблеми.
Да потренираме социални умения - от споделяне на играчки при малките до преговори и дипломация в по-сложни настолни игри при по-големите, игрите са естествена среда за развитие на социална, а и емоционална интелигентност.
Да прескочим раздразнението - когато избухне родителското раздразнение или тийнейджърското нетърпение, внезапният преход към игрив тон може да разсее напрежението. "Колко секунди ще ти отнеме да се сетиш за добро оправдание?" работи по-добре от "Колко пъти трябва да ти повтарям едно и също!".
Да създадем пространство за изразяване — понякога децата (особено тийнейджърите сред тях :)) не могат да изразят директно какво ги тревожи. Чрез игра - било то видео игра, спорт или просто споделяне нахипотетични ситуации - те намират начин да комуникират своите вътрешни светове.
Нека, обаче, не бъркаме игривото родителство с отсъствието на граници. Напротив, чрез игра ние можем да поставяме граници по начин, който децата приемат с по-голяма готовност. Не поставяме под въпрос дали правилата ще се спазят, а как ще го направим.
“Хайде сега сме космонавти, а колата е космическият ни кораб. Отиваме на мисия и обратното броене започва! 10-9-8 …” е по-ефективно от “Тръгвай веднага от пързалката към колата, че закъсняваме!”
"Хайде да видим колко бързо можеш да си подредиш стаята, преди песента да свърши" е по-ефективно от "Всеееееки ден едно и също! Прибери си веднага нещата от пода!"
“Обявявам началото на състезание за най-нелепата случка от деня. Победителят ще спечели допълнително десерт :)” е по-ефективно от “Пак ли ще си мълчим на вечеря! Какво пак стана в училище днес?”
Не е нужно да сме експерти в играта или да имаме неизчерпаема енергия. Понякога и най-простите неща са достатъчни — смяна на гласа, неочакван жест, абсурден отговор, изненадващо предложение. Малки моменти на игривост могат да променят цялата атмосфера у дома.
И най-важното — с играта “печелим” всички. Тя не само помага надецата да се развиват, учат и справят с предизвикателствата, но и връща на нас, възрастните, чувството за радост, спонтанност и удивление, които толкова лесно губим в ежедневните задачи.
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за игрите:
За 5-годишно дете:
- Коя е най-смешната игра, която сме играли заедно?
- Ако можеше да превърнеш нещо, което не обичаш да правиш в забавна игра, какво би било то?
- Как се чувстваш, когато аз се включвам в твоите игри?
- Ако играчките ти можеха да говорят, кога мислиш, че биха казали, че си най-щастлив?
- Можем ли да измислим забавен начин да правим нещо, което обикновено не ти харесва?
За 10-годишно дете:
- Защо мислиш, че някои неща са по-лесни, когато ги превърнем в игра?
- Кои са нещата, които правят една игра наистина забавна за теб?
- Имало ли е случай, когато си научил нещо важно чрез игра, без да осъзнаеш, че учиш?
- Какво мислиш, че губят възрастните, когато спрат да играят?
- Как можем да направим някои от задълженията у дома по-игриви и забавни?
За 15-годишно дете:
- Кои игри от детството си помниш с най-голяма носталгия и защо?
- Как мислиш, как се променя нашето разбиране за "игра" с порастването?
- Има ли неща, които си научил чрез игри, които се оказаха полезни в "сериозния" живот?
- Забелязваш ли как някои възрастни успяват да запазят детското си любопитство и игривост? Сещаш ли се за такива наши познати?
- Ако можеше да върнеш един елемент от детската игра в ежедневието си сега, кой би бил той?
Практика
"Спасителна кутия"
Днес ще използваме една практика, с която да си помогнем като превърнем обикновения набор от игри в стратегически инструмент за справяне с предизвикателни ситуации у дома. Тя ще ни “оборудва” с готови игрови решения, точно когато са най-необходими.
Необходими материали:
- Цветни картончета или дебели листа хартия
- Маркери или флумастери
- Малка кутия
- Време за размисъл и креативност
Стъпка 1: Идентифицирайте предизвикателните моменти
Помислете за повтарящи се трудни ситуации с децата: сутрешната подготовка за тръгване, времето за лягане, дългите пътувания в колата, чакането на опашка , прибирането на играчки, опитване на нови храни, моменти насилна досада, гняв или умора, конфликти между децата.
Изберете няколко ситуации, които са най-предизвикателни за вашето семейство.
Стъпка 2: Измислете игрови решения
За всяка идентифицирана ситуация, измислете 2-3 игрови подхода, които биха могли да я направят по-лека. Запишете всяка на отделно листче и го пуснете в кутията ви. Например:
За "Прибиране на играчки":
"Танцуващо почистване" - Пуснете енергична музика и се редувайте да избирате танцови движения, докато прибирате. Когато музиката спре, всички замръзвате като статуи.
"Баскетбол с играчки" - Поставете кошове/кутии на различни места и се състезавайте кой ще "вкара" повече играчки в правилните им "кошове".
"Спасителна мисия" - Играчките са "изпаднали в беда" и трябва да бъдат "спасени", като се върнат на сигурните им места преди да изтече времето (пясъчен часовник или таймер).
За "Дълго пътуване в колата":
"Детективска мисия" - Търсете специфични неща извън прозореца (нещо червено, животно, специфична марка кола) и отбелязвайте точки.
"История-верижка" - Всеки добавя по едно изречение към историята, създавайки заедно абсурдно приключение.
"Аз съм робот" - Един човек е "роботът" и трябва да следва буквалните команди на другите, което води до много смях поради буквалното интерпретиране (стига да не е шофьорът).
За "Прибиране/организиране на стаята":
"Плейлист предизвикателство" - Тийнейджърът избира 5-7 свои любими песни, а родителят избира толкова на брой зони в стаята за организиране. Всяка песен е време за работа върху една зона, а между песните има 1-минутнапауза за почивка. Накрая обсъждате коя зона е била най-предизвикателна и защо.
"Преди и след" - Направете драматични снимки "преди" нанай-хаотичните части от стаята. Тийнейджърът има 20 минути да преобрази пространството и да направи артистични снимки "след". Най-впечатляващата трансформация печели желана привилегия (например екстра време с приятели през уикенда).
"Минимализъм предизвикателство" - За всеки 10 предмета, които тийнейджърът реши да подари или изхвърли, получава един "свободен час" през уикенда, когато родителят не може да му дава задачи или да се меси в заниманията му (стига да са безопасни).
Стъпка 3: Допълвайте и обновявайте
Периодично допълвайте кутията с нови ситуации и нови игри за тях и премахвайте тези, които вече не са ефективни или подходящи за възрастта. Дръжте спасителната кутия “във форма”, за да ви е истинска.
Ако междувременно се сетите, прочетете или видите нещо, от което ви идват идеи, запишете ги веднага и ги пуснете в кутията, когато сте у дома.
Ето и няколко идеи как да адаптирате игрите за различни възрасти, спрямо техните специфични интереси и развитие.
За 5-годишни деца:
- Фокусирайте се върху физически игри и прости ролеви игри
- Използвайте повече герои от приказки и анимационни филми
- Включете много звукови ефекти и движения
За 10-годишни деца:
- Добавете повече предизвикателства с правила
- Включете елементи на състезание и постижения
- Използвайте техните интереси и хобита като основа
За 15-годишни тийнейджъри:
- Фокусирайте се върху хумор и абсурд
- Включете социални елементи, които могат да споделят с приятели
- Добавете леки предизвикателства тип "challenge" и елементи на импровизацияПомнете, че най-добрите игри често идват спонтанно в момента. Тази кутия е ориентир, но и стартова точка — вашата креативност в конкретния момент е най-важният инструмент!
И още...
Играта е нещо, което децата правят естествено. Ние, възрастните, сме тези, които трябва да положим усилие, за да си припомним как се прави :)
Но вместо да гледаме на играта като на нещо детско, което трябва да "израстем", може би е време да признаем, че играта е фундаментален аспект от човешкото преживяване — тя е начинът, по който учим най-добре през целия си живот.
Теорията за игривото родителство е на д-р Лорънс Коен (Lawrence J. Cohen, Playful Parenting) и според него чрез игра родителите могат да изградят по-дълбока връзка с децата си, да им помогнат да преодолеят емоционални трудности и да насърчат тяхното здравословно развитие. В основата на теорията е, че играта не е просто развлечение, а мощен инструмент за подобряване на взаимоотношенията, за преодоляване настресови преживявания и за развитие на социални умения.
Изследванията по темата го подкрепят с две ръце и показват, че възрастните, които запазват способността си да играят и да бъдат игриви, показват по-високи нива на креативност, по-добро справяне със стреса и по-силни междуличностни връзки. Те са по-адаптивни при промени и по-устойчиви при трудности.
Не е ли иронично, че се стремим да "подготвим" децата си за "сериозния живот", като ги откъсваме от естествената им склонност към игра, а после като възрастни харчим пари за работилници и обучения, които да ни помогнат да възстановим точно тази игривост и креативност?
Затова следващия път, когато видим, че детето ни се разстройва, или усетим, че търпението ни се изчерпва, можем да опитаме нещо неочаквано — да станем дракон, който диша огън, да започнем да говорим като робот или да предложим състезание по правене на смешни физиономии.
С една дума - да превърнем обикновения момент в необикновен чрез силата на играта.
