Спестяването на трудни и предизвикателни фази в детството е като вземане на кредит - плащаме го по-късно в живота с всички натрупани лихви.
Знание
В забързаното ни ежедневие и почти непрестанния стрес на модерния свят е разбираемо, че виждаме по-предизвикателните моменти в поведението на децата си и по-трудните им фази на развитие като “пожари за гасене”:
- когато двегодишното ни дете крещи "Аз сам! Не ми помагай! Мога сам!" (да си облече якето с цип, което не може сам, всъщност);
- когато петгодишното настоява да си подреди обувките по чифтове и цвят (точно преди да излезем за градина и сякаш сме на път да отидем навреме - поне този път);
- когато седемгодишното вече за 985-ти път днес ни пита “Защо? (небето е синьо, птицата лети, динозаврите ги няма, обувките имат подметка, вятърът духа, водата е мокра и т.н.), а ние излизаме от магазина с тежки торби;
- когато дванайсетгодишното иска да обсъдим въглеродния отпечатък на семейството и категоричното му решение от утре да ходи с колело на училище или няма да ходи изобщо!!! (а ние сме на поне 10 километра от училището);
- когато след работа намираме тийнейджъра на телефона си все още с неотворена раница от училище (а утре има класно, шест домашни и три часа до лягане).
Това са едни такива ежедневни, много чести ситуации, които поставят на изпитание всичко, което знаем за родителството, търпението, добрите обноски и равното достойнство. И е напълно разбираемо да искаме да ги прескочим, заметем под килима или решим веднъж и завинаги.
Но точно в тези моменти забравяме, че децата ни не са просто "малки възрастни". Те не са рационални, логични, изградени, последователни, упорити, мини версии на големите хора.
Децата ни преминават през определени фази на развитие, които понякога ни изглеждат дразнещи (и нерядко са такива ;)), но са абсолютно необходими за тяхното израстване. Точно по време на тези фази те усвояват определени знания и умения, характерни и задължителни за точно тази възраст. В тези периоди те са погълнати от конкретен аспект на средата си и имат вътрешен подтик да повтарят определени действия отново и отново, за да затвърдят “преподаденото” от живота.
За нас като родители, това поведение може да изглежда като фиксация, безсмислено повторение или нарочен опит да ни вбесят. Но за детето тези действия са от огромно значение – точно чрез тях то изгражда мозъчни връзки, които ще му служат цял живот.
Това е естественото им състояние и трябва да се случи точно в този момент. Тоест поведението, което ни дразни, най-вероятно е точно това, от което детето ни има най-голяма нужда в този си период на развитие. Това са уменията, навиците, страните на характера, които то трябва да развие и има нужда от нашата помощ да го направи.
Когато не позволяваме на децата ни да преминат през тези етапи, като ги "гасим" или прибързано ги насочваме към следващата дейност, създаваме "пропуск" в тяхното развитие. И за съжаление, това не е нещо, което просто отминава.
Бунтарството, което е спряно на 15, ще се върне, но вече на 45 - когато нито му е времето, нито последиците ще са същите.
Лошото на непреживените фази в развитието е, че остават като "незавършена работа" в подсъзнанието. Те се проявят по-късно в живота, най-често в моменти на стрес, умора или житейски преход. И нерядко се проявяват по всевъзможни и неочаквани начини – като ирационални реакции, необяснимо поведение или внезапна "регресия" към детинско поведение.
И ние, големите, знаем за това. Наричаме го “неизживяно детство”.
Не става дума, разбира се, да толерираме неуважително поведение към нас или околните или да отлагаме изграждането на важни навици и поемането за задължения и отговорности. Но е ключово да разпознаваме специфичните нужди на децата ни във всеки момент от развитието им и да им даваме пространство да ги изживеят пълноценно и градивно.
Като родители, трябва регулярно да се спираме и да си задаваме въпроса – бързаме ли прекалено? Пропускаме ли нещо важно, докато се стремим децата ни да са "отлични" ученици, "добре възпитани" или "много самостоятелни"?
Истинската родителска мъдрост не е да отгледаме перфектни деца, а можещи и успешни деца. А това означава нещо съвсем друго - да позволяваме детето ни да бъде себе и да се замисляме каква ценна информация ни носи именно поведението, което ни дразни и провокира в момента.
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за сравнението:
За 5-годишно дете:
- Кое е любимото нещо, което правиш отново и отново? Защо го обичаш толкова?
- Когато не успяваш да направиш нещо сам, как се чувстваш?
- Как разбираш кои неща можеш да правиш сам и за кои ти трябва помощ?
- Какво правиш, когато искаш да разбереш как работи нещо?
- Какво ново искаш да научиш да правиш, когато пораснеш още малко?
За 10-годишно дете:
- Какво е различното между теб сега и когато беше по-малък/по-малка?
- Кога се чувстваш най-горд/а от себе си? А кога ти е най-трудно?
- Какви са нещата, които вече не искаш да правиш, защото са "за малки деца"?
- Има ли нещо, което другите деца на твоята възраст правят, а ти не искаш?
- Какво според теб е най-важно да можеш да правиш на твоята възраст?
За 15-годишно дете:
- Как се промениха интересите ти през последните няколко години?
- Има ли нещо, което те притеснява, че "си голям за него" или "малък за него"?
- Как се справяш с натиска от връстниците си за това какво е "готино" и какво не е?
- Коя част от порастването ти е най-трудна досега?
- Какво би искал/а родителите ти да разбират по-добре за това какво преживяваш сега?
Практика
"Карта на периодите"
За да реагираме адекватно на поведението на детето си и да го подкрепим в конкретните му нужди в момента, на първо място трябва да познаваме в кой период на развитие се намира то. Затова днес предлагам визуален инструмент, който да ви помогне да разпознаете текущия период, да предвидите какво предстои и да разберете по-добре защо вашето дете се държи точно по този начин.
За всяка възраст ще разгледам типичните фази на развитие, предизвикателствата за родителя и някои практични съвети за подход. Ще допълня и нещо, което намирам за изключително важно - какво може да се случи, ако пропуснем, ускорим или принудително приглушим тези периоди.
За дете на 0-6 години
> Период на обожанието
Типично поведение на детето: Нуждае се от безусловно приемане и възхищение, търси потвърждение за своята стойност просто защото съществува, а не заради постиженията си.
Предизвикателства за нас: Може да ни изглежда като прекомерна нужда от внимание или хвалебствия. А в забързаното ежедневие е изкушаващо да обвържем любовта си с "добро" поведение.
Как да подходим: Да даваме обич, която не е свързана с постиженията – "Обичам те, просто защото си ти". Да отделяме време да се любуваме на детето си, без да очакваме нещо от него (да си изяде всичко, да си подреди книгите, да си легне навреме, да помогне у дома, да стои тихо, да не се цапа и т.н. - списъкът е дълъг :)).
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие убеждение, че трябва да "заслужи" любов чрез постижения или “добро и приемливо” поведение. По-късно в живота си може да има постоянна нужда от външно одобрение.
> Период на изследването и откритията
Типично поведение на детето: Постоянни въпроси "Защо?", повтаряне на едни и същи действия, безкрайно експериментиране с предмети и материали, свободна игра без цел и план, много цапане.
Предизвикателства за нас: Изисква търпение, създава хаос, изглежда непродуктивно и може да ни изнервя с монотонността си (20 минути с една и съща клечка в парка, без да погледне колелото, което сме му докарали).
Как да подходим: Да осигурим безопасна среда за изследване с минимални ограничения. Да позволим действията да се повтарят толкова пъти, колкото е необходимо. Да избягваме да прекъсваме потока на свободната игра.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие страх от експериментиране и нови изживявания. По-късно в живота може да се появи импулсивно желание за "изпробване на пропуснатото".
> Период на непослушанието
Типично поведение на детето: Преднамерено нарушаване на правила, тестване на граници, проява на ревност или агресия, опити да вземе контрол.
Предизвикателства за нас: Изисква баланс между поставянето на граници и даването на свобода за проява на тези чувства. Трудно ни е да приемем "негативни" емоции и “непослушание”, особено на обществени места и сред приятели.
Как да подходим: Да поставяме ясни граници, но без етикети като "лошо / непослушно / безотговорно дете". Да се фокусираме върху поведението, а не върху личността (“Тази постъпка не е добра” вместо “Ти си лошо дете.”). Да създаваме безопасни начини за изразяване на гняв и бунт ("Може да си ядосан, но не можеш да удряш!").
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да потисне гнева и бунтарството, което да се прояви внезапно по-късно в живота, или да развие силно чувство за вина при всеки конфликт в живота си.
> Период на ученето на маниери
Типично поведение на детето: Интерес към правила и установени практики, желание да бъде "добро" и да получава одобрение, стремеж към справедливост.
Предизвикателства за нас: Основното предизвикателство е да намерим правилния баланс. От една страна, трябва да научим децата на важни социални умения и поведение, но от друга страна, прекомерният натиск за "перфектно" поведение може да потисне тяхната естественост и да създаде конформизъм.
Как да подходим: Да обясняваме защо правилата са важни, а не просто да настояваме за тяхното спазване ("В книжарницата говорим тихо, за да могат всички да разглеждат спокойно."). Да помагаме на детето да разбере как поведението му влияе на другите.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие трудности в социалните взаимодействия или обратно - неспособност да отстоява личното си мнение.
За дете на 6-12 години
> Период на компетентността
Типично поведение на детето: Стремеж да бъде "експерт" в нещо, желание за признаване на умения, гордост от постиженията, сравняване с връстници.
Предизвикателства за нас: Балансиране между насърчаване на амбицията, типична за възрастта и избягване на натиск за перфекционизъм.
Как да подходим: Да създаваме възможности за постижения без свръхнатоварване. Да оценяваме усилието, а не само резултата. Да позволяваме детето само̀ да избира в кои области да развива умения.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие чувство на малоценност или обратно - постоянна нужда от доказване чрез постижения.
> Период на ранното бунтарство
Типично поведение на детето: Поставяне под въпрос на авторитета, отстояване на мнение, дори когато е различно от това на възрастните, изпробване на различни идеи и идентичности.
Предизвикателства за нас: Трудно ни е да приемем, че детето оспорва нашето мнение или решения (струва ни се още малко за това). Изкушаващо е да настояваме за безусловно подчинение.
Как да подходим: Да позволяваме безопасно несъгласие ("Да, разбирам те напълно. В момента това не е възможно да се случи, но ще е удачно за уикенда. Събота или неделя искаш да го планираме?"). Да обясняваме нашата гледна точка, но да даваме пространство и за различни мнения. Да показваме, че уважаваме мисленето на детето си.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да се развие прекомерна зависимост от одобрението на авторитети или внезапен силен бунт в по-късна възраст.
> Период на социалното експериментиране
Типично поведение на детето: Силна нужда от приемане от връстници, формиране на приятелски групи, изпробване на различни социални роли.
Предизвикателства за нас: Може да се чувстваме заместени от приятелите на детето. Трудно ни е да преценим кои приятелства са здравословни.
Как да подходим: Да създаваме пространство за приятелства в дома ни. Да обсъждаме социални ситуации без осъждане. Да помагаме при конфликти, без да решаваме проблемите вместо детето.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие тревожност при социални контакти или трудности при изграждане на връзки в по-късна възраст.
> Период на моралното ориентиране
Типично поведение на детето: Силно чувство за справедливост, интерес към правила и последствия, очакване за последователност от страна на възрастните.
Предизвикателства за нас: Моралната строгост на децата може да ни постави под лупа - те забелязват всяко наше несъответствие между думи и дела.
Как да подходим: Да говорим открито за морални дилеми. Да признаваме собствените си грешки. Да даваме пример за етично поведение във всекидневието.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие морална “относителност” (в света няма "правилно" и "грешно") или обратно - морална ригидност, без да разбира нюансите (или е черно или е бяло).
За дете на 12-18 години
> Период на истинското бунтарство
Типично поведение на детето: Открито противопоставяне на авторитети, експериментиране с поведения извън границите, поставяне под въпрос на семейните ценности и традиции.
Предизвикателства за нас: Страх, че детето ще поеме по грешен път, желание да контролираме ситуацията, приемаме поведението като лична обида или приемаме бунта като отхвърляне.
Как да подходим: Да разграничим между безопасен бунт и наистина рисково поведение. Да поддържаме отворена комуникация, дори когато не одобряваме избора. Да договорим основни граници, които не се поставят под въпрос и да дадем свобода в останалото.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие пасивно-агресивно поведение, трудности с вземането на решения или рязък, деструктивен бунт (срещу всичко обвързващо и ограничаващо в живота си) в зряла възраст.
> Период на сексуалното изследване
Типично поведение на детето: Интерес към романтични и сексуални взаимоотношения, формиране на сексуална идентичност, желание за информация (и визуална ;)) и разбиране на тези теми.
Предизвикателства за нас: Дискомфорт при обсъждане на сексуални теми, страх от ранна сексуална активност, несигурност как да подходим към този аспект от развитието на детето си.
Как да подходим: Да осигурим точна и честна информация без срам. Да говорим не само за физиологията, но и за емоционалните аспекти на интимността. Да създадем пространство за открит разговор.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие трудности да изгражда, поддържа или излиза от по-близки (интимни) отношения, склонност да влиза в токсични взаимоотношения или неразбиране на собствената си сексуалност.
> Период на отговорността
Типично поведение на детето: Желание за повече автономия, тестване на способността за вземане на решения, поемане на отговорност за собствените действия.
Предизвикателства за нас: Трудно ни е да намерим баланс между защитаване на детето и даване на пространство за грешки. Изкушаващо е да продължим да решаваме проблемите му.
Как да подходим: Постепенно да увеличаваме отговорностите. Да позволяваме на тийнейджъра да изпитва естествените последици от своите решения (в безопасни граници). Да станем консултанти вместо мениджъри :)
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие зависимост от други за вземане на решения или обратно - импулсивност, поради липса на опит с последиците.
> Период на отдадеността извън семейството
Типично поведение на детето: Формиране на по-дълбоки емоционални връзки извън семейството, развитие на способност за емпатия, интерес към смисъла на живота и собствения принос към света.
Предизвикателства за нас: Може да се чувстваме заменени от други значими хора в живота на тийнейджъра. Трудно ни е да приемем, че вече не сме единствените :)
Как да подходим: Да уважаваме значимите отношения на детето ни. Да показваме искрен интерес към неговите приятелства и романтични връзки. Да обсъждаме заедно големите житейски въпроси.
Ако пропуснем тази фаза: Детето може да развие трудности при изграждане на по-сериозни взаимоотношения и връзки или обратното - склонност към повърхностни връзки в зряла възраст.
Как да използваме "Картата на периодите"?
- Да прочетем описанията и да отбележим кои поведения разпознаваме в нашето дете.
- За всяка идентифицирана фаза, да се запитаме: Даваме ли достатъчно пространство за тази потребност? Има ли нещо в тази фаза, което съзнателно или несъзнателно се опитваме да потиснем? Коя фаза сме преживели ние самите непълноценно в нашето детство и как това влияе на начина, по който реагираме сега? Как можем да подкрепим тази фаза по конструктивен начин, даже когато е неудобна за нас?
- Да водим кратък дневник за поне две седмици, отбелязвайки моментите, в които сме склонни да "потушим" определено поведение на детето. Да се питаме всеки път: "Това поведение проблемно и нетипично ли е наистина, или просто не ми е удобно в момента?"
- Да споделим наблюденията си с партньора си или с доверен приятел, който също е родител. Често външният поглед може да види неща, които ние не забелязваме.
Нека помним, че децата не преминават през фазите напълно последователно или в строго определена възраст - някои могат да се припокриват или да се появяват по-рано или по-късно от "типичното". Това е нормално! Важното е да разпознаем каква потребност се крие зад поведението и да подкрепим детето си в задоволяването ѝ по здравословен начин.
Може да открием, че определени фази са особено предизвикателни за нас – това често е знак, че ние самите не сме имали възможност да преминем пълноценно през тях. А това от своя страна е чудесна възможност за личностно израстване – докато подкрепяме детето си, можем да "наваксаме" и със собствените си пропуснати етапи :)
И още...
Концепцията за "неизживяното детство" привлича все повече внимание в психологията и има важни последици за родителството. Когато като деца сме били лишени от възможността да преминем пълноценно през някоя от важните фази на развитие, тази "незавършена работа" не изчезва, а остава като своеобразен "глад" в психиката ни.
Интересното е, че този глад често остава скрит, докато сме млади възрастни, заети с изграждането на кариера и семейство. Но около средата на живота, когато започваме да преосмисляме изминалия път, непреживените етапи от детството могат да се появят по изненадващи начини.
Например човек, който като дете не е имал достатъчно възможност за безгрижна игра и изследване, може внезапно на 45-годишна възраст да поиска да зареже отговорната си работа и да започне рисковано хоби или да предприеме непланирано пътуване. Родител, който в детството си е бил принуждаван към преждевременна самостоятелност, може изведнъж да изпитва непреодолимо желание за грижа и внимание от партньора си по начини, които изглеждат регресивни.
Тези примери не са признаци на "незрялост", а по-скоро опити на психиката да се самолекува, да си вземе това, от което е била лишена.
Какво означава това за нас като родители? То ни напомня, че бързането на децата през етапите на развитие не е добра услуга. Когато позволяваме на 4-годишното дете да бъде 4-годишно, с всичките му въпроси, енергия и нужда от свобода, ние инвестираме в психично здрав 40-годишен зрял човек.
Като родители, понякога несъзнателно пренасяме върху децата си очакванията, с които сме израснали самите ние. Ако сме били форсирани да пораснем твърде рано, може да очакваме същото от децата си. Ако сме били ограничавани в изследването на границите си, може да имам склонност към свръхконтрол и предпазване на собствените си деца.
Осъзнаването на тези модели е първата стъпка към тяхното преодоляване. Колкото повече наблюдаваме и знаем по въпроса, толкова по-добре за всички.
Способността ни да видим отвъд моментното ни неудобство, притеснение и раздразнение и да разпознаем важността на това, което се случва, означава да инвестираме в здравото и щастливо бъдеще на децата си.
