Кой е най-подценяваният родителски урок?

Провалът не е противникът на успеха - той е неговият най-добър учител. А нашата родителска задача не е да предотвратим провалите на децата ни, а да ги научим как да се провалят успешно.

Знание

Обществото ни обича успеха.

Говорим много за него, поощряваме го по най-различни и атрактивни начини, гордеем се с успешните.

И родителите също попадаме там - хубаво ни е, когато децата успяват.

Но в реалния ни живот никой не преминава през живота само с блясък и фанфари. Всички грешим и се проваляме - аз, вие, децата ни, съседите, учителите, началниците, любимите ни актьори. Дори хората, които следваме в социалните мрежи и които изглеждат толкова перфектни.

Понякога грешките ни са очевидни, друг път малки. Случва се да са големи и такива, от които ни е срам и предпочитаме да не си ги припомняме често.

Аз вярвам, обаче, че гледаме на провалите от грешен ъгъл, с което нулираме най-ярката сила за учене и успех, с която животът ни е дарил.

Провалът е неизбежна част от човешкия ни опит. Но, уви, още от най-ранна възраст научаваме, че от него трябва да ни е срам, че грешките се наказват, че са необратими и - може би най-лошото - че е добре да не говорим много за тях и да минаваме нататък, сякаш никога не са се случвали.

И ето тук идва нашата родителска мисия. Ние имаме силата да променим този разрушителен подход и да научим децата си, че провалът не е краят на света, а началото на нещо ново и по-добро. Защото всеки път, когато се провалим, след това продължаваме напред по-можещи и по-мъдри, по-подготвени на новите хрумки на живота.

Освен, ако не решим да се срамуваме тихо от грешката си, разбира се.

Ако се замислим малко по-сериозно за собствения си опит и този на децата ни досега, ще открием интересни повтарящи се мотиви в провалите. Всъщност, различните видове грешки ни учат на различни неща за нас и нашите слаби и силни страни. И не само това - подсказват ни различни подходи за справяне с предизвикателствата в дните ни.

Например, академичните провали - като лоша оценка, невзет изпит или неуспешно кандидатстване за университет, ни учат на упоритост и важността на предварителната подготовка.

Социалните провали - като отхвърлена покана за среща, загубено приятелство или неуспешна романтична връзка, имат силата да развиват емоционалната интелигентност и емпатията ни.

За спортистите сред нас :), спортните провали (загубен мач, пропуснат удар, отпадане от отбора, травма), изграждат в нас устойчивост и спортсменски дух.

И не на последно място - творческите ни провали (неуспешен проект, много негативно критикувана наша творба, отхвърлена идея, в която сме вложили цялото си сърце и талант) поощряват експериментирането, волята и иновацията.

Затова, когато скриваме провалите от децата (нашите и техните), ги лишаваме от най-ценния учебен “инструмент”.

Когато им показваме само нашите успехи, изтъкваме успехите на другите или хвалим единствено техните постиженията, те съвсем естествено развиват нереалистични очаквания за живота и се парализират още при първото препятствие, пред което се изправят.

Заради страх от провал.

А той е един от най-големите врагове на детския потенциал. Защото превръща децата в перфекционисти, които предпочитат да не опитват изобщо, вместо да рискуват да се провалят.

Всъщност, провалът е този, който ни учи на истинските ни граници и възможности.

Всеки пада по неравния път на живота - това не е приятно, разбира се. Но е нормално. По-важното е да какво става след това - как се изправяме и продължаваме в далеч не най-добрите условия, които сме си представяли.

Ако учим децата си как гледат на провалите и грешките си, как се възстановяват след тях и как учат от случилото се, им даваме суперсила за цял живот. Колкото повече растат, толкова повече ще са ни благодарни за тези уроци.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за провалите и грешките:

За 5-годишно дете:

• Какво правиш, когато нещо не се получава от първия път?
• Как се чувстваш, когато направиш грешка?
• Кой те е учил на нещо ново наскоро? Трудно ли беше в началото?
• Какво би казал на приятел, който е тъжен, защото не може да направи нещо?
• Помниш ли нещо, което преди не можеше да правиш, а сега можеш?

За 10-годишно дете:

• Коя е най-голямата грешка, която си направил/а наскоро? Какво си научил/а от нея?
• Как се различава начинът, по който се отнасяш към твоите грешки, от начина, по който се отнасяш към грешките на другите?
• Кога е по-лесно да признаеш грешка - пред приятели или пред родители? Защо?
• Какво според теб е по-важно - да не правиш грешки или да се учиш от тях?
• Как можем да направим грешките по-малко страшни?

За 15-годишно дете:

• Как социалните медии влияят на начина, по който възприемаш грешките и провалите?
• Коя е най-важната грешка, която си направил/а и която те е научила на нещо ценно?
• Как решаваш дали да споделиш с някого, когато се провалиш в нещо?
• Какво мислиш за фразата "провалът е стъпка към успеха"?
• Ако можеше да дадеш съвет на по-малко дете за справяне с грешки, какъв би бил той?

Практика

У дома от много години прилагам инструмент, който "изравнява" позитивните и негативните случки от деня, за да превърнем провалите в част от ежедневието.

С негова помощ успяваме да “нормализираме” грешките на всички ни, показвайки че всички ги имаме, че са много различни за всеки и, което е най-важното, че те ни провокират да мислим как да се подобрим.

Техниката се нарича "Три по три" и е моя адаптация на инструмент за конструктивна обратна връзка. Има и три причини да я обичам и да съм я превърнала в ежедневна семейна практика :)

1) Супер кратка.
2) Лесно се възприема от децата.
3) Наистина е ефективна.

Техника "Три по три"

Всяка вечер по време на вечеря (или в друг удобен за вас момент), в който сте заедно за 10-15 минути, не бързате за никъде и всички изглеждат спокойни, всеки член на семейството споделя "три по три":

3 неща, които са се получили добре днес:

• "Успях да завърша домашното по математика без помощ."
• "Помогнах на приятел, който беше тъжен."
• "Днес пих достатъчно вода."

3 неща, които можеха да станат по-добре:

• "Закъснях за тренировка и доста ми се скараха пред всички."
• "Викахме си с Ани (сестра ми) за Нинтендото."
• "Пак забравих да полея цветята и сега ги виждам, че са доста клюмнали. Дано не съм ги уморил …"

3 подобрения на грешките от деня (как може да стане по-добре още от утре):

• "Утре ще си приготвя раницата и дрехите още преди лягане."
• "Следващия път ще предложа да се редуваме на 30 минути на Нинтендото. И… Ани, извинявай, че така ти виках."
• "Ще си сложа напомняне на телефона за цветята (които са оцелели…)."

Важни правила за успех

1. Всички споделят - включително родителите. Показваме, че грешките са нормални за всички възрасти.
2. Няма критика и повдигнати вежди - не питаме “Защо се случи?” и не анализираме. Изслушваме се и даваме предложения за решения, само ако са поискани.
3. Фокусираме се - говорим кратко и конкретно, Чакаме да чуем как ще стане по-добре, че за десет минути всички трябва да си кажат ;)

Примери за различни възрасти

5-годишно дете:

• Добре: "Мих си зъбите сутринта цели 2 минути."
• За подобрение: "Не исках да играя с новото дете в градината."
• Как да стане по-добре: "Утре ще го поканя да строим заедно."

10-годишно дете:

• Добре: "Получих 6 на контролното по български."
• За подобрение: "Не се представих добре на теста по “Човек и природа” - последните уроци не съм ги учил добре."
• Как да стане по-добре: "Ще си отделя тази седмица по още 20 минути всеки ден, за да наваксам."

15-годишно дете:

• Добре: "Помирих се с приятелката си след вчерашната караница."
• За подобрение: "Прекарах 3 часа в TikTok, вместо да уча."
• Как да стане по-добре: "Ще си оставям телефона в хола, когато уча."

За родителите - как да моделираме:

• "Днес се изнервих в задръстването и започнах да викам на другите шофьори."
• "Следващия път ще си включа спокойна музика и ще си напомня, че трафикът е такъв всеки ден."

Най-важното е да превърнем тези разговори в естествена част от семейния ни ритъм.

Когато провалът стане обикновена тема за разговор, наравно с успеха, той губи силата си да парализира и на практика се превръща в инструмент за растеж.

И още...

В ерата на Instagram и TikTok, децата ни израстват в свят, където всичко изглежда безупречно. Виждат само отличните оценки, красивите снимки, успешните моменти. Това им създава опасна илюзия (и на нас, и на нас ;) ), че всички други се справят идеално, а само те правят грешки и се дънят.

Тази нереална картина на живота води до множество и все негативни последици за деца, които са в процес на активен растеж и учене за себе си и за света. Например:

• Развиват страх от показване на истинското си "аз", защото не е перфектно.
• Стремят се към перфекционизъм, който парализира всичките им нови инициативи и занимания.
• Създава им усещане за самота, изолират се и ги кара да се чувстват “различни” по лош начин.
• Развива в тях липса на устойчивост - започват да се отказват още при идеята за проблем или препятствие.

Като родители, създаването на среда у дома, където честно и открито споделяме провалите си, е като да им създадем имунитет срещу тези нереалистични очаквания.

Когато децата ни виждат, че и ние се проваляме и се възстановяваме след това, те научават, че това е нормална част от живота, а не признак за слабост. Когато ни чуват как говорим за грешките си, и те започват да говорят за тях като за нормална част от живота си.

Модерните изследвания показват нещо много интересно за провала. Мозъкът се развива най-силно именно, когато прави грешки. Когато нещо не се получава според очакванията, невроните създават нови връзки, търсейки алтернативни пътища за решение.

Процесът изглежда така:

1. Грешката се случва - мозъкът усеща несъответствие между очакване и реалност.
2. Активира се "системата за учене" - специални невротрансмитери сигнализират, че нещо важно се случва.
3. Създават се нови връзки - мозъкът буквално се "прекабелира" за по-добро справяне в бъдеще.
4. Случва се процес на учене - новата информация се запазва в дългосрочната памет

Това означава, че когато лишаваме децата от възможността да се провалят, ние буквално спираме развитието на техния мозък. Защитавайки ги от грешки, ги лишаваме от най-мощния механизъм за учене, който притежават.

Споделянето и анализирането на грешките (точно както правим в семейните разговори) допълнително засилва този процес, защото активира и езиковите центрове на мозъка, което пък прави ученето още по-задълбочено и трайно.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: