Трите задължителни разговора с децата, без които рискуваме цялото си лято

Целта не е да контролираме всеки момент от лятото, а да създадем ясни ориентири, които да помогнат на децата да се насладят на свободата си, без да се изгубят в нея.

Защо лятото е различно?

Ех, лято! Чакаме си го цялата година, нали?

Представяме си го така истинско - усещаме пясъка по краката си, слънчевите зайчета по водата, хладния следобеден бриз, залеза над спокойната вода, потреперваме (с усмивка) като си представяме как влизаме във водата, след като добре сме се напекли. Вече наум сме си поръчали коктейл с чадърче, студено бяло фрапе в ледена чаша и сладолед. Може и царевичка…

Но, момент! Първо - имаме деца.

Тоест, коктейлът вече е с липсващо чадърче, фрапето е бутнато и леко разлято, царевичката ни друг я хапва на съседната хавлия (а вие сте питали няколко пъти този друг малък човек дали иска царевица и той категорично е отказал, защото не обичал!). Изтървали сте и залеза над спокойната вода, защото сте спихвали огромен пояс-фламинго и сте търсили 14 чифта джапанки, метнати наоколо из пясъка (намерили сте ги, след като много добър човек от съседния плаж ви ги е донесъл, защото били до неговата хавлия!!!)

Това беше първото.

Второ - почивката ни (все още казват така на ваканция с деца ;)) се случва за една-две седмици от целите три месеца лятна ваканция.

И точно тук започва да става истински напрегнато.

Останалото време от лятната ваканция, през което децата са във ваканция, но ние не сме, най-често ходят по летни лагери, при баба и дядо и нерядко по-големите от тях прекарват доста време сами у дома.

Оттам имаме всякакви ситуации - деца, на които им е твърде скучно, непрестанно висене на екрани, караници с най-близките приятели, нон-стоп звънене по телефона ("Мамо, искаш ли да ти покажа какво току-що сготвих сама?"), всякакви странни техни (или на приятелите им) хрумки, дори рискови моменти и действия.

Лятото е мечтаният момент за всички, защото го асоциираме с почивка и свобода. Но цялостната настройка за нищоправене, различният режим и отсъствието на училищната структура създават напълно нови предизвикателства, които изискват нашето внимание и навременна намеса.

Да, за да имаме всички истинско лято, е важно да изговорим няколко неща. Ето кои са трите задължителни разговора, които ние у дома водим още през първия ваканционен ден - и винаги са спасявали дните ни.

Трите най-приоритетни разговора за лятната ваканция

1. Приятелите
Границите в дружбата

Лятото прави приятелствата по-интензивни (да го наречем така). От жегата и от твърде много време заедно, границите се нарушават и приемливото поведение се прекрачва. Децата влизат в ситуации със странни идеи за дейности и особени покани... от скука.

Без значение дали е в детската градина, на летен лагер или само у дома (или навън) с приятели, този разговор е задължителен, за да сме ние спокойни и за да знаят децата как да излизат от особени предложения.

Аз уча децата си на няколко техники, които дават готови и лесни формулировки, които им помагат да откажат, без да разрушават приятелствата си, да определят и устоят границата си и да предложат алтернатива (надяваме се по-добра ;)).

Ето как бих ги адаптирала, за да работят за различните възрасти.

За 5-годишно дете:

• Обясняваме простички правила: "Казваме "Не, благодаря", когато някой иска да правим нещо, което не е безопасно или разрешено".
• Даваме конкретни примери: "Ако приятелчето ти иска да хвърляте камъни по оградата, което не е нито редно, нито е безопасно - или да излизате от двора без възрастен.”
• Въвеждаме формула за извинение, ако нашето дете е направило нещо нередно: ”Извинявай, че направих (действието)! Това не беше хубаво, защото (последицата). Обещавам да не го правя повече (поемане на отговорност).”

За 10-годишно дете:

• Обсъждаме различните видове натиск от връстници: "Понякога приятелите ни молят да правим неща, за да докажем, че ги харесваме или че сме смели и пораснали. Това не е добър начин да показваме способностите си или да доказваме приятелството си."
• Учим ги на техниката "Отказвам с алтернатива": Вместо да кажеш "Не мога", може да предложиш нещо друго, което е приемливо за правене: 'Хайде по-скоро да играем футбол сега!'"
• Въвеждаме формула за извинение, ако нашето дете е сгафилото в ситуацията: ”Извинявай, че те накарах да направим (действието)! Това не беше хубаво, защото (последицата). Обещавам да не го правя повече (поемане на отговорност). ”

За 15-годишно дете:

• Дискутираме по-сложните социални динамики: "Как можем да останем верни на ценностите си, без да изглеждаме 'досадни', ‘скучни’, ‘страхливи’?"
• Обсъждаме границите в дигиталното общуване: "Какво правим, когато някой в груповия чат споделя неподходящо съдържание?", “Какво правим, ако някой непознат общува с нас по-директно или иска от нас разни неща?”
• Говорим за истинското приятелство: "Истинските приятели ще те уважат, когато кажеш "не"".
• Въвеждаме формула за извинения: "Когато ти не постъпиш добре с приятел, как можеш да се извиниш искрено?"

2. При баба и дядо
Здравословният баланс

При баба и дядо предизвикателството е съвсем различно. Там фокусът е установяването на здравословен баланс за режима на детето и отношението към него. Различните възпитателни подходи между поколенията (да го наречем така :)) имат потенциал за сериозен конфликт с вас и отделно от това - да създадат объркване за детето.

В този случай е важно да запазим добрите си отношения с по-възрастните роднини, да създадем среда за децата си, която съответства на нашите виждания и да постигнем компромис, който работи за всички.

Има добра техника, която може да постигне всичко това. Този разговор, обаче, си е между нас и бабата и дядото :) Добре е да го проведете предварително, ако знаете, че има нужда; в момента, в който усетите разминаване с правилата у дома или веднага, след като детето ви сигнализира, че има неща, които го безпокоят.

Формулата е тази (адаптираме според ситуацията):

Признаваме добрите намерения, опита, любовта към детето: "Знам, че обичате да радвате детето и да му правите специални изненади."

Обясняваме нашата позиция, без да критикуваме техния подход: "За нас е важно да спазваме балансирано хранене и умерено време пред екраните."

Уточняваме границата, която държим да се спазва: "Бихме предпочели да ограничим сладкишите до един на ден и екранното време до един час, когато е при вас."

Включваме ги с алтернатива, която е удачна и лесна за тях: "Вместо това, може да го зарадвате с продължителна разходка в парка / да играете Монополи / да му четете от онези чудесни книжки, които имате / да й покажеш как се плете на една кука / да сготвите заедно / да разгледате семейните албуми" и т.н.

3. Време за екран и структура на деня
Спокойно лято за всички

Дните през лятната ваканция си минават и децата даже може да загубят представа кой ден е днес, камо ли какво трябва да се прави и как точно се прави. Липсата на училищната структура неизбежно води до хаос в режима на всички ни.

Затова е добре да изговорим и после визуализираме някъде на видимо у дома новата ни лятна програма: как минава денят, кога е времето за екран и колко е продължителността му.

Възможно е да има съпротива от децата, защо лятото да е с план. Затова е лято, за да е свободно, нали?!

Но ние, малко по-възрастните знаем, че да няма план е най-лошият възможен план. Всичко е хаос, децата са объркани и несигурни дали, кога, какво. И в крайна сметка в края на деня има недоволство, че и това не е станало, и другото. Никой не обича хаос и неяснота, най-малкото децата - те създават у тях излишна тревога и стрес.

И така, избираме спокоен момент за разговор (не когато детето е пред екран) и обясняваме, че искаме да създадем заедно правила за лятото, които да работят за цялото семейство.

Има три основни аспекта за обсъждане:

• Как минава денят: кога е време за игри, кога за хранене, кога за навън и кога е добре да е вътре. Ако заедно направите визуален летен план с блокове време за различни дейности, детето ще ви е много благодарно (не става въпрос да има стриктно разписание по часове за всичко).
• Колко време за екран: уточнете заедно колко време дневно е подходящо и отбележете в плана за деня кога през деня ще се взима. Изговаряме приемливото съдържание: какви игри, приложения, видеа.
• Как да постигнем баланс: обсъждаме защо е важно и как да се балансира екранното време с други дейности. За по-големите деца (10+), можем да въведем концепцията “дигитален детокс” през уикенда. За най-големите деца (15+), фокусът на този разговор пада върху отговорността им - т.е. отговорно използване, а не строги времеви ограничения. Можем да създадем "зони без екрани" - на масата, по време на хранене или един час преди лягане.
  
  С тях трябва задължително да обсъдим и влиянието на социалните мрежи върху самооценката им. Не можем никога да прекалим с разговорите по тази тема с тийнейджърите, който са най-лесната жертва на съвременния онлайн свят.

Преди да започнем с децата (за важността на синхрона между нас, родителите)

Един сигурен начин да осуетим добрите си родителски намерения, е да забравим, че (най-често) сме двама в тази работа :) “Татко ми дава, ама мама - не (затова ще поискам от татко)” не работи в ничия полза. Затова най-важната първа стъпка е първо ние, двамата родители, да проведем тези разговори помежду си.

Преди да седнем с децата, трябва да сме на едно мнение по всички три области - това ли са правилата, така ли ги прилагаме, това ли ограничение въвеждаме. Трябва да сме наясно и как ще реагираме при нарушения или когато се наложат изключения. Трябва да сме готови да се подкрепяме взаимно пред децата си - нали сме един екип, все пак.

Разбира се, че ще сме на различно мнение за някои неща - това е нормално. Затова е толкова важно да намерим компромисната позиция преди да говорим с децата.

Когато изключенията са част от правилото

Партита, гости, преспивки, лятно кино, преходи в планината и всякакви летни занимания ще променят плановете за дните (на всички).

Това не е лошо, напротив - чудесно е, особено ако сме изговорили как това ще промени режима. Ето какво имам предвид:

"Тони, в неделя сме канени на гости на вилата на леля ти и чичо ти. Там ще сме целия ден и ще има още доста хора, нови и познати деца, и мисля, че са напълнили и басейна. В този ден няма да имаш време за екран, както обикновено, защото не е удачно. Но ще гледаме да се приберем по-навреме и ще можеш да си го вземеш вечерта - или цялото, или колкото е възможно. Какво мислиш?"

Така учим децата си на гъвкавост и как да намират удачен за тях компромис. И не на последно място, им показваме, че ги уважаваме безкрайно, защото ни е грижа за интересите им, плановете им и времето им. Спестяваме си и доста излишни драми.

За финал

Всички тези разговори са инвестиция в спокойствието и щастието на цялото ни семейство през лятото.

Целта не е да контролираме всеки момент от лятото - нито е възможно, нито е необходимо, а да създадем ясни ориентири, които да помогнат на децата да се насладят на свободата си, без да се изгубят в нея.

Когато целият ден не е във въпросителни (какво следва, какво да правя сега, да си “открадна” ли още един час на Нинтендото, да си вдигна ли телефона на приятелите или пак ме търсят за пакости, ядох ли нещо днес), тогава освобождаваме цялата им енергия за истинската ваканция.

Лятото може да бъде наистина магично - с правилната подготовка, ясните граници и единството между родителите.

А разлятото фрапе на плажа ще го преживеем с усмивка ;) Само да дойде!

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: