"Обичам те, НО..." - парадоксът на живота, за който трябва да подготвим децата

Този брой е посветен на най-добрия урок по граматика на чувствата, на който бях попадала някога 🙂

Здравейте, мили родители!

Днес е 42-рото издание на бюлетина ми и, естествено, планирах темата да е за "животът, вселената и всичко останало".

Разбира се, децата уцелиха в десятката тази седмица и ми дадоха най-добрата идея за този така емблематичен брой.

Днес ще си говорим за парадокса, наречен истинска човешка обич.


Хайде, напред!

Месец октомври е едно безкрайно тържество у дома - годишнината ни с Георги (23 си е цифра), рожденият ден на първото, второто и третото ни дете, и накрая - рожденият ден на Георги. И Хелоуин.

И през ноември започваме да изплащаме кредитите за октомври, както ни измайтапи един приятел наскоро.

"Три деца у дома" неизбежно означава чести конфликти. Свадите между тях не са нередни, нито са нещо за потушаване, избягване или повод за родителски срам. Не са приятни, разбира се, но са нормални.

Те са сигнал, че децата ни се развиват добре, изграждат характер и търсят кои са начините да намерят мястото си в света, как да се разбират с другите и как да отстояват позицията си.

Шумно е, някой път става грубичко, но да, това е пътят напред. И с наша помощ виждат и осъзнават как тези конфликти ги карат да растат по-бързо от всичко друго в дните им. Ако няма конфликти, това по-скоро може да е сигнал за проблем.

Не е парадокс, че братята и сестрите хем са нон-стоп в конфликти, хем не могат да живеят един без друг.

Това е най-важният урок, който животът им дава и който ние, родителитеим, трябва да използваме.

Какво имам предвид?


"Обичам те, НО..." - парадоксът на живота

Понякога съдбата е така благосклонна, че нарежда всичко и ти само трябва да поклатиш мъдро глава и обереш славата. Всъщност доста рядко става, но когато стане, трябва да се използва :)

Както в тазседмичното домашно на дъщеря ми по английски. Дойде просто перфектно в една емоционална седмица, пълна с конфликти по предстоящите им рождени дни.

Ани ме извика за помощ. И ти да видиш - темата на есето е: "Рожденият ден на брат ми" с фокус върху изрази за контраст ("но", "макар че", "въпреки че", "все пак"). Госпожата се опитала да персонализира задачата за всяко дете и в нашия случай е било точно в целта.

"Мамо, не мога да предам този текст на госпожата! Той е абсурден! Как да напиша, че го обичам, НО искам да изчезне? Ей така, пуф и вече да го няма! Завинаги! Не, не завинаги, за един ден. Айде, за два. Не, не, за един ден, за един ден", разсъждава тя на глас и си гризе химикалката.

"Погледни, странно е така, като го напишеш: Брат ми ме дразни, НО го обичам.”

Пауза.

“Гледай сега надолу какво става! “ВЪПРЕКИ, ЧЕ се караме всеки ден, аз не мога да си представя живота без него. ДОРИ И да ми е враг номер едно, ще го защитя от всичко лошо, което може да му се случи. ПОНЯКОГА брат ми е най-добрият ми приятел, но иначе е сууупер досаден.”

Пауза.

Аз: "Ани, аз мисля, че текстът ти е супер. Всичко се връзва и е истинско. Виж тук как хубаво са го написали - контрастните изрази ни позволяват да имаме две противоположни истини в едно изречение. Тоест: "Брат ми много ме дразни, НО го обичам."

Ани мълчи.

Аз: "Има ли изречение, което не е вярно?"
Ани след дълга пауза: "Не, няма."
Аз: "Кое те тревожи?"
Ани: "Като го чета е едно такова детско, несериозно. Хем така, хем така."
Аз: "Съвсем пораснало си е, според мен. Ние големите сме по същия начин. Хем така, хем така. И си се обичаме безкрайно."

Ани се засмя и продължи да си пише текста.

Ние, възрастните, често забравяме да кажем на децата, че любовта не е чиста и проста. Тя е пълна с противоречия, особено в семейството между най-близките, именно защото това са хората, които най-много обичаме.

Нали? И ние, родителите сме така, обожаваме си децата, НО когато трябва да излезем всички сутринта навреме, простоооо… :)

В съвременния свят сме обсебени от идеята за безусловна, перфектна обич. Социалните мрежи са пълни с усмихнати и идеализирани снимки на обич. Децата виждат това съвършенство и му вярват.

А истината? Истината е точно в изреченията с противоположности.

Там, където можеш да изпитваш две противоречиви чувства едновременно - и това е нормално. Не си лош човек, ако едновременно обичаш брат си И искаш (всеки ден по няколко пъти) да живее на друга планета. Няма правилни и грешни чувства - има сложни чувства.

Там, където любовта не означава постоянна хармония. Конфликтите не са провал на обичта, а са част от нея. Може да сте се бѝли за дистанционното, но после да си имате супер як филм заедно и всъщност всичко да е наред.

Там, където “Обичам те, НО…” е най-честната и искрена форма на любов. Защото истинската обич не е сляпа - тя вижда всички дразнещи навици, всички недостатъци, всички моменти, в които искаш да крещиш... и ВЪПРЕКИ ТОВА обичаш силно.

Поговорихме си за това с Ани. Посмяхме се. Тя си предаде текста, който беше завършила така:

"За рождения му ден ще му купя любимите му колички, МАКАР ЧЕ миналия месец той изтри целия ми Minecraft свят и не заслужава такъв хубав подарък. НО аз ще му го купя, защото искам да го видя щастлив, защото така и аз ще съм щастлива. ВЪПРЕКИ ЧЕ съм му много ядосана за Minecraft и няма да му простя поне още един месец! И го обичаммного. Това, ОБАЧЕ, никога няма да му го кажа!"

Ние, родителите, често искаме да "оправим" конфликтите между децата си. "Не се карайте", "Разбирайте се", "Вие сте брат и сестра". Но може би по-важното е да им дадем език да изразят сложността на връзката си. Да им покажем, че е нормално да имат смесени противоречиви чувства.

Да ги научим, че истинската обич не е "или-или", а и дветеедновременно.

Това беше най-добрият урок по граматиката на истинските чувства, на който бях попадала. Чувства оплетени, сложни, противоречиви и точно затова - истински.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: