Как да спрем да повтаряме по сто пъти?

Самостоятелността на децата се развива най-лесно, когато покажем - а не, когато кажем.

Знание

Искаме да са самостоятелни, но нещо не става.

Все до нас опира работата - ако ние не напомним, ако ние не подредим или приготвим, ако ние не се сетим - няма да стане.

Но ние, родителите, не се отказваме - повтаряме ли повтаряме, за да я насърчим тази самостоятелност!

Седма по-различна версия на "Облечи се!" - всяка с малко по-висок тон от предния път, три повторения на "Хайде бързо!", пет напомняния за раницата и спортния екип (който въпреки това беше забравен, нали?).

И въпреки всичко, детето продължава да стои на едно място, движи се ултра бавно, обуло е само единия крак и гледа невидима точка на стената (не нас, разбира се).

Щеше да е лесно, ако проблемът беше в детето, но, уви, не е там. Не сме и невидими, сигурни сме. И с ушите нямаме казус.

Точно в тези ежедневни и често проблемни ситуации (именно защото са ежедневни), проблемът е в нашата стратегия.

Ние, родителите, често правим нещо, защото така сме свикнали, без да се замисляме дали дава резултат. Повтаряме и повтаряме, и повтаряме. С всеки следващ път все по-високо и все по-нервно.

Но ефектът е същият: нулев. Защо?

Защото когато повтаряме едно и също нещо отново и отново на децата си, техният мозък изключва. Буквално изключва. И думите ни стават "бял шум" след първото или второто повторение. Гласът ни се превръща във фонов звук, който мозъкът им автоматично филтрира като нерелевантна информация.

И тук е решението: не трябва да викаме по-силно, ефектът ще е същият. Пробвали сме го, знаем.

Трябва да сменим подхода.

Решението, което винаги дава резултат в моя дом с децата, е да направим невидимото видимо. Тоест да превърнем думите в образи - проследими, измерими, неутрални и публично достъпни ;)

Това дава на децата усещането за контрол, предвидимост и отговорност, което стои в основата на изграждането на самостоятелността им.

Практика

Техника "Пред очите ни"

Визуализацията е критично важен инструмент за всички възрасти. Добре е да знаем, че повече от половината деца (хора) са визуални ученици (тоест учат чрез образи, а не чрез обяснения или текст, както е масово в училище, например 🙂), а абсолютно всички деца помнят повече, когато са видяли нещо с очите си.

Когато трансформираме даден процес (дейности / задачи / графици) във визуален материал, вероятността той да се случва така, както е показан е в пъти по-голяма, отколкото, ако го казвате с думи. Отделно, си спестявате повторенията и забравянията, защото картинката е там, за да напомня. На нея никога не ѝ писва и кръвното ѝ е винаги в норма ;)

Когато започваме изграждането на полезен нов навик (лична хигиена, спорт, здравословно хранене), въвеждане на нова рутина (сутрешна, вечерна, домашни, време за екран) или създаването на начин за задълженията у дома, аз винаги започвам с визуализация за децата (и големите хора у дома).

Нека видим как може да покажем нагледно три типични ежедневни ситуации, за да насърчим самостоятелността и усещането за отговорност у децата.

1. Сутрешната рутина

С гласови команди: "Облечи се! Измий си ръцете! Вземи си раницата! Не забравяй закуската!" (x10)

Визуално: Направете визуален план на сутринта с 4-6 прости картинки или иконки на видно място (врата на стаята, коридора, хладилника):

🛌 Ставане от леглото

🚿 Баня

👕 Обличане

🥞 Закуска

🎒Раница и тръгване

Така вместо да викате, просто посочете картинката. "Каква е следващата стъпка?" - и детето само̀ да си погледне плана. А всяка вечер проверявате набързо плана за сутринта и си подготвяте всичко необходимо за утре (дрехи, обувки, раница, спортни неща и т.н.). Без вечерна подготовка, сутрешната рутина в много трудна.

При тази визуализация детето вижда цялата структура на сутринта наведнъж. То знае какво следва, без да пита. След 2-3 седмици не се нуждае дори от посочване - просто следва плана само̀.

2. Домашни задължения и семейни отговорности

С гласови команди: "Кой ще зареди миялната днес?!", "Откога не са поливани цветята?!", "Колко пъти да ти напомням да изхвърлиш боклука? Ти си на ред днес!" (x5)

Визуално: Визуална схема на семейните отговорности на видимо място (хладилник, стена / врата в хола):

• Имената на всички членове на семейството и дните от седмицата
• Картинки за всяко задължение плюс редуване (ако за вашето семейство е по-удачен вариант от постоянно разпределение)
• Кръгче или звезда за отбелязване на свършеното (по желание)Така всеки знае кое е неговото задължение за деня/седмицата. Никой не пита "Кой е наред днес?", а просто поглеждате на стената. Всяка вечер обръщате поглед за минута към утрешния ден и всеки вижда какво предстои.

Така детето поема отговорност за своето задължение без напомняне. То вижда, че е част от семейната среда и че приносът му има значение - и развива чувство за отговорност към другите.

3. Семеен календар с рождени дни, лекари и тренировки

С гласови команди: "Утре е рожденият ден на баба ти! Защо не си й подготвил нищо? Пак ли забрави!"

Визуално: Голям семеен календар на видимо място.

• Трябва ви от тези двойните с разгръщане, които имат хем хубава картинка за месеца, хем календарът за самия месец е на отделна бяла чиста страница, за да можете да пишете и да се вижда. Сложете го на видимо и достъпно място за всички у дома.
• Изберете различни цветове за различните типове събития (примерно: червено - лекар, зъболекар; лилаво - рождени дни, зелено - семейни пътувания, излизания, екскурзии; синьо - за тренировки, клубове и т.н.)
• Въведете всичко, което знаете за месеца. Ако нещо трябва да се подготви предварително (подаръкът за баба, например), отбележете няколко дни преди това “Баба 🎁"

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за стратегии и самостоятелността:

За 5-годишно дете:

• Как се чувстваш, когато ти напомням много пъти за едно и също нещо?
• Би ли искал/а да виждаш по-добре какво следва, преди да сме си го казали?
• Как можем да направим сутринта по-лесна за теб?
• Кога се чувстваш най-голям/а и самостоятелен/а?

За 10-годишно дете:

• Защо мислиш, че понякога не чуваш, когато ти говоря?
• Какво би ти помогнало да си спомняш за задълженията си, без да ти напомням?
• Как се чувстваш готов/а и подготвен/а за деня?
• Кое е по-лесно за теб - когато ти казват какво да правиш или когато виждаш сам/а?

За 15-годишно дете:

• Как управляваш времето си и задълженията си в момента?
• Как се чувстваш, когато аз ти напомнян постоянно за нещата ти?
• Какво би те направило по-самостоятелен/а и по-отговорен/а, според теб?
• Как можем да намерим баланс между родителска подкрепа и твоята самостоятелност?

И още...

Изследванията показват, че децата обработват визуална информация в пъти по-бързо от текст или устни инструкции. Когато видят нещо, вместо да го чуят, вероятността да го запомнят и приложат се увеличава драстично.

Професор Джон Медина в книгата си "Brain Rules" обяснява, че човешкият мозък е проектиран да обработва визуална информация много по-ефективно от вербална. Когато информацията е само аудио, след три дни си спомняме едва 10% от нея. Но когато добавим и визуален елемент, процентът скача до 65%.

Визуалният материал остава пред очите на детето - постоянно напомняне, което не зависи от нашия глас, настроение или нива на енергия. Той е винаги там и не се изтощава от висенето на стената :)

Визуализацията е силен инструмент за промяна и установяване на навици. Най-често правим нещо, защото така сме свикнали, без да се замисляме дали дава резултат. Когато пристъпваме към една и съща нефункционираща стратегия (викане, повтаряне, напомняне, съобщения), ние не решаваме проблема - само увеличаваме шума.

А една малка промяна - просто да визуализираме желаното от нас състояние, може да промени всичко. По-малко сутрешни конфликти, по-спокойни вечери и по-ясни очаквания към всички.

Разбира се, трябва малко време - навиците се изграждат за няколко седмици. Но инвестицията от време си струва.

Защото целта ни не е просто да спрем да повтаряме. Целта ни е да създадем среда, в която децата ни могат да растат самостоятелни, организирани и уверени.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: