Родителските грешки, които тихо разрушават увереността на децата ни (и подкопават всичките ни родителски усилия)

Основната част от доброто родителство е това да знаем какво да НЕ правим. Най-сигурният ни успех като родители е да избягваме грешките, които ни пречат да отглеждаме уверени и можещи деца

Знание

Има дни, в които се чувстваме като най-добрите родители на света - децата си лягат навреме, домашните са готови, никой не е плакал поне час, семейната вечеря е минала без конфликти. Стоим, оглеждаме се и сме щастливи от това, което виждаме и чуваме (или по-скоро, изненадващо, този път не чуваме).

И има дни, в които си мислим: "Днес няма полезен ход. Нищо не се получва. Всичко е наопаки." И просто чакаме всички да си легнат (и ние, включително).

Истината е, че всички родители грешим. Но има разлика между случайните грешки (които са нормални и човешки) и системните навици, които незабелязано подкопават увереността и самостоятелността на децата ни. И на практика саботират всичко, към което се стремим като родители и опитваме да следваме като принципи и посоки.

Увлечени от съвсем добри намерения - да им помогнем с предизвикателствата и проблемите, да ги мотивираме да бъдат по-добри в нещо, да постигнем по-бързо тишина и спокойствие у дома, да им бъдем по-близки през особено трудните тийнейджърски моменти, да бъдем навсякъде за тях и да свършим всичко перфектно - забравяме, че методите, които използваме и които сякаш работят за момента, всъщност не ни правят добра услуга в дългосрочен план.

Понякога не си даваме сметка какво правим. Друг път си даваме сметка, но просто нямаме сили за различен подход. Трети път знаем, че не е добре така, но не разполагаме с други инструменти за справяне с проблемите, които ни се струпват всеки ден.

Това издание на бюлетина ще е точно за това - да разпознаем къде сме в момента и да идентифицираме какво може да променим занапред.

Защото когато знаем какво да НЕ правим, вече сме изминали половината път към по-спокойните дни у дома и по-уверените ни деца :)

В продължение на годините си като родител и в работата ми с най-разнообразни деца и семейства, съм забелязала няколко родителскимодела, които се повтарят отново и отново - и които винаги водят до едни и същи проблеми: деца, които са тревожни, несигурни в себе си или прекалено зависими от възрастните. Все неща, които ние НЕ искаме да постигнем като родители, нали? :)

Добрата новина е, че всички тези модели могат да се променят с осъзнаване и практика. Абсолютно всички!

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата, които могат да ни помогнат да разберем как те възприемат родителското ни поведение:

За 5-годишно дете:

  • Кога се чувстваш най-смел/а?
  • Какво те кара да се чувстваш тъжен/на, когато възрастните ти говорят?
  • Обичаш ли, когато ти помагам, или предпочиташ сам/а да опитваш?
  • Кои неща искаш да научиш да правиш сам/а?
  • Как се чувстваш, когато някой те сравнява с другo дете?

За 10-годишно дете:

  • Кога се чувстваш най-уверен/а в себе си?
  • Какво би променил/а в начина, по който възрастните ти говорят?
  • Харесва ли ти, когато решаваме проблемите ти заедно, или предпочиташ сам/а да се опитваш да се справяш?
  • Как се чувстваш, когато те сравняват с други деца?
  • За кои неща искаш повече свобода да решаваш сам/а?

За 15-годишно дете:

  • Какво от родителското ни поведение те кара да се чувстваш най-неразбран/а?
  • Как предпочиташ да получаваш подкрепа, когато имаш проблем?
  • Кои граници смяташ за справедливи, а кои - за прекалено строги?
  • Как мислиш, че можем да ти помогнем да станеш по-самостоятелен/на?
  • Какво би казал/а на родител, който прави същите грешки като нас?

Практика

Хайде да видим кои са ключовите НЕ-та на доброто родителство.

Всички те са базирани изцяло на опита ми с моите три деца и от работата ми с немалък брой родители и учители (да, много важно в този случай!) през последните 14 години.

1. Не решаваме всичко вместо детето

Какво означава:
Да решаваме проблемите им вместо тях, да ги предпазваме от всяка грешка (която знаем, че правят или че ще се получи в резултат от действията им), винаги да се намесваме да "пооправим" ситуацията, да ги улесним (в училище, с приятелите, в ежедневните задължения у дома, в спорт и хобита).

Защо е проблем:
Когато "спасяваме" децата от грешки, неуспехи или неприятности, те не учат как да се справят самостоятелно с предизвикателствата. Лишаваме ги от възможността да развият устойчивост, самочувствие и умения за решаване на проблеми. А това работи върху изграждането на тяхната самостоятелност, което е най-важната ни родителска цел.

Примери:

  • Правим домашните вместо тях, когато са забравили
  • Носим раницата им, защото е "тежка"
  • Ние звъним на учителката всеки път, когато има проблем в училище или нещо не е ясно
  • Решаваме конфликтите им с приятели
  • Предупреждаваме за всяка потенциална опасност, преди да са я забелязали

Решения:

Вместо: "Внимавай, ще се изцапаш с този сладолед!" (преди детето изобщо да е отворило опаковката)
По-добре: "Навън е много топло и сладоледът ти ще се разтопи много бързо. Как ще си предпазиш бялата тениска от шоколадовия сладолед?”

Вместо: Да правим домашното вместо детето
По-добре: "Забелязвам, че имаш затруднения с това домашно. Искаш ли да седнем заедно да разгледаме от къде можеш да започнеш?"

Вместо: Да решаваме спора с приятел
По-добре: "Виждам, че имаш конфликт с Ади. Как мислиш да го решиш? Как мога да ти помогна, без да се намесвам директно?"

2. Не унижаваме детето

Какво означава:
Да говорим с децата си по начин, по който не бихме искали и допуснали други да говорят на нас. Позволяваме на други хора (роднини, близки, учители, касиерка в магазина) да се отнасят неуважително с децата ни. Пренебрегваме емоциите и мненията на децата си (да, това също е неуважително).

Защо е проблем:
Децата усвояват начина, по който говорим с тях, като свой вътрешен глас и модел за общуване с другите. Когато ги третираме неуважително, те научават, че заслужават такова отношение - и остават в тази “подчинена” позиция с най-различни хора около тях (шеф, партньор, колеги) за години напред.

Примери:

  • "Колко пъти да ти го кажа! Защо никога не чуваш?!"
  • "Гледай какво си направил/а! Винаги разваляш нещата!"
  • "Глупаво е да плачеш заради тази дреболия!"
  • Мълчим, когато роднина или учител крещи или говори с неуважителен тон на детето ни
  • Говорим за детето си, когато сме с други хора, сякаш то не е там. При задаване на въпроси към него, ние отговаряме или говорим върху него, все едно го няма.

Решения:

Вместо: "Колко пъти да ти го кажа! Защо никога не чуваш?!"
По-добре: "Виждам, че не си чул/а първия и втория път. Нека спра това, което правя, и да ти кажа за трети и последен път всичко отново спокойно." (с по-тих и спокоен глас, за да привлечете внимание и накарате детето да се заслуша, за да чуе думите ви).

Вместо: "Глупаво е да плачеш заради тази дреболия! Бъди мъж, мъжете не плачат! (любимото ми :))"
По-добре: "Виждам, че това наистина те разстрои. Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?"

Вместо: Да мълчим, когато учител крещи на детето ни
По-добре: "Извинявайте, но не одобрявам този тон с детето ми. Ако има проблем, нека поговорим спокойно и намерим решение. Ако сега не ви е възможно, ще опитаме отново утре преди часовете или след училище."


3. Не сме крайни в поведението си


Какво означава:
Или да сме като диктатори (твърде строги, никакви промени в правилата), или да сме като приятели (отстъпваме при всеки натиск, няма граници или плават свободно според настроението ни) без среден вариант.

Защо е проблем:
И двете крайности са вредни. Прекалената строгост разрушава креативността и самостоятелността. Прекалената отстъпчивост създава хаос и тревожност у децата, защото не знаят какво да очакват.

Примери:

  • Твърде строго: "Правилото е правило! Няма обсъждане!" (дори когато правилото очевидно не работи)
  • Твърде отстъпчиво: "Добре, още 10 минути..." (за 5-ти път)
  • Твърде строго: Настояваме детето да си изяде всичко в чинията, дори когато е очевидно сито и количеството е повече
  • Твърде отстъпчиво: Купуваме играчката в магазина след 20 минути хленчене

Решения:

Вместо строга крайност: "Правилото е правило! Няма обсъждане!"
По-добре: "Виждам, че това правило създава проблеми. Нека заедно обсъдим защо го имаме и дали трябва да го променим."

Вместо отстъпчива крайност: "Добре, още 10 минути..." (за 5-ти път)
По-добре: "Разбирам, че искаш още време, но времето за екран приключи, както се договорихме. Утре ще имаш отново своето време, сега остави таблета." (и ако продължава да не става: "Ти ли ще ми дадеш таблета или аз да го взема от теб?")

Вместо строга крайност: Да настояваме детето да изяде всичко
По-добре: "Забелязвам, че не можеш да си довършиш супата. Тялото ти най-добре знае кога е сито. Следващия път ще сложим по-малко." (тук проблемът може да отива и към егото на родителя, който не иска да си признае, че не е преценил количеството :))


4. Не сравняваме детето си с други

Какво означава:
Да мерим детето си с други деца, братя/сестри, или дори със себе си в миналото. Създаваме много тежкото усеща, че родителската ни любов е условна и зависи от постиженията на децата ни.

Защо е проблем:
Сравненията директно разрушават самочувствието на детето и създават нездравословна конкуренция. Детето научава, че стойността му зависи от това колко е добро в сравнение с другите, а не от това, че е самостоятелна личност.

Примери:

  • "Защо не можеш да бъдеш като Тони? Той винаги си прави домашните, без да моли за помощ майка си!"
  • "Сестра ти никога не ни е отговаряла така!"
  • "Когато аз бях на твоята възраст, бях много по-отговорен/на"
  • "Виждаш ли колко добре се държи Силвия? Защо ти не можеш така?"

Решения:

Вместо: "Защо не можеш да бъдеш като Тони? Той винаги си прави домашните, без да моли за помощ майка си!"
По-добре: "Забелязвам, че имаш затруднения с домашните. Искаш ли заедно да намерим начин, който работи за теб?"

Вместо: "Сестра ти никога не ни е отговаряла така!"
По-добре: "Този тон не е приемлив в нашето семейство. Нека поговорим за това какво се случва и как можеш да реагираш по-добре."

Вместо: "Когато аз бях на твоята възраст..."
По-добре: "Виждам, че управлението на времето е предизвикателство за теб. Всяко дете се развива по свой начин и в свое време. Ако искаш, мога да ти разкажа какво правих аз на твоята възраст, за да си организирам задачите."

5. Не забравяме за себе си

Какво означава:
Да мислим, че добрите родители жертват всичко за децата си. Изтощаваме се физически и емоционално, после реагираме от умора и стрес, вместо от мъдрост и по-късно съжаляваме за казаното и стореното.

Защо е проблем:
Изтощените, стресирани родители не могат да дават най-доброто от себе си. Освен това, не показваме на децата си модел на здравословен баланс между грижата за другите и грижата за себе си. А това е много ценно, дори основно лично умение, което да възпитаме у малките ни хора.

Примери:

  • Никога не си взимаме почивка през деня, защото се чувстваме виновни, че няма да свършим всичко “по списъка”
  • Жертваме изцяло личното време заради децата
  • Не се храним добре, не спим достатъчно, не се виждаме редовно с приятели
  • Щом реагираме с крясъци, значи сме на края на силите си

Решения:

Вместо: "Аз съм родител, нямам право на почивка"
По-добре: "За да мога да се грижа добре за семейството си, трябва да се грижа и за себе си." Например, когато се приберем у дома в края на деня, можем да кажем: Деца, имах тежък ден и имам нужда от 15 тихи минути сама и ще се върна веднага след това. Моля, запазете тишина и не идвайте при мен.”

Вместо: Да жертваме изцяло личното време
По-добре: "Създавам баланс между семейното време и личното време, защото и двете са важни." Това значи, че имаме фиксирано време през седмицата, за което знаят всички у дома, само за нас си - йога, фитнес, хоби, книга или любимо ТВ шоу, вечеря с партньора навън или кино вечер и т.н.

Вместо: Да реагираме с крясъци от изтощение
По-добре: "Чувствам се претоварен/а в момента. Нека си взема 5 минути, за да се успокоя, и после ще поговорим."

И още...

Тази седмица си направихме вечерен кино маратон с децата с "Властелинът на пръстените" (бях забравила колко епично дълги са тези филми - в разширеното им издание общо са почти 12 часа :))). И в един момент осъзнах нещо за родителството (и за себе си), което никога преди не бях забелязала толкова ясно.

Видях Ам-гъл - този противоречив герой, който се люшка между добро и зло, между Смийгъл и чудовището, което е станал, по съвсем друг начин. С интерес гледах как в главата му постоянно се водят разговори между два гласа - единият го призовава към доброто, другият към тъмната страна, и той се мъчи (психически и физически) да избере кой да последва.

И нямаше как да не го оприлича с ежедневието на всеки родител. Всъщност, на всеки човек.

Ние постоянно имаме поне два противоречащи си гласа в главата ни. Даже по повече - разумният, емоционалният, мечтателят, сухарът, готиният, резервираният, шефът, кокетният. Но за да опростим малко, нека гласовете са два - добрият и лошият.

Всеки ден, по стотици пъти, се колебаем:
"Не трябваше ли да бъда по-строг?"
"Достатъчно категоричен ли бях?"
"Трябваше ли да направя изключение или правилото да си работи?"
"Може би съм била прекалено мека..."
"Или пък прекалено рязка?"

И понеже това не е достатъчно, има още усложняващи фактори.
Например, ако имаме повече от едно дете, всяко е с различен темперамент - при едното работи едно, при другото работи друго, при третото - трето. Или ако се разминаваме с партньора си по някои (или повечето) въпроси за възпитанието. Или ако нямаме партньор и сме сами в това приключение.

Всеки ден се люшкаме между най-различни гласове в главата ни:
Глас 1: "Нека му помогна с домашното, че се мъчи."
Глас 2: "Не, не, той трябва сам да се справи, иначе няма да научи."

Глас 1: "Може би да отстъпя този път, че беше труден ден."
Глас 2: "А, не, ако отстъпя сега, винаги ще очаква изключения."

Глас 1: "Ох, така жалко плаче! Аз може би съм супер строга!"
Глас 2: "Не, границите са важни, трябва да издържа."

Точно като Ам-гъл, ние се мъчим да изберем кой глас да последваме. Понякога избираме добре и мъдро, понякога - не чак толкова. Но важното е, че както и във филма, в един момент трябва да изберем "на чия страна сме".

И гледам аз филма, мрат орки, стрелят елфи, Фродо вече не издържа (той, разбира се, също се раздира от вътрешни противоречия), а аз се чудя:

Коя е нашата страна като родители?

Всъщност, е съвсем ясно. Страната, която избираме, за да може децата ни да са:

  • Уверени в себе си и способностите си
  • Можещи да се справят самостоятелно с предизвикателствата
  • Любопитни и неспиращи да учат и да се развиват
  • Знаещи, че ние сме винаги насреща, за да ги обичаме и да им помагаме (а не да решаваме вместо тях)

Затова и всеки път, когато се съмняваме, когато чуваме едновременно всички гласове в главата си, нека не се осланяме само на уморената си, стресирана, раздразнена интуиция и емоционални хрумки на момента.

Нека се връщаме към основата и няма да сбъркаме.

  1. Какво искам да постигна като родител?
  2. Какво със сигурност НЕ трябва да правя по време на това приключенско начинание?

Когато се съмняваме дали да "спасим" детето от проблема му - питаме себе си: "Ще му помогна ли да стане по-уверено и самостоятелно?"

Когато се колебаем дали да отстъпим от границата - питаме себе си: "Ще създам ли по-голяма сигурност или повече хаос?"

Когато сме изкушени да го сравним с друго дете - спираме и си припомняме: "Искам ли то да се чувства ценено за това, което е?"

В родителството, както и в историята за пръстена, битката е не само с орките и другите неприятни твари. Тя си е наша, вътрешна.

И винаги се свежда до едно-единствено нещо: импулса да направим нещо, което ще ни улесни живота в момента, или решението да направим нещо, което ще помогне на детето ни в дългосрочен план, но е по-трудно, изисква воля и постоянство от наша страна.

Защото, точно както във филма, постъпките ни определят какви родители сме, а не намеренията ни.

Всеки ден, във всяка малка или голяма ситуация, пред всеки стандартен или по-сложен проблем, точно там, където решаваме какво да кажем (или НЕ кажем) и направим (или НЕ направим), избираме какви родители сме за децата си.

broken image