Основната част от доброто родителство е това да знаем какво да НЕ правим. Най-сигурният ни успех като родители е да избягваме грешките, които ни пречат да отглеждаме уверени и можещи деца
Знание
Има дни, в които се чувстваме като най-добрите родители на света - децата си лягат навреме, домашните са готови, никой не е плакал поне час, семейната вечеря е минала без конфликти. Стоим, оглеждаме се и сме щастливи от това, което виждаме и чуваме (или по-скоро, изненадващо, този път не чуваме).
И има дни, в които си мислим: "Днес няма полезен ход. Нищо не се получва. Всичко е наопаки." И просто чакаме всички да си легнат (и ние, включително).
Истината е, че всички родители грешим. Но има разлика между случайните грешки (които са нормални и човешки) и системните навици, които незабелязано подкопават увереността и самостоятелността на децата ни. И на практика саботират всичко, към което се стремим като родители и опитваме да следваме като принципи и посоки.
Увлечени от съвсем добри намерения - да им помогнем с предизвикателствата и проблемите, да ги мотивираме да бъдат по-добри в нещо, да постигнем по-бързо тишина и спокойствие у дома, да им бъдем по-близки през особено трудните тийнейджърски моменти, да бъдем навсякъде за тях и да свършим всичко перфектно - забравяме, че методите, които използваме и които сякаш работят за момента, всъщност не ни правят добра услуга в дългосрочен план.
Понякога не си даваме сметка какво правим. Друг път си даваме сметка, но просто нямаме сили за различен подход. Трети път знаем, че не е добре така, но не разполагаме с други инструменти за справяне с проблемите, които ни се струпват всеки ден.
Това издание на бюлетина ще е точно за това - да разпознаем къде сме в момента и да идентифицираме какво може да променим занапред.
Защото когато знаем какво да НЕ правим, вече сме изминали половината път към по-спокойните дни у дома и по-уверените ни деца :)
В продължение на годините си като родител и в работата ми с най-разнообразни деца и семейства, съм забелязала няколко родителскимодела, които се повтарят отново и отново - и които винаги водят до едни и същи проблеми: деца, които са тревожни, несигурни в себе си или прекалено зависими от възрастните. Все неща, които ние НЕ искаме да постигнем като родители, нали? :)
Добрата новина е, че всички тези модели могат да се променят с осъзнаване и практика. Абсолютно всички!
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата, които могат да ни помогнат да разберем как те възприемат родителското ни поведение:
За 5-годишно дете:
- Кога се чувстваш най-смел/а?
- Какво те кара да се чувстваш тъжен/на, когато възрастните ти говорят?
- Обичаш ли, когато ти помагам, или предпочиташ сам/а да опитваш?
- Кои неща искаш да научиш да правиш сам/а?
- Как се чувстваш, когато някой те сравнява с другo дете?
За 10-годишно дете:
- Кога се чувстваш най-уверен/а в себе си?
- Какво би променил/а в начина, по който възрастните ти говорят?
- Харесва ли ти, когато решаваме проблемите ти заедно, или предпочиташ сам/а да се опитваш да се справяш?
- Как се чувстваш, когато те сравняват с други деца?
- За кои неща искаш повече свобода да решаваш сам/а?
За 15-годишно дете:
- Какво от родителското ни поведение те кара да се чувстваш най-неразбран/а?
- Как предпочиташ да получаваш подкрепа, когато имаш проблем?
- Кои граници смяташ за справедливи, а кои - за прекалено строги?
- Как мислиш, че можем да ти помогнем да станеш по-самостоятелен/на?
- Какво би казал/а на родител, който прави същите грешки като нас?
Практика
Хайде да видим кои са ключовите НЕ-та на доброто родителство.
Всички те са базирани изцяло на опита ми с моите три деца и от работата ми с немалък брой родители и учители (да, много важно в този случай!) през последните 14 години.
1. Не решаваме всичко вместо детето
Какво означава:
Да решаваме проблемите им вместо тях, да ги предпазваме от всяка грешка (която знаем, че правят или че ще се получи в резултат от действията им), винаги да се намесваме да "пооправим" ситуацията, да ги улесним (в училище, с приятелите, в ежедневните задължения у дома, в спорт и хобита).
Защо е проблем:
Когато "спасяваме" децата от грешки, неуспехи или неприятности, те не учат как да се справят самостоятелно с предизвикателствата. Лишаваме ги от възможността да развият устойчивост, самочувствие и умения за решаване на проблеми. А това работи върху изграждането на тяхната самостоятелност, което е най-важната ни родителска цел.
Примери:
- Правим домашните вместо тях, когато са забравили
- Носим раницата им, защото е "тежка"
- Ние звъним на учителката всеки път, когато има проблем в училище или нещо не е ясно
- Решаваме конфликтите им с приятели
- Предупреждаваме за всяка потенциална опасност, преди да са я забелязали
Решения:
Вместо: "Внимавай, ще се изцапаш с този сладолед!" (преди детето изобщо да е отворило опаковката)
По-добре: "Навън е много топло и сладоледът ти ще се разтопи много бързо. Как ще си предпазиш бялата тениска от шоколадовия сладолед?”
Вместо: Да правим домашното вместо детето
По-добре: "Забелязвам, че имаш затруднения с това домашно. Искаш ли да седнем заедно да разгледаме от къде можеш да започнеш?"
Вместо: Да решаваме спора с приятел
По-добре: "Виждам, че имаш конфликт с Ади. Как мислиш да го решиш? Как мога да ти помогна, без да се намесвам директно?"
2. Не унижаваме детето
Какво означава:
Да говорим с децата си по начин, по който не бихме искали и допуснали други да говорят на нас. Позволяваме на други хора (роднини, близки, учители, касиерка в магазина) да се отнасят неуважително с децата ни. Пренебрегваме емоциите и мненията на децата си (да, това също е неуважително).
Защо е проблем:
Децата усвояват начина, по който говорим с тях, като свой вътрешен глас и модел за общуване с другите. Когато ги третираме неуважително, те научават, че заслужават такова отношение - и остават в тази “подчинена” позиция с най-различни хора около тях (шеф, партньор, колеги) за години напред.
Примери:
- "Колко пъти да ти го кажа! Защо никога не чуваш?!"
- "Гледай какво си направил/а! Винаги разваляш нещата!"
- "Глупаво е да плачеш заради тази дреболия!"
- Мълчим, когато роднина или учител крещи или говори с неуважителен тон на детето ни
- Говорим за детето си, когато сме с други хора, сякаш то не е там. При задаване на въпроси към него, ние отговаряме или говорим върху него, все едно го няма.
Решения:
Вместо: "Колко пъти да ти го кажа! Защо никога не чуваш?!"
По-добре: "Виждам, че не си чул/а първия и втория път. Нека спра това, което правя, и да ти кажа за трети и последен път всичко отново спокойно." (с по-тих и спокоен глас, за да привлечете внимание и накарате детето да се заслуша, за да чуе думите ви).
Вместо: "Глупаво е да плачеш заради тази дреболия! Бъди мъж, мъжете не плачат! (любимото ми :))"
По-добре: "Виждам, че това наистина те разстрои. Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?"
Вместо: Да мълчим, когато учител крещи на детето ни
По-добре: "Извинявайте, но не одобрявам този тон с детето ми. Ако има проблем, нека поговорим спокойно и намерим решение. Ако сега не ви е възможно, ще опитаме отново утре преди часовете или след училище."
3. Не сме крайни в поведението си
Какво означава:
Или да сме като диктатори (твърде строги, никакви промени в правилата), или да сме като приятели (отстъпваме при всеки натиск, няма граници или плават свободно според настроението ни) без среден вариант.
Защо е проблем:
И двете крайности са вредни. Прекалената строгост разрушава креативността и самостоятелността. Прекалената отстъпчивост създава хаос и тревожност у децата, защото не знаят какво да очакват.
Примери:
- Твърде строго: "Правилото е правило! Няма обсъждане!" (дори когато правилото очевидно не работи)
- Твърде отстъпчиво: "Добре, още 10 минути..." (за 5-ти път)
- Твърде строго: Настояваме детето да си изяде всичко в чинията, дори когато е очевидно сито и количеството е повече
- Твърде отстъпчиво: Купуваме играчката в магазина след 20 минути хленчене
Решения:
Вместо строга крайност: "Правилото е правило! Няма обсъждане!"
По-добре: "Виждам, че това правило създава проблеми. Нека заедно обсъдим защо го имаме и дали трябва да го променим."
Вместо отстъпчива крайност: "Добре, още 10 минути..." (за 5-ти път)
По-добре: "Разбирам, че искаш още време, но времето за екран приключи, както се договорихме. Утре ще имаш отново своето време, сега остави таблета." (и ако продължава да не става: "Ти ли ще ми дадеш таблета или аз да го взема от теб?")
Вместо строга крайност: Да настояваме детето да изяде всичко
По-добре: "Забелязвам, че не можеш да си довършиш супата. Тялото ти най-добре знае кога е сито. Следващия път ще сложим по-малко." (тук проблемът може да отива и към егото на родителя, който не иска да си признае, че не е преценил количеството :))
4. Не сравняваме детето си с други
Какво означава:
Да мерим детето си с други деца, братя/сестри, или дори със себе си в миналото. Създаваме много тежкото усеща, че родителската ни любов е условна и зависи от постиженията на децата ни.
Защо е проблем:
Сравненията директно разрушават самочувствието на детето и създават нездравословна конкуренция. Детето научава, че стойността му зависи от това колко е добро в сравнение с другите, а не от това, че е самостоятелна личност.
Примери:
- "Защо не можеш да бъдеш като Тони? Той винаги си прави домашните, без да моли за помощ майка си!"
- "Сестра ти никога не ни е отговаряла така!"
- "Когато аз бях на твоята възраст, бях много по-отговорен/на"
- "Виждаш ли колко добре се държи Силвия? Защо ти не можеш така?"
Решения:
Вместо: "Защо не можеш да бъдеш като Тони? Той винаги си прави домашните, без да моли за помощ майка си!"
По-добре: "Забелязвам, че имаш затруднения с домашните. Искаш ли заедно да намерим начин, който работи за теб?"
Вместо: "Сестра ти никога не ни е отговаряла така!"
По-добре: "Този тон не е приемлив в нашето семейство. Нека поговорим за това какво се случва и как можеш да реагираш по-добре."
Вместо: "Когато аз бях на твоята възраст..."
По-добре: "Виждам, че управлението на времето е предизвикателство за теб. Всяко дете се развива по свой начин и в свое време. Ако искаш, мога да ти разкажа какво правих аз на твоята възраст, за да си организирам задачите."
5. Не забравяме за себе си
Какво означава:
Да мислим, че добрите родители жертват всичко за децата си. Изтощаваме се физически и емоционално, после реагираме от умора и стрес, вместо от мъдрост и по-късно съжаляваме за казаното и стореното.
Защо е проблем:
Изтощените, стресирани родители не могат да дават най-доброто от себе си. Освен това, не показваме на децата си модел на здравословен баланс между грижата за другите и грижата за себе си. А това е много ценно, дори основно лично умение, което да възпитаме у малките ни хора.
Примери:
- Никога не си взимаме почивка през деня, защото се чувстваме виновни, че няма да свършим всичко “по списъка”
- Жертваме изцяло личното време заради децата
- Не се храним добре, не спим достатъчно, не се виждаме редовно с приятели
- Щом реагираме с крясъци, значи сме на края на силите си
Решения:
Вместо: "Аз съм родител, нямам право на почивка"
По-добре: "За да мога да се грижа добре за семейството си, трябва да се грижа и за себе си." Например, когато се приберем у дома в края на деня, можем да кажем: Деца, имах тежък ден и имам нужда от 15 тихи минути сама и ще се върна веднага след това. Моля, запазете тишина и не идвайте при мен.”
Вместо: Да жертваме изцяло личното време
По-добре: "Създавам баланс между семейното време и личното време, защото и двете са важни." Това значи, че имаме фиксирано време през седмицата, за което знаят всички у дома, само за нас си - йога, фитнес, хоби, книга или любимо ТВ шоу, вечеря с партньора навън или кино вечер и т.н.
Вместо: Да реагираме с крясъци от изтощение
По-добре: "Чувствам се претоварен/а в момента. Нека си взема 5 минути, за да се успокоя, и после ще поговорим."
И още...
Тази седмица си направихме вечерен кино маратон с децата с "Властелинът на пръстените" (бях забравила колко епично дълги са тези филми - в разширеното им издание общо са почти 12 часа :))). И в един момент осъзнах нещо за родителството (и за себе си), което никога преди не бях забелязала толкова ясно.
Видях Ам-гъл - този противоречив герой, който се люшка между добро и зло, между Смийгъл и чудовището, което е станал, по съвсем друг начин. С интерес гледах как в главата му постоянно се водят разговори между два гласа - единият го призовава към доброто, другият към тъмната страна, и той се мъчи (психически и физически) да избере кой да последва.
И нямаше как да не го оприлича с ежедневието на всеки родител. Всъщност, на всеки човек.
Ние постоянно имаме поне два противоречащи си гласа в главата ни. Даже по повече - разумният, емоционалният, мечтателят, сухарът, готиният, резервираният, шефът, кокетният. Но за да опростим малко, нека гласовете са два - добрият и лошият.
Всеки ден, по стотици пъти, се колебаем:
"Не трябваше ли да бъда по-строг?"
"Достатъчно категоричен ли бях?"
"Трябваше ли да направя изключение или правилото да си работи?"
"Може би съм била прекалено мека..."
"Или пък прекалено рязка?"
И понеже това не е достатъчно, има още усложняващи фактори.
Например, ако имаме повече от едно дете, всяко е с различен темперамент - при едното работи едно, при другото работи друго, при третото - трето. Или ако се разминаваме с партньора си по някои (или повечето) въпроси за възпитанието. Или ако нямаме партньор и сме сами в това приключение.
Всеки ден се люшкаме между най-различни гласове в главата ни:
Глас 1: "Нека му помогна с домашното, че се мъчи."
Глас 2: "Не, не, той трябва сам да се справи, иначе няма да научи."
Глас 1: "Може би да отстъпя този път, че беше труден ден."
Глас 2: "А, не, ако отстъпя сега, винаги ще очаква изключения."
Глас 1: "Ох, така жалко плаче! Аз може би съм супер строга!"
Глас 2: "Не, границите са важни, трябва да издържа."
Точно като Ам-гъл, ние се мъчим да изберем кой глас да последваме. Понякога избираме добре и мъдро, понякога - не чак толкова. Но важното е, че както и във филма, в един момент трябва да изберем "на чия страна сме".
И гледам аз филма, мрат орки, стрелят елфи, Фродо вече не издържа (той, разбира се, също се раздира от вътрешни противоречия), а аз се чудя:
Коя е нашата страна като родители?
Всъщност, е съвсем ясно. Страната, която избираме, за да може децата ни да са:
- Уверени в себе си и способностите си
- Можещи да се справят самостоятелно с предизвикателствата
- Любопитни и неспиращи да учат и да се развиват
- Знаещи, че ние сме винаги насреща, за да ги обичаме и да им помагаме (а не да решаваме вместо тях)
Затова и всеки път, когато се съмняваме, когато чуваме едновременно всички гласове в главата си, нека не се осланяме само на уморената си, стресирана, раздразнена интуиция и емоционални хрумки на момента.
Нека се връщаме към основата и няма да сбъркаме.
- Какво искам да постигна като родител?
- Какво със сигурност НЕ трябва да правя по време на това приключенско начинание?
Когато се съмняваме дали да "спасим" детето от проблема му - питаме себе си: "Ще му помогна ли да стане по-уверено и самостоятелно?"
Когато се колебаем дали да отстъпим от границата - питаме себе си: "Ще създам ли по-голяма сигурност или повече хаос?"
Когато сме изкушени да го сравним с друго дете - спираме и си припомняме: "Искам ли то да се чувства ценено за това, което е?"
В родителството, както и в историята за пръстена, битката е не само с орките и другите неприятни твари. Тя си е наша, вътрешна.
И винаги се свежда до едно-единствено нещо: импулса да направим нещо, което ще ни улесни живота в момента, или решението да направим нещо, което ще помогне на детето ни в дългосрочен план, но е по-трудно, изисква воля и постоянство от наша страна.
Защото, точно както във филма, постъпките ни определят какви родители сме, а не намеренията ни.
Всеки ден, във всяка малка или голяма ситуация, пред всеки стандартен или по-сложен проблем, точно там, където решаваме какво да кажем (или НЕ кажем) и направим (или НЕ направим), избираме какви родители сме за децата си.
