Защо децата на "трудните" родители стават най-устойчивите възрастни (и какво можем да научим от тях)

Когато учим децата си да търсят решения вместо виновници, им даваме най-мощния инструмент за успех в живота.

Знание

За мен, на света има два типа родители.

Едните, когато детето им има проблем в училище, питат: "Какво мога да направя у дома, за да помогна?". Когато детето се държи зле на детската площадка, се питат: "Как да му помогна да се научи на по-добро поведение?". Когато възникне конфликт с другите родители, търсят начини да подобрят комуникацията. Когато сутрин все закъсняват, променят цялата вечерна рутина.

Другите обвиняват учителката, че не разбира характера на детето им. Отсичат, че другите деца са агресивни и лошо възпитани, а площадката е тясна за всички. Смятат, че системата е против тях, че другите родители са прекалено строги или прекалено отпуснати. Сутрешният хаос си е такъв, какъвто е при всички семейства, така че спокойно!

Разликата между тези два типа родители не е в децата им или в обстоятелствата. Разликата е в начина, по който възприемат отговорността си като родители.

Първата група родители отглежда деца, които стават устойчиви, самостоятелни и способни да се справят с предизвикателствата.

Втората - деца, които от малки се научават да търсят кой друг е виновен за проблемите им.

Какво означава това?

Когато поемаме отговорност, автоматично получаваме контрол. Можем да променим подхода си, да научим нови стратегии, да се адаптираме към нуждите на детето си. Всеки проблем става възможност за растеж - наш и на детето.

Когато обвиняваме другите, предаваме цялата си сила. Ставаме жертви на обстоятелства извън нашия контрол. Чакаме някой друг да промени правилата, системата или поведението си, за да стане по-добре за нас самите.

И, в действителност, това променя всичко за нас и децата ни:

Родителите, които поемат отговорност, напредват. Техните деца развиват все повече умения. Семейният им живот се подобрява. Отношенията им стават по-силни.

Родителите, които обвиняват, остават на място. Колкото повече виждат други семейства да успяват, толкова повече се убеждават, че "играта е нагласена". Че другите деца са по-послушни "по природа". Че другите родители имат повече късмет, време, ресурси, подкрепа и каквото там се сетите като извинение.

Но така се създава опасен порочен кръг: липсата на прогрес става доказателство, че проблемът е в другите. Което води до още повече обвинения, по-малко действия и още по-слаб прогрес.

А най-тревожното от всичко е какво се случва с децата в този процес.

Когато ние постоянно сочим виновни навън, децата ни се научават да правят същото. Те възприемат света като място, където успехът зависи от други хора, от обстоятелствата, от късмета. Вместо да развиват увереност в собствените си способности, те стават зависими от мнението и действията на околните. Превръщат се в хора, които винаги имат обяснение защо нещата НЕ им се получават и, естествено, НЕ търсят начини да ги променят.

Магията не е в това да се преструваме, че всичко зависи от нас. Това, разбира се, не е вярно - напротив, някои неща наистина са извън нашия контрол. Магията е да знаем кое е в наш контрол и да фокусираме енергията си върху това, което можем да променим. Точно тогава и ние, и децата ни придобиваме невероятна сила.

Успешните родители имат много силно чувство за отговорност. Те знаят, че обвиненията (включително и към децата, които били еди-какви си) не ги водят напред.

Когато в главата си сме жертви на обстоятелствата, винаги ще си имаме причини да не успяваме. Винаги ще чакаме някой друг да дойде и да оправи нещата.

Когато в главата си сме отговорни за случващото се, винаги ще има решение, винаги ще сме в процес на учене как животът да става по-добре, как децата ни да израстват по-успешни.

Само едният подход създава движение напред.

Само единият подход учи децата как се успява и как се върви уверено по неравния път на живота.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за отговорността:

За 5-годишно дете:

• Какво правиш, когато нещо не върви както искаш?
• Кой може да помогне, когато имаш проблем?
• Как се чувстваш, когато поправиш грешка, която си направил/а?
• На кого разчиташ, когато ти е трудно?
• Какво можеш да направиш сам/а, за да се почувстваш по-добре?

За 10-годишно дете:

• Какво означава да поемеш отговорност за действията си?
• Кога е най-трудно да признаеш, че си сгрешил/а?
• Какво правиш, когато нещо не е честно, но не можеш да го промениш?
• Как решаваш дали проблемът е твой или на някой друг?
• Какво те кара да се чувстваш по-силен/на - да обвиниш някого или да намериш решение?

За 15-годишно дете:

• Как различаваш нещата, върху които можеш да влияеш, от тези, върху които не можеш?
• Какво правиш, когато се чувстваш, че с теб се отнасят несправедливо?
• Как балансираш между поемането на отговорност за постъпка и защитаването на себе си?
• В кои ситуации търсиш причините в себе си, а в кои - в другите?
• Как мислиш, това да можеш да поемаш отговорност за думите и действията си, влияе ли на отношенията ти с другите?

Практика

Днес съм избрала силен инструмент за личностно развитие, който се използва активно и в бизнеса, за да визуализираме къде точно можем да фокусираме енергията си за най-добри резултати.

"Кръговете на моя контрол"

Материали:

• Голям лист хартия
• Три различни цвята флумастери (червен, зелен, син)
• Малки лепящи листчета

Как работи:

Нарисувайте три концентрични кръга:

🔴 Червен кръг (Пълен контрол):

• Как реагирам на разказите на детето
• Времето, което отделям за разговори
• Уменията за справяне с конфликти, които му предавам
• Начинът, по който говоря за другите хора, с които аз имам конфликти

🟢 Зелен кръг (Мога да влияя):

• Социалните умения на детето (чрез практика)
• Неговата увереност (чрез подкрепа)
• Комуникацията с учителите (чрез срещи с тях)

🔵 Син кръг (Без контрол):

• Поведението на другите деца
• Решенията на учителите
• Възпитанието на другите деца

Правилото е много просто:

80% от енергията ви трябва да отива в червения кръг, 20% в зеления, а синия просто приемате без да харчите сили за него.

Колкото повече се фокусирате върху червения кръг, толкова повече той се разширява и придобива все по-голямо значение и сили (Властелинът на пръстените от миналата седмица продължава да ме държи :)).

Но ако се съсредоточите върху синия, той сякаш расте, потиска ви и изсмуква всички сили и мотивация.

И още...

Психологическите изследвания разкриват нещо много интригуващо за връзката между отговорността и нашето възприемане на проблемите. Когато вярваме, че имаме контрол над ситуацията, мозъкът ни я обработва по коренно различен начин.

Проучванията на д-р Мартин Селигман (ученът зад позитивната психология) показват, че хората с "вътрешен локус на контрол" (тези, които вярват, че именно техните действия влияят на резултатите) не просто се справят по-добре с проблемите - те всъщност ги възприемат като по-малки и по-решими.

Когато поемаме отговорност, активираме префронталната кора - частта от мозъка, отговорна за решаване на проблеми и планиране. Когато обвиняваме другите, се активира амигдалата - центърът на страха и стреса, който ни кара да виждаме заплахи навсякъде около нас и във всяко нещо, което ни се случва.

Това обяснява защо родителите, които поемат отговорност, не просто намират повече решения - те буквално “виждат” повече възможности. Техният мозък е настроен да търси начини за подобрение, а не доказателства за безпомощност.

И тук идва най-интересната част, която стои и в заглавието на днешния ми бюлетин. Когато показваме поемане на отговорност пред децата си, активираме същите мозъчни пътеки и у тях. Те започват да възприемат предизвикателствата като задачи за решаване, а не като непреодолими препятствия.

Децата на родители с висок локус на контрол развиват по-силна устойчивост към стрес и по-добри умения за справяне с неуспехи. Те учат, че дори когато нещата не вървят добре, винаги има нещо, което могат да направят.

Затова смело можем да кажем, че родителите, които не обвиняват другите за живота си, отглеждат деца, които не се предават пред разочарованията на дните.

Това не е просто позитивно мислене. Това е цялостно преструктуриране на начина, по който мозъкът обработва нещата, които ни се случват всеки ден.

И всичко започва с нашия избор да поемем отговорност за това, което можем да контролираме.

P.S. Ако смятате отговорността за ключово умения, което да предадете на децата и искате да им помогнете да не се предават пред трудностите и да носят последствията от собствените си избори, в курса ми "Силата на границите" давам повече от дузина инструменти и примери за това.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: