Родителският стрес е неизбежен - но с правилните инструменти, можем да се научим да го управляваме, вместо той да управлява нас.
Знание
Родителството е шарена работа.
Има дни, в които нещата си вървят по план, спокойни сме, доволни сме (от себе си и другите), животът изглежда хубав и весел, слънчево ни е, дори навън да вали.
Но има и дни, които изглеждат абсолютно невъзможни. Понякога е така още от рано сутринта - неспокойна нощ и трудно заспиване, късно ставане на децата, мнооого бавно оправяне за закуска, криви лица при вида на закуската, резки болки в стомаха точно на вратата, забравен на задната седалка спортен екип за физическото (когато вече си в офиса), изненадващо неприятен мейл от клиент, който е повод за спешна среща с колегите (която провеждаш от колата, за да занесеш спортния екип в училище), обаждане от класната, че трябва да си прибереш детето, защото му е лошо на стомаха (точно, когато си стигнал обратно в офиса)...
В други дни, някак крепим положението и развяваме белия флаг по-късно - примерно малко преди вечеря, когато никой не е доволен от съвместния ни живот заедно. Времето за екран не е колкото трябва, вечерята не е каквато трябва, маратонките не са които трябва, кучето не е изведено където трябва...
Всеки от нас има такива дни, без значение колко спокоен, можещ и успешен родител е.
Разбира се, ако попитаме нашите майки и татковци или баби и дядовци, те биха казали, че по тяхно време отглеждането на деца е било много трудно. И несъмнено са прави - всяко поколение е имало своите си родителски (и лични) проблеми за решаване. Но съм повече от убедена, че родителството днес е безпрецедентно трудна задача.
Съвсем откровено - нивото му на сложност е често невъзможно.
Днес ние, родителите, трябва да балансираме между кариера и семейство, да предпазваме децата си от безбройните опасности онлайн, да се справяме с нарастващо финансово напрежение в света, да отговаряме на невиждани досега стандарти за "идеално родителство", налагани от социалните медии.
И още - да отделяме достатъчно (!!!) време за себе си, да инвестираме в личното си и духовно израстване, да следваме духа на минимализма у дома (с три деца...), да изглеждаме добре физически, да сме успешни професионално, да доброволстваме в свободното (!!!) си време, да сме климатично отговорни с минимален въглероден отпечатък на семейството и някак си успоредно с това да имаме поне две коли, за да можем да водим децата по спортове и занимания след училище в двата различни края на града.
И точно в този смисъл - нормално е да сме под стрес.
Усещането, че имаме ужасно много задължения, твърде малко време, постоянно сме изморени и че се проваляме в някоя (или всички) области от живота ни - това са мисли, които спохождат всеки родител ежедневно. Да, всички родители около нас - дори тези, които изглеждат винаги организирани и спокойни - изпитват някаква форма на стрес.
Но, внимание - това не ни прави нито по-малко способни, нито по-малко любящи родители. Проблемът не е в това, че изпитваме стрес, а в това да осъзнаем какъв тип стрес изпитваме в конкретния момент и да изберем инструменти за справяне с точно този тип. Има поне 6 различни видове стрес, които ни владеят - поотделно или в комбинация от два и повече :)
Затова и ключът към малко повече спокойствие в дните ни е точно там - да знаем какво се случва в нас момента, какво ни провокира и кой точно инструмент може да ни помогне конкретно в тази ситуация.
Родителският стрес, всъщност, е под формата на най-различни битки. Когато се научим да ги разпознаваме, само тогава можем да постигнем победа и да донесем спокойствие в ума и дома си.
И да не забравяме - винаги ще има място за подобрение, но ако децата ни се чувстват обичани, подкрепяни и сигурни, ако виждат как ние се борим и развиваме, значи сме на прав път - независимо от моментните огънчета (и гигантски пожари :)), които постоянно гасим.
Общуване
Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата за стреса:
За 5-годишно дете:
- Какво правиш, когато си притеснен за нещо?
- Как разбираш, че мама или татко са притеснени или уморени?
- Кога се чувстваш най-спокоен и щастлив?
- Какво правиш, когато се случи нещо, което не харесваш?
- Кога според теб мама и татко изглеждат най-щастливи?
За 10-годишно дете:
- Какво означава за теб думата "стрес"?
- Кои моменти от деня ти са най-стресиращи и защо?
- Как разбираш, че някой около теб е под стрес?
- Какво правиш, когато се чувстваш притеснен или напрегнат?
- Как мислиш, че можем да си помагаме взаимно в семейството, когато някой е под стрес?
За 15-годишно дете:
- Какви са най-честите причини за стрес в твоя живот?
- Как се променя начинът, по който реагираш на стрес, когато си с приятели и когато си със семейството?
- Кои стратегии за справяне със стреса работят най-добре за теб?
- Според теб кои са най-големите стресиращи фактори за възрастните днес?
- Как смяташ, че социалните медии влияят върху нивата на стреспри тийнейджърите и техните родители?
Практика
"Компас на стреса"
За днешната тема избрах инструмент, с който:
- да идентифицираме различните видове стрес;
- да потърсим причините за появата му;
- да изберем ефективен подход за справяне с него.
Ще разгледам шест различни вида стрес, които се проявяват най-често при родителите.
1. Стрес, породен от гняв
Какво представлява
Проявява се, когато децата ни правят нещо, което не е по план и ни изкарва моментално от релси. Например, когато разлеят сок върху документите ни, счупят нещо ценно, не ни чакат на уреченото място в уречения час или когато се събудим сутрин и открием, че детето има температура, точно когато имаме важна среща.
Причини
Чувство на несправедливост, загуба на контрол, неоправдани очаквания, предварително напрежение.
Подход
Най-напред се спираме и отчитаме физическите симптоми на гнева - стегнати рамене, забързано дишане, желание да викаме, свити ръце в юмруци. Задължително си взимаме 10 секунди дълбоко дишане, преди да реагираме, защото в този момент амигдалата в мозъка ни е превзела контрола и имаме нужда от пауза, за да не реагираме лошо.
Тъй като стресът, породен от гняв най-често е резултат от рязко нарушаване на очакванията ни, то в тези ситуации проблемът е свързан с нашия нереалистичен оптимизъм към това какво е нормалното състояние на нещата в родителството (под контрол, по план, разумно и логично, щастливо и доволно).
Затова и решението е да погледнем на събитията с по-адекватния реалистичен песимизъм и да пренасочим мислите си към по-широката перспектива: “Дали очакванията ми всичко винаги да е под мой контрол са реалистични?”, “Стана ли нещо наистина фатално?”, “Как се чувства детето ми сега?”.
И накрая, когато ситуацията се успокои, добре е да анализираме кои са нашите конкретни провокатори - дали е шумът, безпорядъкът, вероятността за закъснение или нещо друго, за да можем проактивно да се подготвим за подобни ситуации в бъдеще.
2. Стрес, породен от унижение
Какво представлява
Проявява се, когато се чувстваме публично оценявани или съдени като родители. Например, когато детето ни прави истерия в супермаркета и всички наоколо ни гледат, когато учителят ни вика в училище заради лошо поведение на детето, когато свекървата прави забележка за начина, по който храним малкия, или когато приятели без деца повдигат вежди при вида на разхвърляния ни дом.
Причини
Страх от негативна социална оценка, вътрешна несигурност, сравнение с идеализирани образи от социалните медии, трудности при поставяне на здравословни граници.
Подход
Първо, разпознаваме физическите усещания на този вид стрес - стягане в гърдите, топлина в лицето, желание да се скрием или "изчезнем" от ситуацията, защото това са първите сигнали, че сме в капана на унижението.
Проблемът при този вид стрес, е че той фокусира мислите ни върху това какво си мислят другите, а не върху реалните нужди на момента. Затова и решението е да си напомним, че повечето странични наблюдатели или са безразлични към ситуацията, или самите те са преживявали подобни моменти и изпитват съпричастност, а не осъждане.
Няма нужда да се доказваме на никого, за да бъдем добри родители на децата си. Трябва да се опитаме да разграничим нашата лична стойност от моментното поведение на детето ни, защото кризата му не е директно отражение на нашите родителски способности, а нещо далеч по-сложно.
И накрая, когато ситуацията отмине, добре е да опитаме следното мисловно упражнение: представяме си, че наш близък приятел е преживял същото - какъв съвет бихме му дали? Това ще ни помогне да изградим по-балансирана и състрадателна перспектива към нас самите.
3. Стрес, породен от паника
Какво представлява
Проявява се, когато изпитваме внезапно чувство на безпомощност или страх за безопасността и бъдещето на децата ни. Например, когато детето изчезне от погледа ни за няколко секунди в мола или в парка, когато получим обезпокоителни резултати от медицински изследвания, когато осъзнаем, че нямаме достатъчно спестявания за образованието им, или когато чуем за инцидент, случил се с дете на същата възраст като нашето.
Причини
Инстинктивен родителски защитен механизъм, предишни наши травматични преживявания, информационно претоварване с новини за опасности и злополуки.
Подход
Разпознаваме ранните признаци на паниката - ускорен пулс, плитко дишане и катастрофично мислене ("Детето ми е отвлечено", "Никога няма да успее в живота"), защото това ни позволява да се намесим, преди паниката да ескалира напълно и да ни обземе изцяло.
Проблемът тук е, че заедно с паниката заминава и нашата увереност и здрав разум. Мозъкът е натиснал сирената и ние тичаме след нея. Затова и решението е да спрем алармата - поемаме дълбоко въздух, броим до пет, поставяме ръка на сърцето си, фокусираме се върху нещо, което можем да видим, да чуем, да докоснем, за да върнем съзнанието си в "тук и сега".
И след това да си върнем разсъдъка и увереността, като сложим нещата в перспектива: "Колко вероятно е наистина да се случи най-лошото? Какви доказателства имам за това? Какво е най-лошото, което може да му се случи, ако не влезе в това училище?". Може да се чуем с наш доверен и по-опитен в темата приятел или близък, който да ни каже неговото мнение по въпроса.
Накрая, когато ситуацията отмине, да я анализираме и да си направим "резервен план" за подобни ситуации в бъдеще - защото даже само усещането, че имаме план за действие, значително ще намали тревожността ни.
4. Стрес, породен от срам
Какво представлява
Проявява се, когато сме направили нещо, от което после съжаляваме като родители и изпитваме болезнено чувство за провал. Например, когато сме избухнали и се разкрещим на детето си, пропуснали сме важно училищно събитие, не сме спазили обещание, което сме дали, или сме се държали по начин, който противоречи на собствените ни принципи на възпитание.
Причини
Разминаване между нашия си идеализиран образ за нас като родители и реалното ни поведение, страх от провал, умора или изтощение, които понижават способността ни за саморегулация.
Подход
Най-важното е да разширим представата си за това колко "нормално" поведение може да съществува в рамките на доброто родителство, защото срамът се храни от убеждението, че нашите грешки са уникални и неприемливи.
Проблемът със срама е, че се опитва да засегне нас като хора, а не постъпките ни. Затова решението е да направим разлика между срама ("Аз съм лош родител!"), който ни парализира, без да предлага изход, и вината ("Направих нещо, което не съответства на ценностите ми!"), която е конструктивна и да води до извинение и промяна.
Вместо да се опитваме да заглушим или отречем срама, трябва да му позволим да съществува и да си дадем сметка, че тази емоция се появява при всички ни и е тук, за да ни покаже какво можем да променим в себе си, за да бъдем по-добри родители.
Най-мощният инструмент срещу срама е споделянето му с доверен човек, който може да предложи разбиране без осъждане - защото, както казва изследователката на срама Брене Браун, "Срамът не може да оцелее на светлината на съпричастността".
5. Стрес, породен от преувеличение
Какво представлява
Проявява се, когато губим перспектива и започваме да възприемаме ежедневни родителски ситуации като непреодолими катастрофи. Например, когато детето получи една лоша оценка и си мислим, че цялото му образование е застрашено, когато минава през труден период с приятелите и сме убедени, че никога няма да развие социални умения, или когато отказва да яде зеленчуци и се страхуваме, че ще има здравословни проблеми доживот.
Причини
Склонност към катастрофично мислене, информационно претоварване със съвети за възпитание, социална изолация, която ограничава реалното сравнение с други родители и други деца.
Подход
Когато усетим, че преувеличаваме проблем, най-полезно е да си зададем въпроса "Дали това ще има значение след 5 години?", тъй като незабавно ни помага да възстановим перспективата и да разграничим временните трудности от истински значимите проблеми.
Полезно е съзнателно да си припомним предишни случаи, когато сме били сигурни, че се случва нещо катастрофално, а впоследствие се е оказало незначително – това помага да изградим по-реалистична представа за ситуацията сега. Винаги помага да потърсим и по-балансирана външна гледна точка – като споделим притесненията си с по-опитен родител, партньор или приятел.
И накрая, никога не е излишно да възприемем по-философско отношение към временните трудности, като си напомним, че животът неизбежно включва възходи и падения, че децата са учудващо устойчиви, и че както казва Барух Спиноза, пред "аспекта на вечността" малко от нашите ежедневни притеснения имат истински дългосрочно значение :).
6. Стрес, породен от прекалена сериозност
Какво представлява
Проявява се, когато загубим способността да откриваме хумористичната и лека страна на родителството и започваме да възприемаме всичко с болезнена сериозност. Например, когато всяка детска лудория се превръща в личен провал, когато възприемаме всяка задача като ново бреме, когато дори забавните детски словесни грешки не успяват да предизвикат усмивка у нас, или когато започваме да се чувстваме виновни, ако се забавляваме с децата, вместо да "работим" върху възпитанието им.
Причини
Хронична умора и изтощение, свръхчувство за отговорност, натиск от социални медии за перфектно родителство, които представят родителството едновременно като важна "мисия" и като повод за идеализирани снимки в социални медии, изгубена връзка с детското у нас самите, потиснати собствени нужди за игра и радост.
Подход
Проблемът тук е, че “малко сме се напрегнали по темата”, както казваше един приятел - баща на три деца с малка възрастова разлика :) Станали сме едни сериозни, суховати, скучновати, пораснали големи с ясни изисквания и точни очаквания.
Затова и решението започва от това да си дадем разрешение да бъдем несъвършени и да се забавляваме в родителската роля, защото парадоксално, когато престанем да се стремим към перфектно родителство, често ставаме по-добри родители.
Нека спираме от време на време през деня в безумните ситуации, които ни се случват, за да осъзнаем в какъв весел, пълен с небивалици сериал сме се вкарали. Да му се посмеем и да ги споделяме с приятели, които биха оценили спецификата на хумора. Тези моменти няма да се върнат – детски бисери, абсолютно абсурдни ситуации и глупави недоразумения.
Добре е да си определим редовно време за “чиста” игра с децата, без образователни или възпитателни цели, следвайки тяхното темпо и интереси, защото това ни помага да преоткрием детската радост от момента и спонтанността.
И накрая, когато усетим, че пак нещо “сме се напрегнали по темата”, да си зададем въпроса "Как би изглеждала тази сцена, ако беше в “Приятели” (а аз бях Рейчъл или Джоуи)?"
Няколко съвета за ефективно ползване на "Компаса на стреса":
- Напишете някъде тези 6 вида стрес и когато неизбежно попаднете в такива ситуации през седмицата, си припомняйте какъв тип стрес се опитва да ви извади от равновесие. Ако имате тип, който често се повтаря - явно той е доминиращият в момента във вашия родителски живот.
- Обърнете внимание дали има връзка между видовете стрес и: определен период от деня (сутрин, вечер); конкретно дете (ако имате повече от едно); специфични ситуации (домашни, подготовка за училище, хранене)
- Припомняйте си, че винаги има начини за справяне със стреса - и най-ефективните от тях са конкретни инструменти и техники, а не пожелателно мислене. Затова е толкова важно да осмислите какво става в още в началните моменти, в които го изпитвате. Постепенно ще развиете "стресова осъзнатост", която ще ви позволи да реагирате по-адаптивно и да се възстановявате по-бързо.
И да не забравяме - целта не е да елиминираме напълно стреса (което е невъзможно), а да го управляваме по-ефективно и да намалим негативното му влияние върху нас и нашето семейство.
И още...
Родителите често сме най-строгите съдии на самите себе си.
Вътрешният ни глас - този, който говори в главата ни, когато нещата не вървят по план - рядко е глас на утеха или разбиране. По-често той е строг, критичен и безкомпромисен.
"Как можа да забравиш отново да провериш домашното?" "Пак нямаше време да обърнеш внимание!" "Другите родители се справят много по-добре от теб." "Вечно не си организирана!" "Хайде, пак обърка нещата".
Интересният момент тук е точно този “вътрешен” глас, който всъщност никак не е вътрешен. Тези “наши” критични гласове не са случайни - те обикновено са вътрешно приети гласове от нашето минало на хора, които са ни били важни, на които сме имали доверие и които сме чували често. Може би строг родител, критичен учител, взискателен треньор, по-големия и по-отворен брат или сестра, властна най-добра приятелка, или просто обществените очаквания, които сме приели за чиста монета в детството си.
Също така е важно да имаме предвид, че рядко бихме казали подобни неща на близък приятел, който е родител и се сблъсква със същите предизвикателства. Напротив, най-често сме много по-разбиращи, подкрепящи и мили към другите, отколкото към самите себе си. Ако най-добрата ни приятелка звънне и каже, че днес просто не може повече, какво бихме отговорили: “Колко си неорганизирана и хаотична! Как пък всеки път едно и също става при теб!”. Или ще ѝ споделим: “Всички имаме такива дни. Всичко е наред. Утре ще бъде по-добър ден.”
Парадоксално този вътрешен глас нито ни мотивира, нито ни защитава от бъдещи грешки. Той постига точно обратното - когато сме под постоянна вътрешна критика, нивата ни на стрес се повишават, способността ни да вземаме добри решения намалява, а мотивацията ни... се срива. (И за децата важи същото, между другото :)
Затова е крайно време да променим начина, по който си говорим. Ако ни е трудно да си представим как, може да пробваме точно това просто упражнение: следващия път, когато вътрешният ни критик се активира, си представяме, че говорим не със себе си, а с близък приятел, който е в точно същата ситуация. Какво бихме му казали? Какъв тон бихме използвали? Какъв съвет бихме му дали?
Сега нека кажем точно това и на себе си :)
Разбира се, това не означава да си спестяваме отговорността или да не се стремим към подобрение. Означава да приемем, че перфектното родителство е мит, че грешките са неизбежна част от процеса, че се учим в движение заедно с още милиарди други родители, поели на славното и геройско родителско приключение като нас.
