10 трудни ситуации с децата, които успешните родители виждат по различен начин

Когато промениш как гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се променят.

Знание

Всяка година започваме с амбиция да бъдем по-търпеливи, по-спокойни, по-добри родители. И всяка година, някъде около 17-януари, детето ни избухва в магазина за дреболия, ние избухваме след него, и новогодишните решения тихомълком се изпаряват заедно с последните бонбони от дузината адвент календари по празниците.

Тази година предлагам нещо различно.

Вместо да се опитваме да променим децата или себе си, нека променим начина, по който гледаме на нещата. Защото - и това е тайната, която успешните родители знаят - повечето неща, които ни изглеждат като проблем, всъщност са добра новина. Просто трябва да се научим как да гледаме на нея.

Споделям ви 10 трудни родителски ситуации и как изглеждат, когато ги погледнем с други очи.

Хайде, напред!

Ситуация 1: Детето, което се гневи

Какво виждаме: Проблем във възпитанието. Детето избухва, крещи, тропа - а ние се питаме къде сме сбъркали.

Какво всъщност се случва: Детето ви вярва достатъчно, за да ви покаже истинските си емоции. Това е добра новина!

Гневът не е "лоша" емоция - той е сигнал, че нещо важно за детето е застрашено: границите му са нарушени, нуждите му не са посрещнати или усеща несправедливост. Децата, които избухват пред нас, всъщност ни казват: "Чувствам се достатъчно сигурно с теб, за да покажа какво наистина чувствам". Децата, които никога не се ядосват у дома, просто са се научили да крият емоциите си - а това определено не е умение, което искаме да развиват.

Какво да направим: Вместо "Спри да се ядосваш!", което е невъзможно и само засилва гнева, опитайте: "Виждам, че си много ядосан. Имаш право да се ядосваш. Нека намерим начин да го изразиш, без да нараняваш себе си или другите."

Ситуация 2: Детето, което е сбъркало

Какво виждаме: Провал - негов и наш. Счупената чаша, забравената тетрадка, лошият избор на приятели - и веднага мислим какво сме пропуснали да го научим.

Какво всъщност се случва: Детето репетира за живота на сцена, където публиката е все още малко - и по-благосклонна :) Това е добра новина!

Грешките в детството са най-лесните уроци, които детето ви някога ще получи. Забравената тетрадка на 8 години струва един неудобен разговор с учителката. Същата грешка на 28 - забравен важен документ - може да му струва работата. Всяка грешка сега е репетиция за живота после. Детството е единственият период, когато можем да се проваляме безопасно, с някой до нас, който ни помага да станем.

Какво да направим: Вместо "Как можа да забравиш пак?!" опитайте: "Какво можеш да направиш следващия път, за да си спомниш?" Фокусът е върху решението, не върху вината.

Ситуация 3: Детето, което казва "Не мога!"

Какво виждаме: Слаба воля; липса на постоянство; дете, което се отказва твърде лесно.

Какво всъщност се случва: Детето ви казва, че има нужда от подкрепа - не от спасяване. Това е добра новина!

"Не мога" рядко означава "физически не съм способен". По-често означава: "Страх ме е, че ще се проваля", "Не знам откъде да започна" или "Имам нужда да знам, че си до мен". Това не е покана да направим нещата вместо детето (което обезсилва). Но не е и покана да го оставим само̀ (това плаши). Истинската покана е: "Бъди до мен, докато се опитвам."

Какво да направим: Вместо "Как така не можеш, толкова е лесно!" или вместо да го направите вие, опитайте: "Коя част ти се струва най-трудна? Нека започнем оттам заедно."

Ситуация 4: Детето, което казва "Не те обичам!"

Какво виждаме: Неуважение; разглезено дете; провал на възпитанието. Думите болят и веднага се питаме откъде идва тази омраза.

Какво всъщност се случва: Детето се чувства достатъчно сигурно, за да изрази най-силната си фрустрация пред вас. Това е добра новина (не и в момента, разбира се, но принципно ;)!

"Не те обичам!" или "Мразя те!" (почти) никога не означава директно "Не те обичам!" или "Мразя те!". Означава: "Толкова съм разочарован / ядосан / безсилен, че не знам как иначе да го кажа." Децата казват най-грозните думи на хората, с които се чувстват най-сигурни - защото знаят, че любовта ви няма да изчезне. Всъщност, това е сериозен комплимент за връзката ви, макар и опакован в най-грубата възможна форма. Децата, които се страхуват от реакцията на родителите си, мълчат. Вашето говори.

Какво да направим: Вместо да отвърнете със същото или да се разстроите, опитайте да си преведете думите: "Чувам те, че си ми много ядосан в момента. Искаш ли да ми кажеш какво всъщност те ядоса толкова?" Признайте емоцията, не думите.

Ситуация 5: Детето, което носи слаба оценка

Какво виждаме: Родителски провал. Детето не се справя, не е достатъчно умно, не се старае достатъчно - и ние не сме успели да му помогнем.

Какво всъщност се случва: Оценката е като температурата при болест - показва, че нещо важно се случва. Това е добра новина!

Слабата оценка не е "присъда" за интелекта на детето или качеството на родителството ви. Тя е... информация. Може би детето не разбира материала и има нужда от различно обяснение. Може би е тревожно по време на тестове. Може би нещо друго го тревожи и не може да се концентрира. Може би учителят преподава по начин, който не пасва на детето. Нашата работа не е да съдим, а да открием какво точно не е наред.

Какво да направим: Вместо "Защо пак имаш тройка?!" опитайте: "Хайде да видим заедно къде са се пообъркали нещата. Коя част ти беше трудна?" Фокусът е върху разбирането, не върху наказанието.

Ситуация 6: Детето, което спори в всички и за всичко

Какво виждаме: Непослушание; дете, което не уважава авторитета; безкрайно изтощителни преговори за всяко нещо.

Какво всъщност се случва: Детето тренира критично мислене и умението да отстоява своята позиция. Това е добра новина!

Детето, което спори, всъщност развива изключително важни умения - да мисли самостоятелно, да защитава мнението си, да не приема нещата наготово. Да, изтощително е. Понякога искаме да каже "Добре, мамо / тате" и просто да го направи. Но помислете - искате ли дете, което се съгласява с абсолютно всичко, което му кажат? Или искате възрастен, който има способността да каже "не" на натиск от връстници, на манипулативен шеф, на токсична връзка?

Какво да направим: Вместо "Направи го, защото аз така казах!", опитайте да избирате битките си. Някои неща не подлежат на дискусия - и това е ясно. Но за другите има вариант: "Чувам какво ми казваш. Сега искам да чуеш и мен и защо мисля различно от теб. Нека намерим решение, което работи и за двамата."

Ситуация 7: Детето, което послъгва

Какво виждаме: Морален провал. Детето е нечестно, манипулативно - и ние сме ужасени докъде ще стигне всичко това.

Какво всъщност се случва: Детето разбира последствията и търси изход от ситуация, която му се струва застрашаваща. Това е добра новина (за когнитивното му развитие :))!

Лъжата всъщност е сложно мисловно умение - детето трябва да разбере какво знаете вие, какво не знаете, какво искате да чуете и как да сглоби алтернативна версия. Това не означава, че лъжата е нещо добро - но означава, че детето ви се развива нормално. Децата лъжат, защото се страхуват от последствията, искат да ни предпазят от разочарование или да запазят самостоятелността си. Въпросът не е "Как да го накажем за лъжата?", а "Какво го е накарало да се страхува да каже истината?"

Какво да направим: Вместо "Хванах те - лъжеш! Как можа?!" опитайте: "Знам, че това не е точно така. Сигурно има причина да ти е трудно да ми кажеш истината. Какво те притеснява?". Създайте среда, в която истината е безопасна.

Ситуация 8: Детето, което е твърде чувствително

Какво виждаме: Слабост. Детето плаче за дреболии, обижда се от всичко, не може да понесе критика - и ние започваме да се притесняваме как ще оцелее в "реалния живот".

Какво всъщност се случва: Детето има дълбок емоционален свят и силно развита емпатия. Това не просто е добра новина - това е суперсила!

"Твърде чувствително" е етикет, който слагаме на деца, които просто преживяват емоциите по-интензивно. Същите тези деца веднага забелязват, когато някой е тъжен, създават дълбоки приятелства, имат богато въображение и често стават изключително емпатични възрастни. Светът има нужда от хора, които чувстват - не само от хора, които правят. Чувствителността не е слабост, която трябва да "закалим" - тя е ценност, която трябва да научим да управляваме.

Какво да направим: Вместо "Стига си плакал за глупости!" опитайте: "Виждам, че това те засегна силно. Какво можем да направим, за да ти стане по-леко?" Признайте чувствата и им помогнете да се възстановяват - не да се потискат.

Ситуация 9: Детето, на което нещо се отказва

Какво виждаме: Конфликт. Детето настоява, ние отказваме, следва драма - и се чудим дали не сме твърде строги (или твърде меки).

Какво всъщност се случва: Учим детето на една от най-важните житейски истини - че не всичко е възможно и че разочарованието е нещо, с което можем (и трябва) да се справим. Това е знак за истинска любов.

Всяко "не" е урок по реалност. Светът ще казва "не" на детето ви много пъти - отхвърлени кандидатури, несподелени чувства, неосъществени мечти. Ако никога не е преживявало "не" у дома, как ще се справи навън? Когато казвате "не" и оставате последователни въпреки плача и молбите, вие не сте жестоки, а тренирате един от най-важните "мускули" на детето - способността да издържа на разочарование и да продължава напред.

Какво да направим: Кажете "не" ясно и спокойно, без дълги обяснения и без вина. "Разбирам, че много искаш това. Отговорът ми е: не." После устоете на бурята - тя ще отмине. И детето ще научи, че може да преживее "не"-то.

Ситуация 10: Детето, което се отказва твърде бързо

Какво виждаме: Липса на постоянство; мързел; дете, което започва много неща и не довършва нищо.

Какво всъщност се случва: Детето още не е намерило "своето нещо" - и това е напълно нормално за възрастта му. Това е добра новина!

Детството е време за експерименти, не за специализация. Детето, което е пробвало пиано, карате, рисуване и плуване - и е зарязало всичките - не е "непостоянно". То е изследовател, който търси какво му пасва. Да, важно е да учим на постоянство - но още по-важно е да не превръщаме всяко хоби в доживотен ангажимент. Истинската страст (когато я намери) ще се разпознае по това, че детето само̀ ще иска да продължи - дори когато е трудно.

Какво да направим: Вместо "Пак ли се отказваш?!" опитайте да отделите две много важни сфери от живота. За неща, които наистина трябва (училище, базова хигиена, семейни задължения) - настоявайте. За неща, които са избор (хобита, извънкласни дейности, спортове) - дайте свобода да експериментира. И попитайте: "Какво не ти хареса? Защо? Какво би искал да пробваш вместо това?"

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: