Коя дума променя всичко в конфликтите у дома (не е "извинявай")

Силното семейство не е това, в което няма скандали, а това, което знае как да използва проблемните ситуации у дома "по предназначение".

Знание

Учебната ни платформа стартира за 10-та поредна година (и с рекорден брой записали се учители и учебни заведения). В последните дни трескаво проверявам платформата и нанасям корекции тук-таме.

Точно преглеждам "Отборът на звездите" (програмата за позитивна класна среда и класна култура) и съм на частта за управление на конфликти, комуникация и активно слушане... и чувам някъде долу на улицата пред офиса сериозна караница между майка и детето ѝ.

Напълно нормално - всички се караме. И големите, и малките, и големите с малките, и обратно. Конфликтите помежду ни са естествен начин да покажем, че някъде има прекрачени граници.

Но все по-трудно се съсредоточавам, защото конфликтът долу бързо ескалира - става доооста шумен. И това е нормално, когато от двете страни валят обвинения, упреци и критика.

Така, обаче, пропускаме силата на тези ситуации - да ги превърнем в наши съюзници в това да изградим по-стабилна и подкрепяща среда.

Защото при конфликтите фокусът не е в това дали се караме, а как се караме. Проблемните ситуации са много ценна част от процеса на изграждането на силно семейство и уверени деца (и сплотена класна среда), стига обаче да знаем как да ги използваме "по предназначение".

Глъчката под прозореца ми продължи надолу по улицата без видимо подобрение, но това ми даде идея да допълня един инструмент за учителите в програмата, за който днес ще разкажа и тук.

Защото всеки конфликт е незаменима възможност да укрепим връзката си и, или обратното - да я нараним още повече и всички да се чувстват зле след това.

И разликата се крие в това, което избираме да кажем в този горещ момент.

Буквално с една-единствена дума можем да променим траекторията на всеки конфликт и да превърнем гневната схватка в разбиране, а дори и в подкрепа и грижа.

Най-интересното е, че повечето родители използват тази дума всеки ден.

Но в обратната посока.

Практика

Конфликтите сигнализират за проблем в отношенията ни - най-често за премината граница.

Най-честата ни реакция е упрек, обвинение или критика: "Ти си еди-какъв си" или "Ти направи еди-какво си".

Това мигновено влошава ситуацията, кара децата (и всички хора) да се чувстват виновни, засрамени и неспособни и ги принуждава да реагират на момента от позиция на самозащита.

Оттук нататък не можем да подобрим случващото се и да го превърнем в конструктивен разговор.

Освен, ако не сменим стартовата дума на “Аз”.

Това се нарича “Аз-послание”. Нека видим как работи.

Техника "Аз-послание"

Има ли разлика между:
“Ти си толкова неорганизиран! Дрехите ти са из цялата къща!”
и
"Аз се чувствам много неприятно, когато видя разхвърляни дрехи по пода, защото се опитвам да поддържам дома подреден и не се получава".

Има, да. И разликата не е само в думите, а в цялата енергия, която думите носят.

Първото изречение звучи като атака - то кара другия да се защитава, да оправдава, да контраатакува. Второто е покана за разбиране - то споделя нужда или чувство и отваря вратата за съдействие.

И двете говорят за едно и също нещо, но едното звучи като упрек и ескалира конфликта, а другото е като покана за подкрепа и води до решение.

Основният принцип на "Аз-посланията" е прост, но революционен - вместо да обвиняваме другия за нашите чувства или реакции, ние поемаме отговорност за собствените си емоции и ясно изразяваме нуждите си.

Формулата на Аз-посланията:

"Аз се чувствам ________ (емоция),
когато ________ (конкретно поведение/ситуация),
защото ________ (причината/въздействието върху теб)."

Примери за превръщане на критика в Аз-послания:

Вместо: "Ти се държиш много лошо в момента!"
Пробвайте: "Аз се чувствам тъжна, когато ми казваш такива неща, защото ме нараняват."

Вместо: "Ти пак не си прибрал играчките в стаята си!"
Пробвайте: "Аз се чувствам тъжна, когато видя играчките ти по пода, защото домът ни изглежда неподреден."

Вместо: "Ти не се обличаш достатъчно бързо!"
Пробвайте: "Аз се притеснявам, когато не си се оправил навреме сутринта, защото не искам да закъснеем за детската градина."

Вместо: "Ти пак не си направил домашните!"
Пробвайте: "Аз се безпокоя, когато домашните ти остават за последния момент, защото искам да успяваш в училище."

Вместо: "Ти никога не ме слушаш! Остави си телефона веднага!"
Пробвайте: "Аз се чувствам пренебрегната, когато ти говоря, а ти си гледаш телефона, защото искам да споделя нещо с теб."

Вместо: "Ти си толкова безотговорен! Виж в колко часа се прибираш!"
Пробвайте: "Аз много се тревожа, когато не се обаждаш да кажеш, че ще закъснееш, защото не знам дали си добре."

Как прилагаме "Аз-послания" при различните възрасти:

За 5-годишно дете:

• Използвайте прости и базови емоции: "щастлив", "тъжен", "ядосан", "уплашен".
• Започвайте с "Аз се чувствам..." и помагайте на детето да довърши.
• Практикувайте с кукли или играчки.

За 10-годишно дете:

• Разширете емоционалния речник: "разочарован", "притеснен", "горд", "развълнуван".
• Обяснете защо "обвинителните" думи карат хората да се защитават.
• Упражнявайте заедно с реални ситуации от деня.

За 15-годишно дете:

• Дискутирайте сложността на емоциите - как можем да изпитваме няколко наведнъж.
• Говорете за тона на гласа и езика на тялото.
• Обсъждайте как "Аз-посланията" помагат в приятелствата и романтичните отношения.

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата:

За 5-годишно дете:

• Как звучат думите ни, когато сме много ядосани - по-силно или по-тихо?
• Как се чувстваш, когато някой не те слуша какво казваш?
• Какво става с лицето на мама/тате, когато вместо "Ти си лош/а" опиташ да им кажеш "Аз съм тъжен"?

За 10-годишно дете:

• Каква е разликата между "Ти грешиш" и "Аз мисля различно от теб"?
• Какви неща ни пречат да слушаме добре другите?
• Какво се случва с приятелствата, когато винаги обвиняваме другите за проблемите?

За 15-годишно дете:

• Как мислиш - защо хората реагират негативно, когато ги критикуваме?
• Как да споделиш несъгласие, без да нарушиш отношенията?
• Защо е толкова лесно да обвиним другите, а толкова трудно да поемем отговорност за собствените си чувства?

И още...

Изследванията в областта на комуникационната психология показват, че "Аз-посланията" са един от най-ефективните инструменти за разрешаване на конфликти. Когато използваме тази техника, в мозъка на слушателя се активират зони, отговорни за емпатията, вместо центровете за защита и агресия, които се "включват" при обвинителни послания.

Д-р Маршал Розенберг, създател на концепцията за "ненасилствена комуникация", открива, че хората, които редовно използват Аз-послания, имат по-стабилни отношения и по-ниски нива на стрес в конфликтни ситуации.

Всичко това важи в много голяма степен и в отношенията между родителите.

Добре познаваме онези ситуации, в които казваме на партньора си да шофира по-внимателно или питаме дали си е взел направлението за лекаря... и след това светът свършва.

Проблемът е сходен - често нашите думи в знак на грижа - напомнянията, съветите, предложенията - се приемат като критика и остават нечути (така да го кажем ;) ). Това води до неприятни караници, взаимни обвинения и отчуждаване.

Представете си следната ситуация: единият от нас казва "Е, добре де, пак ли си остави чинията на масата!" с тон на упрек. Другият веднага се защитава: "Гледай сега - винаги ще намираш за какво да се оплачеш!" И бум!

А какво би станало, ако единият каже: "Аз се чувствам неприятно, когато в края на дългия ден виждам неподредени неща по масата, защото ми се струва, че грижата за дома пада само върху мен."

Такова послание отваря вратата за емпатия и решения, вместо да предизвика защитна реакция. То позволява на другия да чуе и предприеме мерки, а не да се фокусира върху защитата от "нападение".

Аз-посланията в брака са мост към истинска близост. Те ни учат да споделяме нуждите си, вместо да критикуваме от позицията на гняв и раздразнение - и даваме възможност на партньора да отговори с грижа, вместо със защитна позиция.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: