Когато учим децата си да поставят собствени приоритети и преследват собствени цели, им даваме способността да остават верни на себе си в свят, който постоянно им казва да бъдат като някой друг.

Знание

Ах, този септември!

Едно време, за нас това беше най-хубавият месец за море: на плажа - спокойно, водата - топла, вечерите - прохладни, кафенетата по плажа - празни, небето - синьо, водата - огледало. Какви невероятни спомени имаме от тогава - още топлят душата ми :)

Но децата тръгнаха на училище - и с това септемврийското ни безвремие свърши.

Сега септември носи други вълнения - по-тревожни, за съжаление. Много са причините за това - организационни, емоционални, социални, дигитални и чисто наши си, родителски.

Има една, обаче, която уцелва в десятката. И, уви - и децата, и родителите сме еднакво податливи на този стрес.

Става въпрос за сравнението с другите. То е нормално и неминуемо, което не го прави по-леко и приятно. И няма по-добър момент за това мъчение от първия учебен ден, защото това е един от най-интензивните периоди за сравнение.

В нашата глава:

• "Виж каква нова кола са си купили родителите на Митко!"
• "Ех, Лили не успя да влезе в тази гимназия, както на Стефан детето"
• "Разбрах, че тяхното дете ходи на три спорта и вече е прието в тенис академията за напреднали - а ние се мотаем още.",
• “Ей, как е отслабнала майката на Алекс това лято!”
• “Родителите на Теди са си купили нов и по-голям апартамент и сега всяко от трите деца си има своя собствена стая...”

В главата на децата ни:

• "Мамо, Тони днес ми показа новия си телефон! Знаеш ли, че са му купили най-новия модел за първия учебен ден!",
• "Тате, Филип е с оригинални Еър Джорданки. Вие на мен кога ще ми вземете маркови кецове?"
• "Мамо, на Петя й дават да има лак на ноктите още от тази година!"
• “Всички в класа ми ползват TikTok, там ще е и групата ни с момичетата. Хайде сега да ми го инсталирате!”
• “От тази учебна година всичките ми приятели са с двойно повече джобни от мен!”

Всички семейства сякаш излизат на парад със своите "постижения": новите дрехи, скъпите раници, последните технологии, допълнителните курсове.

И внезапно се чувстваме като на конкурс, за който не сме се записали. В томбола, в която не сме сред победителите. В състезание, за което и ние, и децата ни не сме се подготвили добре.

И точно тук трябва да си кажем "стоп".

Нашата ценност като хора и родители не се мери в цената на кецовете, нали? Ние не оценяваме успеха на живота си по чуждите стандарти. Ние, големите, знаем, че критериите и приоритетите на хората са различни.
Знаем от опит, че нашето благополучие и щастие зависи само от нашето си виждане за него, нашата си посока и нашите усилия да вървим напред към целите си.

Това е посланието, което трябва да предадем на децата си - за да могат и те да постигат своите собствени мечти в живота, а не да гонят чуждите фантазии.

Нека 15-ти септември бъде вълнуващ и празничен. Нека това е най-успешната учебна година досега.

Честит празник на всички!

Общуване

Ето няколко въпроса за дискусия с децата по темата:

За 5-годишно дете:

• Какво общо имаш с другите деца? А какво те прави различен?
• Какво е най-важното нещо в нашето семейство?
• Как се чувстваш, когато някой има нещо, което и ти искаш?
• Какви неща можем да правим заедно, които са си само наши?
• Кога си най-щастлив/а у дома?

За 10-годишно дете:

• Защо мислиш, че често хората се сравняваме едни с други?
• Какво би се случило, ако всички семейства бяха еднакви?
• Какви са нашите семейни "суперсили" - неща, в които сме супер добри?
• Как можем да се радваме на нещата, които имаме, вместо да гледаме тези, които ни липсват?
• Кое е по-важно - да имаш много неща или да си щастлив с това, което имаш?

За 15-годишно дете:

• Как социалните медии влияят на начина, по който се сравняваме с другите?
• Какво означава "успех" за нашето семейство? А за другите семейства?
• Как можем да останем верни на себе си в свят, който постоянно ни показва "по-добри" варианти?
• Какви са плюсовете и минусите на това да се сравняваме с другите?
• Как нашите семейни ценности ти помагат да вземаш решения?

Практика

Днес ще представя един силен инструмент за преформулиране (reframing), който ни помага да променим гледната си точка към дадена ситуация.

Вместо да виждаме сравнението като заплаха или като доказателство, че "не сме достатъчно добри", можем да го използваме като повод да се насочим към нашите истински приоритети, а не към нещата на повърхността.

Техника "Сменѝ посоката"

Следващият път, когато попаднем в ситуация на сравнение с някой друг, можем да преформулираме със следните четири стъпки:

• Забелязваме и осмисляме момента, в който се сравняваме
• Спираме автоматичната реакция на покачваща се тревога или стрес (дори вина).
• Преформулираме, като се питаме: "Какво всъщност ми казва това за мен и моите цели?”
• Сменяме посоката, като се фокусираме върху нашите ценности и следващи стъпки

Какво означава това на практика за нас, родителите?

Вместо: "Защо ние не можем да си позволим това?"
Сменяме посоката: "Какво е важно за нашето семейство в момента?"

Вместо: "Другите деца имат по-хубави неща!"
Сменяме посоката: "Какви са нашите приоритети?"

Вместо: "Не сме достатъчно добри родители."
Сменяме посоката: "В какво сме силни като семейство?"

Как изглежда и звучи това на практика за децата?

Когато детето ви каже: "Филип има оригинални Еър Джорданки!"
Сменяте посоката: "Филип наистина има хубави кецове. В нашето семейство избираме обувки, които са удобни и издръжливи, и не държим на марката им. Ако, обаче за теб марката е важна, можем да обсъдим след училище как можеш да спестиш за подобни кецове."

Когато детето ви каже: “Всички в класа ми ползват TikTok!"
Сменяте посоката: "Разбирам, че TikTok е много популярен сред твоите съученици и че ти също искаш да си част от това. Важно е обаче да помислим какво точно ти харесва в него - дали видеата, общуването или самото чувство да си в една среда с приятелите ти. Довечера можем да поговорим за начини да се забавляваш и да си в контакт с тях, като заедно с това пазиш безопасността и времето си."

Когато детето ви каже: “От тази учебна година всичките ми приятели са с двойно повече джобни от мен!”
Сменяме посоката: "За теб видимо е важно да имаш повече свобода и възможности, когато става дума за джобни. В нашето семейство джобните са свързани и с това колко отговорно се отнасяш към тях. Можем да поговорим какво би означавало за теб да имаш повече пари - за какво би искал да ги използваш, как би ги планирал и спестявал? Така ще преценим дали и как да променим сумата."

***

Тук е важно да имаме предвид нещо ключово за сравнението - то е напълно естествено. Затова и не опитваме да го премахнем - това е невъзможно.

Вместо това, се стремим да повлияем върху начина, по който то ни въздейства; емоциите, които ни кара да изпитваме; и не на последно място - действията, които предприемаме, когато сме афектирани.

Това важи в най-голяма степен за унищожителната за един родител мисъл - силното чувство за вина към децата, че не сме им дали достатъчно (което не е вярно - особено, ако става въпрос за лишаване от скъпи кецове, последни модели телефони и неограничен достъп до TikTok).

И от друга страна, ще покажем на децата пример как и те да противостоят на сравнението, което ще им е спътник през целия живот.

Затова сменяме посоката - не за да отклоним вниманието или заблудим, а за да се насочим всички към истински важните неща.

И още...

Проблемът със сравненията е, че никога не свършват.

Винаги ще има някой, който има по-ново, по-скъпо, по-модерно. Винаги ще има дете с по-високи оценки, с повече извънкласни дейности, с “по-успешни" родители.

Ако се впуснем в тази игра, ще се озовем в безкраен лабиринт, където целта постоянно се мести и никога не можем да я достигнем.

Истината е, че зад красиво нагласената снимка в социалките, зад всяко "перфектно" дете, зад всяко семейство с най-новите джаджи, най-често стоят предизвикателства, борби и несигурности, които остават зад кадър.

Неслучайно психолозите говорят за “капана на сравнението”. Когато постоянно мерим нашето вътрешно състояние ("неудовлетворена съм от работата си в момента") спрямо чуждите външни проявления ("те си купиха нова кола"), винаги губим. Защото сравняваме нашите най-трудни моменти с най-добрите моменти на другите.

Има опасност децата ни (а и самите ние) да живеем с постоянното натрапчивото усещане, че всички около нас живеят перфектни животи, докато ние се борим с базови, скучни, глупави и невпечатляващи ежедневни предизвикателства.

Решението не е да изолираме децата от света или да се правим, че сравненията не съществуват. Решението е да им дадем инструментите да навигират в този свят, запазвайки собствената си идентичност и ценности.

Техниката за преформулиране и смяна на посоката е точно такъв инструмент. Тя не отрича реалността - напротив, признава я, но я разглежда по начин, който ни подсилва като идентичност, вместо да ни отслабва.

Вместо да питаме "Защо нямаме това, което имат другите?", питаме "Какво ни е наистина важно в момента?". Вместо да се чувстваме неадекватни, използваме момента, за да преосмислим или потвърдим нашите истински приоритети.

Когато научим децата си на този начин на мислене, им даваме способността да остават верни на себе си в свят, който постоянно им казва да бъдат като някой друг.

Готови ли сте за по-успешно родителство? Ето как мога да помогна: